Банкеръ Weekly

Съдби

ОБРАЗОВАНИЕ ПО БАНКОВ ПЪТ ИЛИ КЕШ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК

По време на изпитната сесия студент отива на консултация при преподавателя си по математика. Пред вратата му чакат и други. Когато влиза в кабинета, консултацията протича бързо:
- За помощ ли си или за нещо друго?
- За нещо друго.
- Казвай!
- Три.
Преподавателят тихомълком изписва на листче цифрата 150. Младежът подава студентската си книжка със съответната сума в нея и получава тройка. Схемата е известна на почти всички студенти и който има достатъчно средства, за да си откупи губенето на време, взима изпитите, без да ходи на лекции.
Това не е единствената корупционна практика в системата на висшите училища, но е една от най-популярните. Тя е посочена заедно с още много други примери в изследване на Института Отворено общество, изготвено по инициатива на Министерството на образованието и науката. Въпреки уговорката, че докладът не се занимава с конкретните корупционни схеми в университетите, а само предупреждава за рисковете от такива, в него се описва подробно как се купуват изпити и се дават пари под масата за настаняване в общежитие. За специално отношение се споменава и при прехвърлянето от една специалност в друга, когато трябва да се спечели благоволението на ректора или декана. Оказва се, че сред преподавателите е много популярно и сами да продават учебниците си, като си водят и списък на студентите, които са го купили. Отчелите се, разбира се, получават по-висока оценка, дори и да не са по-добре подготвени. Срещу заплащане се дават частни уроци, организират се курсове, консултации... Те гарантират взимането на изпита и осигуряват допълнителни средства за преподавателя. Някои не взимат парите лично, а чрез посредник. Други предпочитат да им се превеждат по банков път. Така или иначе, студентите с по-висок финансов или социален статус могат да се смятат за привилегировани. Съвсем не са редки и случаите, когато младежите помагат в строежа на къщата или частната практика на своя учител. За най-безобидно се смята ходатайстването за децата на познати и приятели или извършването на дребни услуги в полза на преподавателя.
Примерите са плод от разговори с родители и студенти от различни университети в страната и обобщават съществуващите незаконни практики във висшето образование. При това положение и дума не може да става за равен достъп до обучението, казва директорът на Отворено общество Георги Стойчев при представянето на доклада. На практика резултатите от обучението се обвързват с финансовите възможности, а не със способностите и уменията на самите ученици, добави той. Показателно е, че по неофициална информация домакинствата в България отделят за образование средно около 600 млн. лв. годишно, като по-голямата част от тях са предназначени за курсове и частни уроци. По данни пък на Центъра за социологически проучвания към Софийския университет през 2006 г. близо половината от кандидатстващите там са се подготвяли с индивидуални уроци, всеки четвърти е заучавал готови теми, а всеки пети е ходил на курсове в самото учебно заведение.
Изброените примери обаче са дребни кахъри в сравнение с големите корупционни игри, които се въртят в някои висши училища. Най-фрапиращ като че ли е случаят с Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, за който през 2003-а е уведомена парламентарната Комисия за борба с корупцията. Сигналът е внесен от Бойко Великов и група депутати. В него се съобщава за груби нарушения при разкриването на т. нар. изнесени центрове в други градове. Проверките установили, че става въпрос за частни фирми, които, позовавайки се на член от Закона за висшето образование, регламентиращ повишаването на квалификацията на студентите, сключили договори с висшето училище за създаването на споменатите структури. Но вместо да организират курсове или следдипломно обучение обаче, те започнали да обучават наравно с университета и да издават дипломи с образователна квалификационна степен бакалавър и магистър. Схемата била разработена така, че между 60 и 85% от средствата, които се събират от студентите, да отиват в съответната фирма, а само между 15 и 35% да постъпват в компанията майка, разказа пред в. БАНКЕРЪ Бойко Великов. По случая е било образувано предварително съдебно производство, но е прекратено през 2004 г. с постановление на Окръжна прокуратура - Велико Търново. Според нея във финансово-счетоводната и научно-техническата експертиза, направена от Националната следствена служба, не се съдържат достатъчно данни за извършено престъпление.
За тази история е подаден втори сигнал и проверките са възобновени. След приключването им проблемът отново ще бъде обсъден в Комисията за борба с корупцията. Междувременно изнесеният център на Великотърновския университет в Русе продължава дейността си. Комисията разполага със сведения за подобни практики и във Варненския технически университет и в Бургаския университет.
Конкретният случай е описан в специална книга от Американската агенция за международно развитие (USAID) като емблематичен пример за корупция във висшето образование, посочва Бойко Великов. Министерството на образованието е установило, че само в центровете на Великотърновския университет се обучават 12 хил. студенти, а това означава, че в съответните фирми постъпват милиони левове. Истината обаче все още не може да излезе наяве, защото фактите умело се прикриват от заинтересовани лица и институции, коментира Великов. Другият проблем е, че различните органи, ангажирани със случая, го тълкуват по различен начин и в становищата им има сериозно разминаване. За някои, изглежда, няма никакво значение какво качество на образованието се осигурява по този начин.
Всичко това е възможно поради липсата на ефективна система за вътрешен контрол на нивото на обучение в университетите. Управленските структури на висшите училища нямат ясни регламенти и нормативни документи. Системата се обърква още повече от занижените академични стандарти в образователния процес и ниската мотивация на преподавателите. Капакът на всичко е тотално сбърканата логика на финансиране. Според хората, изготвили доклада на Отворено общество, положението може да се промени само ако университетите у нас получат по-голяма автономия. Следващата важна стъпка, според тях, е да станат по-прозрачни и открити за публичен контрол. Добре би било в управителните съвети на висшите училища да бъдат привлечени представители на бизнеса и обществеността, с чиято помощ да се изработят по-адекватни учебни планове и образователни политики. Естествено, необходими са и промени в Закона за висшето образование и завършването на стратегията за бъдещото му развитие. Единствено с качество, конкуренция и контрол може да се противостои на корупционния риск в системата на образованието, е констатацията на Отворено общество
Колкото до студентите и родителите, те едва ли скоро ще приемат, че даването на пари за частни уроци е форма на корупция, а не начин за увеличаване на знанията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във