Банкеръ Weekly

Съдби

НЕРАЗГАДАНАТА ТАЙНА НА ЧЕЛСИ

Нищо общо нямаше между смиреното съобщение, излязло от британската Служба за финансов контрол (FSA) тези дни, и гръмките закани, с които чиновниците в нея започнаха разследването за злоупотреби в Челси преди две години. Всъщност историята започна само три дни след като Кен Бейтс продаде клуба на Роман Абрамович (и прибра чисто 24 млн. евро в джоба си). Тогава от FSA, една поначало дискретна служба, излязоха с безпрецедентно директна и публична декларация, с която се заканиха да проучат детайлно природата и статута на някои определени дружества от холдинга Челси Вилидж (Chelsea Village). Имаме информация от няколко източника, че декларираните дялове от определени акционери не са точни и това може да е предизвикало заблуди на пазара, се казваше в декларацията.
Не беше нужно да сте Шерлок Холмс, за да се сетите, че става дума за
самоличността на загадъчните офшорни инвеститори
в Челси и за евентуалните им връзки с Кен Бейтс. Неизреченото, но ясно намекнато подозрение на властите бе, че зад тях всъщност стои самият Бейтс и че в действителност той е контролирал доста повече от официално обявените 29.5 на сто от футболния холдинг. Обвинението бе достатъчно сериозно - според британското законодателство акционерите са длъжни да разкриват пълния обем на притежаваните от тях дялове. Нарушаването на това изискване се смята за престъпление и се наказва с до 10 години затвор.
Вместо да изправи Бейтс пред съда обаче, преди седмица Службата за финансов надзор излезе със следното смирено обявление: След внимателно разследване... FSA смята случая за закрит и няма да предприема повече действия по него.
Това бе всичко: Бейтс бе напълно оневинен, а адвокатът му Марк Тейлър дори си позволи язвително да подметне, че не виждал защо изобщо трябваше да бъде водено подобно разследване.
После обаче електронното издание Ситиуайър реши да се порови още малко в отписаната от властите афера и установи, че всъщност заключението на FSA се базира не на намерени доказателства за невинността на Бейтс, а просто на неуспеха на следователите да намерят каквито и да било доказателства за вината му. За две години служителите на регулаторния орган са успели само да стигнат до имената на пет офшорни компании, които са притежавали общо 14 на сто от холдинга Челси Вилидж и са ги продали на Абрамович. Властите обаче и досега
нямат никаква представа кой стои зад компаниите
Експрес и Кетстоун (регистрирани на Британските Вирджински острови), Сервантес (на островите Кук), Калбари (в Самоа) и Йелоупарк (на Мавриций).
В същия ден и час, в който Кен Бейтс продаде своите 29.5 на сто от Челси за 24 млн. евро, и тези компании се освободиха от дела си срещу общо 11.6 милиона. Оказа се, че и петте офшорки са представлявани от същия този Марк Тейлър, който от десетилетие е личен адвокат на Бейтс и чийто офис е на стадиона Стамфорд Бридж. Парите, с които Абрамович е откупил дяловете им, са преведени пак от Тейлър по сметка в манчестърската Ко-оп Банк.
Понеже разследването на FSA бе насочено тъкмо към собствениците на загадъчните офшорки, прекратяването му бе логично изтълкувано като доказателство, че тези собственици не са свързани с Кен Бейтс. Но когато Ситиуайър отправи директно запитване до следователите, се оказа, че съвсем не е така. По собственото им признание истинската собственост в петте компании си остава мистерия. Според редактора от електронното издание Патрик Шъруен това не само лепва петно върху репутацията на службата, но и помрачава бъдещето на футболните клубове на финансовия пазар.
Очевидно въпросът кой е бил истинският собственик на Челси ще си остане загадка. Още откакто през 1982-ра Кен Бейтс
купи затъналия в дългове клуб за 1 лира
голяма част от акциите му потънаха в отвъдморски данъчни убежища. През 1996-а, когато чрез холдинга Челси Вилидж клубът излезе на Лондонската борса, над 66 на сто от капитала му бяха притежание на компанията Райсаф лимитид, базирана в тясна стаичка на 18-ия етаж на един жилищен блок в Хонконг. Излишно е да споменаваме, че собствениците й си остават напълно неизвестни.
През декември същата година Райсаф прехвърли дяловете си на офшорката Суон мениджмънт, регистрирана на остров Гернсей. Този ход, както обясни самият Бейтс, целял да успокои разтревоженото лондонско Сити и да докаже на инвеститорите, че лично той, президентът на Челси, няма интерес към този пакет. Официално начело на Суон бе Патрик Мърин, популярен счетоводител на Гернсей и впоследствие директор на Челси Вилидж.
Въпреки многобройните настоявания Бейтс така и не разкри кой е собственикът на офшорката. В една официална програма на клуба преди мач с Олимпик през 2000 г. той описа главните си инвеститори като същите хора, които подкрепиха идването ми в Челси през 1982-ра.
Дълги години на Стамфорд бридж вървяха спекулации, че тези хора са всъщност Стенли Толман, дългогодишен бизнес партньор на Бейтс, с когото навремето двамата са делели един апартамент в Монте Карло. През 70-те Бейтс и Толман притежаваха съвместна туристическа компания, наречена Трафалгар. Когато Кен стана президент на Челси, Стенли стана директор на клуба и запази тази длъжност малко повече от 10 години. После обаче отношенията им охладняха значително и сега Толман категорично отрича някога да е притежавал какъвто и да било дял от Челси.
През юни 2002-ра, когато клубът вече не смогваше да обслужва набъбналия си до над 140 млн. евро дълг, Суон ненадейно продаде всичките си акции (26%). Бейтс сам купи 12 на сто чрез своята Мейфлауър секюритис - също офшорка от Британските Вирджински острови. С това общият му дял нарасна до 29.5 на сто - точно под границата от 30 на сто, над която той щеше да е задължен да направи предложение за изкупуване на дяловете на всички останали акционери. Подобна операция щеше да му струва поне 38-40 млн. евро. Притиснатият до стената
Кен просто нямаше толкова пари
Тогава така и не се разбра къде са отишли останалите 14%, притежавани от Суон - едва след като Абрамович откупи клуба, изплуваха имената на енигматичните Експрес, Кетстоун, Йелоупарк, Сервантес и Калбари.
Въпреки двугодишното разследване сътрудничеството с местните власти и събраните близо 900 страници документация следователите не успяха да открият кой е реалният собственик на петте компании. Разбра се само, че зад тях стоят други анонимни офшорки. Допълнителното проучване на Обзървър установи обаче, че и петте са били администрирани от същия този гернсейски счетоводител Патрик Мърин, чиито услуги Бейтс ползваше от години. Мърин призна този факт, но категорично отрече компаниите да са били собственост на бившия президент на Челси. Това са чисти спекулации - увери той. - Не може да се говори за никакво подвеждане на инвеститорите. Оказа се, че офшорките са ползвали и услугите на Бейтсовия адвокат Марк Тейлър, но той не намира нищо странно в това. Аз представлявах тези пет компании, но Кен Бейтс не ги е контролирал по никакъв начин - това бяха просто инвеститори, които не искаха имената им да се разпространяват. На това няма какво да се отговори. Освен с един въпрос: защо, ако тези инвеститори наистина не са свързани с Бейтс, те биха настоявали да се запази в тайна участието им в един невинен футболен клуб? Но явно и този въпрос, както и останалите около миналото на Челси, ще си остане без отговор.

ИСТОРИЯТА НА КЕН БЕЙТС
1931: Роден на 4 декември в Ричмънд, графство Съри.
1965: Назначен е за директор на Олдъм Атлетик, по онова време в трета дивизия. След три години подава оставка. Създава няколко компании с различен предмет на дейност в Бърнли, Лондон, Ейре и Британските Вирджински острови.
1981: Става член на борда на директорите на Уигън, тогава в четвърта дивизия.
1982: Купува Челси, чиито задължения надхвърлят 2 млн., за сумата от 1 лира.
2003, юли: Продава холдинга Челси Вилидж, включващ освен клуба и няколко ресторанта, хотел и здравен център, на Роман Абрамович. Руският милиардер купува личните му акции на цена, два пъти по-висока от пазарната.
2005, януари: Бейтс, който междувременно се е преселил в Монако, купува закъсалия Лийдс и успява да намали дълговете му от 103 млн. на 30 млн. лири. В момента клубът е притежаван от регистрирания в Женева фонд Фортрес Спортс. Собствениците му са неизвестни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във