Банкеръ Weekly

Съдби

НОВ БИЗНЕС СЪС СТАРО КОРИТО

Нямах нищо общо с бизнеса, докато не реших да го започна с едно дървено корито, разказва капитан II ранг от резерва Димитър Димитров. Роденият в Айтос преди около 56 години мъж първоначално избира Морското училище, защото начинът, по който минаха детските и юношеските ми години, изискваше сериозно мъжко предизвикателство, сблъсък със стихията, неизвестността, тръпката да преодоляваш трудности, да рискуваш. Завършва специалност Корабоводене за Военноморските сили и първата му длъжност във флота е командир на минно-трална бойна част на миночистач във Военноморската база - Варна. Под пагон неусетно минават 17 години, от които повечето са в суперсекретно поделение за обучение на морски командоси, известни с прозвището тюлените. Трудните и опасни тренировки в подводничарство и парашутизъм изискват здрава психика и силно чувство за отговорност - качества, които и сега цени най-много. Едни от най-рискованите крачки в живота му обаче не са свързани с изпълнението на някоя военна задача, а са разводът със съпругата и раздялата с армията.
През есента на 1988-а подава рапорт за напускане и в продължение на цяла година е на т. нар. разпореждане. По цели нощи превъртах в главата си стотици идеи, а бях загубил почти всичко - нямах семейство, дом, работа, пари - чиновниците половин година пресмятаха пенсията ми, споделя капитанът от резерва. Наложило се баща му да плати разноските по развода, а приятел го приютил във вилата си. Бях стигнал до дъното. Може би човек трябва наистина да го докосне, за да се оттласне към повърхността, отбелязва Димитров. Сред многобройните му планове е да отиде в Канада, за да плава на рибарски кораб, но по време на курсовете по английски език научил, че Военноморска база - Варна, продава част от старите си кораби. Харесал си една торпедна гемия и се наредил на опашката. Негов познат банкер обаче твърдо отказал да даде пари за нещо, което може да потъне в морето. После се сетили, че има такава практика и решили да опитат да превърнат кораб в ресторант. Избрали стара, изтърбушена отвсякъде размагнитваща баржа, в чийто акт за бракуване се предвиждало да бъде нарязана на дърва за огрев. Процедурата се ръководела от заместник-командира на базата. За да не ни одумват хората, той вдигна цената на 30 хил. лв. - като за приятел, а всъщност аз нямах нито лев. В крайна сметка получих заем, за да платя кораба, плюс още два транша по 70 хил. лв. за реконструкция, техника, оборудване и всичко необходимо, за да го превърна в ресторант, казва бившият капитан.
Близо половин година продължава ремонтът на старото корито, наречено по-късно Сириус. Успоредно с това започва трескаво търсене на най-подходящото място, където да акостира. Отново на помощ идват приятелите - Министерството на отбраната му съдейства и решава да го приюти на своя територия в курорта Св. Константин и Елена. След сложна и скъпоструваща операция Сириус хвърля завинаги котва до брега на курорта. През 1991 г. неговият собственик заменя 591 кв. м от предоставената му военна земя срещу два пъти по-голям терен в регулация и апартамент във Варна. След тези операции заживява на кораба, но е доволен, че земята наоколо е негова. Две години по-късно реконструира отново баржата и я превръща в изящна фрегата, по подобие на тези от английския флот, плаващи през XVII век.
Димитър Димитров няма как да забрави 24 май 1991 г., когато с откриването на ресторанта идва и първият оборот от 2 хил. лева. Оттогава заведението не е спирало да работи нито ден и са малко хората, които не са го посетили или не са чували за него. Но както се казва - апетитът идва с яденето. Димитров прави опит да участва в приватизацията на хотел, само че този път парашутът му не се отваря. Разбира, че ако иска да има такъв, трябва сам да си го построи. Затова купува 4 декара земя в непосредствена близост до Сириус. Няколко години пресмята, обсъжда и спори с архитекти и дизайнери как да изглежда. Накрая на самия морски бряг израства шестетажна стъклена елипса с изнесен от основното тяло ресторант, който пък от своя страна има топла връзка със кораба Сириус. Истинско постижение на архитектите е, че от 150-те стаи 140 гледат към морето. Всъщност всичко - от разположението на хотела, цветовата гама, до двата изхода, от които се стъпва непосредствено на пясъка, е подчинено на връзката с морето. Сградата е построена само за шест месеца и стойността й през 2003 г. е 50 млн. евро. В реализацията на амбициозния проект участва и четвъртият по големина в Германия туроператор Алтурс. Освен инвестиция от 1 млн. долара фирмата се наема да осигури туристи през следващите три години. Останалите пари са от банков кредит. Сега швейцарска, руска и белгийска компании настаняват туристи в новопостроена сграда с апартаменти и студиа, намираща се извън основното тяло на хотела. Известно рамо в трудния момент дава и строителната фирма Планекс, която разсрочва плащанията за близо година. Голямото удовлетворение от частния бизнес се състои в това, разумно да рискуваш и да успяваш, изтъква предприемачът, който не се поставя сред големите играчи в туризма.
Поредното предизвикателство, през което се изправя, е свързано с плажната ивица пред хотела му. За близо половин век морето е отхапало 30 метра от сушата и всяка година продължава неумолимо да подкопава брега. Опитите да го укрепват с буни и бетон са грозни и неуспешни. Затова бившият морски вълк става първият човек у нас, който строи 5 декара плажна ивица със собствени средства. С помощта на специалисти избира друг подход като създава изкуствен подводен риф, който да пречупва вълните в основата им, да убива силата им и така, достигайки до сушата, те да не могат да я ерозират. Проектът е защитен на международен симпозиум в Холандия, където предизвикал истинско възхищение сред експертите. В България обаче е охулен от многобройни екологични организации. Въпреки изрядните документи и научни изчисления всички го приемат с подозрение, забравяйки, че това пространство, според законите, винаги ще остане държавна територия.
Тръгвайки от ресторанта и преминавайки през хотелиерството, някогашният морски капитан пръв в страната започва да работи и с британския инвестиционен фонд Блек сий пропърти. Фондът финансира 50% от строежа на ваканционно селище край Царево. Предвижда се изграждането на 140 апартамента близо до плажната ивица. Комплексът с около 15 хил. кв. м хотелска площ, трябва да бъде завършен през 2007 г., но вече около 60 на сто от жилищата са закупени.
В строителството бързо се възвръщат парите и в следващите години ще влагам пак в туристическия бизнес, но в нишата, в която се печели, категоричен е Димитър Димитров. Вече е започнал строителството на хотел и в централната част на Пампорово. Купил е земите преди две години, на много по-изгодни цени от сегашните. Според него трябва да изпреварваш събитията и да не се оставяш те да те търкалят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във