Банкеръ Weekly

Съдби

НИМ ПОКАЗВА СЪКРОВИЩАТА ОТ ВОЕННИЯ ФОНД

На 8 май, понеделник, в Националния исторически музей официално се открива изложбата с около 400 ценни български паметници от т.нар. военен фонд. Той е събран непосредствено след Балканската и Междусъюзническата войни, когато последвалата ги Първа световна война заплашва с унищожение и разграбване много от историческите и културните ценности. Такива случаи вече има край Дойран, при Струмица и на други места по фронтовата линия. Военното ни министерство реагира адекватно на предупрежденията и официалните писма от Народния музей. То мобилизира и изпраща в Македония голям брой учени, към които придава в помощ и поделение войници. В продължение на три години екипите съвестно и отговорно издирват и събират най-ценното, като оформят военния фонд. По време на Втората световна война българският национален идеал е постигнат и Македония става неотменна част от българската държава. Но смутното време не позволява на фонда да бъде изваден на показ, а още по-малко да бъде върнат по местата му. Последвалите събития и загубата на тези територии окончателно го обричат на замразяване. В хранилищата на Археологическия музей съкровищата престояват засекретени до началото на 90-те години, когато след изтичането на полувековния, регламентиран с международна конвенция срок става възможно социализирането му.
Реликвите, между които и златната корона на Охридския патриарх, са основно църковни дарохранителници, литийни и настолни кръстове, треби, богато илюстрирани и обковани евангелия, мощехранителници, рипизи, корони и други необходими за богослуженето предмети и книги. Както е известно, тази част на някогашна България е била голям книжовен и църковен център още от времето на Първото ни царство, който и в по-късни времена запазва своята значимост. Голяма част от запазените реликви са дело на Чипровската златарска школа, добре проучена и научно документирана, но никога непоказвана в целия си блясък и достолепие. Характерни нейни особености към ХVII век са богатата украса с филигран, гранулация, емайли и цветни скъпоценни камъни, т.е. декорацията, която заедно с надписите по свещените предмети прави чипровските майстори предпочитани от църковната общност. Неслучайно солидна част от тяхното творчество през ранното Възраждане е пръснато по манастирите и храмовете в цяла България, а отделни екземпляри от него се съхраняват и в Църковно-историческия музей. Не е излишно да споменем, че най-ценните притежания точно на този музей бяха най-грубо отнети през 70-те години на ХХ в., за да попълнят витрините и… фондохранилищата на новосъздадения НИМ.
Когато в началото на 90-те години този фонд се разсекрети, част от него по неведоми пътища попадна в различни колекции. Една от тях бе на банка Славяни, която за кратко време придоби солиден брой уникати и в стремежа за публичното им легализиране организира изложба. Сещате ли се къде? В Националния исторически музей естествено, който тогава все още се помещаваше в достолепната сграда на Съдебната палата. След рухването на банка Славяни тази част от колекцията й се прибра в НИМ и сега, заедно с останалите експонати от военния фонд, минали през дългогодишен реставрационен период, се показва на гражданството. В същото време представителната експозиция от тракийски съкровища на 8 май ще отпътува за Варна, където в Историческия музей на града ще бъде изложена и показвана през цялото лято. Варна е предпочетеният град по три причини - първо заради големия туристически поток, сетне заради логичното снаждане на откритото там най-старо злато в света с това на траките и, трето, заради 80-годишнината на Летните културни тържества, основно музикални, които са сред най-първите в света от подобен порядък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във