Банкеръ Weekly

Съдби

НИКОГА НЕ СЪМ ПИТАЛ КАКВА ЩЕ Е ЗАПЛАТАТА МИ

По образование Йохан де Смет - Ван Дам е юрист, но досега не се е явявал в съда. По всичко личи, че и в бъдеще няма да му са наложи. Това, което прави най-добре, е да продава бира. Генералният мениджър на Каменица АД се е изявявал в тази сфера в три държави - родината си Белгия, далечен Китай и в България. Принципите, които човек спазва, докато прави бизнес, са едни и същи по целия свят - колкото се може по-голяма печалба, с колкото се може най-малко усилия - разказва той. - Разликата е единствено в това да разбереш и да се нагласиш към манталитета на хората, към тяхната култура. В Китай например не можеш да правиш бизнес с друг човек, ако не го познаваш лично, ако не си седял с него на една маса. Ако не сте прекарали известно време заедно, никой няма да ти се довери. Логиката е, че ако се разбираш с някого, след като сте изпили няколко бири заедно, ще се разбираш с него и в бизнеса. За шесте години, прекарани в България, разбрах друго. За да правиш бизнес с даден човек тук, не е важно да познаваш много добре самия него, а човека, който го познава и с когото са близки. С други думи - трябва ти приятел с много контакти, който да те представя на правилните хора. Да ги вика при себе си в твое присъствие и да им казва: Запознай се с този, можете да свършите добра работа. В България някой трябва да гарантира за теб, да те препоръча. Което не е по-добър или по-лош начин, отколкото в Китай. Просто е по-различен. По-различен е и от начина на работа в много други държави, в които съм бил.
В бизнеса с бира Йохан де Смет - Ван Дам попада след университета и по-точно след като отбива военната си служба. В Белгия, докато си войник, едновременно попадаш и в списък с хора, които търсят работа - пояснява той. - След като се уволниш, веднага започваш да получаваш помощи за безработен, но имаш задължение да ходиш на всяко интервю, което от бюрото по труда ти предложат. Първото предложение, което получих след казармата, бе от компания, която по онова време се казваше Пи Бев и е в основата на Ин Бев. Когато отидох на срещата, се оказа, че ми предлагат работа в склад. Естествено, учтиво отказах. На интервюто обаче присъстваха и хора от ръководството, които разгледаха документите ми, разпитаха ме какво съм правил и какви интереси имам. След това ми предложиха да започна като търговски представител. Приех и продължавам и досега. Особено ме мотивираха думите на шефовете, че след първата година ще ми предложат нещо, в което ще мога да се развивам. То не беше записано никъде, беше по-скоро негласно споразумение. Но въпреки това се случи. Както се случиха и други неща, които просто са ми били подхвърляни в някакъв момент като възможност.
Де Смет - Ван Дам признава, че никога не е питал началниците си каква заплата ще взима, когато минава на нова длъжност. Не го направил нито тръгвайки за Китай, нито за България. Тайната на успеха в голяма компания като тази, в която работя, е никога да не поставяш под съмнение действията на шефовете спрямо теб - мотивира се белгиецът. - През цялата си кариера никога не съм питал: А за мен какво ще има? Мисля, че в голяма международна фирма като Ин Бев човек първо трябва да покаже доверие, да прояви лоялност, да демонстрира готовност първо да даде той и след това да очаква какво ще получи в замяна. Лоялността винаги се оценява и е гаранция за дългогодишно сътрудничество. Ако пък отношението не ти харесва, просто напускаш.
Когато преди девет години му предложили да тръгне за Китай, казал на съпругата си, че до два дни трябва да реши дали е съгласен да замине в чужбина - в държава, чието име започва с К. Първото име, за което тя се сетила, било Канада. В крайна сметка решила, че предизвикателството да се работи в Азия също си струва. Както знаете, в Китай живеят 1.5 млрд. души, но бизнесът се случва основно по крайбрежието, където живеят около 500 млн. - отбелязва мениджърът. - На много места във вътрешността търговските отношения са все още в етапа на натуралната размяна - ти произвеждаш пилета, аз произвеждам ориз и двамата разменяме каквото не можем да изядем. Та аз работих в Нянжинг, който е второстепенен за мащабите на Китай град с около 7.5 млн. жители, в центъра на провинция Янсу с около 80 млн. души. Нивото на консумация на бира там бе около 60 л на човек на година - при средна 50 литра. Моята задача бе да я поддържам в горната граница. В повече от останалите райони съм бил просто като турист, а не като мениджър. На много места хората не купуват почти нищо и се опитват сами да произвеждат това, от което имат нужда, включително и алкохола.
Въпреки че е от доста време в България, все още не може да проумее защо толкова много българи смятат реда и порядките за нещо, което не се отнася за тях. Споделя, че, още преди да пристигне у нас, бил чувал крилата фраза, че правилата са създадени, за да се нарушават. Но никога не бях попадал на място, където почти всеки втори иска да е изключение от правилото - усмихва се Йохан де Смет - Ван Дам. - Да вземем най-простия пример - движението по улиците. Никъде не съм виждал шофьори, които да карат по-недисциплинирано. И се чудя как не осъзнават, че когато започнат да си проправят път в насрещното платно, по тротоара или по трамвайната линия, те всъщност създават хаос и безпорядък, които правят движението за всички - включително и за самите тях - два пъти по-трудно. Така е за всичко - българите знаят, че трябват правила, но когато те не ги засягат.
Генералният мениджър на Каменица е заместник-председател на Българо-белгийско-люксембургски клуб, в който влизат шефове на белгийски фирми, представени в страната и българи с бизнес в Белгия. Белгийската колония тук не е много голяма, около 100 души сме - казва Де Смет - ван Дам. - Председател на клуба е доста добре познатият в бизнес средите Филип Ромбаут. Аз съм негов заместник. Бих искал обаче да отлича работата на нашия посланик в България - Филип Беке. Не да го оценявам като човек или нещо подобно, а да подчертая, че не съм виждал друг посланик, който да е толкова отворен към бизнеса и който да е готов да съдейства на всякакви инициативи.

ВИЗИТКА
Йохан де Смет - ван Дам е роден на 13 юни 1962 г. в Белгия. По образование е юрист. Женен е, има дъщеря. Семейството му живее с него в София. Започва кариерата си в Интербрю през 1987-а, изпълнявайки различни търговски функции до 1998-а, след което е назначен за директор Маркетинг и продажби в Китай. В структурата на компанията в България започва работа през 2000 г. като търговски директор. През 2005-а става маркетинг директор. От 1 октомври миналата година е генерален мениджър.

ЕДНО КЪМ ЕДНОГ-н Де Смет - ван Дам, коя е страната, в която се прави най-добрата бира?
-Трудно е да се каже. То е като с храната - хората обичат кухнята си и винаги твърдят, че техните ястия са много хубави. И с бирата е така - всяка нация обича своята си бира. Като цяло обаче все пак има държава, която се слави не толкова с качеството на бирата си, а с факта, че тя произлиза оттам. Говоря за Чехия. Всеки уважаващ себе си пивовар се старае да включи в рецептата или в технологията нещо, свързано с Чехия. Германия също е известна с бирата си - не толкова заради вкуса й, колкото заради многобройните фестове, които се организират. Това са най-известните с бирата си страни. Макар че съм виждал резултати от проучване в САЩ, където хората смятат, че Хайнекен е немска бира, а тя е холандска. Във Великобритания пък иначе много популярната Стела Артоа се свързва с Франция, а тя всъщност е белгийска.
Бихте ли могли да разпознаете вкуса на вашите марки, без да виждате етикетите на бутилките?
- Със сигурност мога и ще ви обясня защо. Три са характеристиките на бирата - вкус, цвят и стабилност на пяната. Когато разгледам трите елемента заедно, без съмнение ще разпозная и марката. Вие също бихте могли да го направите. Бекс е най-светлата от всички видове и при нея няма да има никакъв проблем. От т.нар. светли бири пък Старопрамен е най-тъмната. Най-близо до нея по цвят е Стела Артоа, но пък при нея вкусът е много различен от този на Старопрамен и всеки ще открие разликите. Бургаско е бира с много характерен вкус, горчива е, аз я харесвам много. Не може да я сбъркате. Хугардън е бяла бира, съвсем лесно ще я разпознаете както и белгийската Лефе, чийто вкус също е много характерен. След това идват нашите по-евтини бири -Плевен и Славена, които са по-леки на вкус и с по-тъмен цвят. Най-трудно ще ви е да се ориентирате между Каменица и Астика. Там трябва да се има предвид, че Астика е бирата с най-особен, кремообразен вкус сред всички бири на Интербрю. Но пак повтарям - за да разпознаеш една бира, е добре да научиш както нейния вкус, така и цвета и пяната й. По този начин се става експерт.
Важно е да се отбележи обаче, е че всички пивоварни в България правят много качествена бира. Наистина е така и българите могат да се гордеят с това.
А вие с кое най-много се гордеете след толкова години работа у нас?
- С резултатите, които постигнах, за създаването на най-оптимално портфолио от марки. И с тяхното позициониране. Факт е, че някъде около 2002-ра ние загубихме лидерската позиция за известно време и че нашите конкуренти заеха първото място по продажби. Но със сигурност мога да кажа, че в момента Каменица отново е най-добре продаващата се бира в България. Мисля, че вече няма човек, който да се съмнява в това. Всичко, което ние правим, се копира от нашите конкуренти. Бекс пък е най-успешната чуждестранна бира, представена на местния пазар. Шест месеца след нея Туборг също влезе на местния пазар и досега използва същата маркетингова стратегия, която има и Бекс.
Трябва да съм честен и да призная, че не ние първи в България пуснахме бира в пластмасова бутилка. Но пък бяхме първата чуждестранна компания, която го направи, и то в национален мащаб. Все още сме единствените, които произвеждаме безалкохолна бира. Мога да продължавам още. Големият извод от всичко казано дотук е, че всички в бранша гледат на Каменица като на иноватор. Ние измисляме новите неща, пускаме ги и ги налагаме сред потребителите, а останалите просто ни следват. За тях това е много по-лесно. Казвам очевидни неща, които мога да докажа с много примери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във