Банкеръ Weekly

Съдби

НЕОЧАКВАНИЯТ НОВ ДОМ НА КРАСИВАТА ИГРА

За почитателите на jogo bonito, красивата игра, бразилският национален отбор от 80-те вероятно си остава недостижим еталон. Една от най-големите загадки на футбола е как онзи тим, воден от играчи като Зико, Сократес, Едер, Жуниор и Фалкао, не успя да спечели Световната купа през 1982 година. Когато свръхпрактичната Италия ги изхвърли от турнира, нещо умря не само в техните души, но и в нашите. Зико признава, че споменът за онзи неуспех никога не го е напускал.
Много неща се промениха оттогава. Значително повишеното темпо на играта намали празните пространства и ограничи безмилостно творчеството на терена. От другата страна също толкова силен удар нанесе комерсиализацията. Красивата игра вече е изчезващ вид, ако не и изчезнал. Но не и за Зико. Понастоящем начело на Фенербахче и току-що извел отбора до най-голямата победа в историята му (2:1 над Челси), старият бразилски майстор остава верен на принципите, които го водеха като играч - независимо от преживените огорчения. Моята философия като футболист и треньор е една и съща - обяснява Зико. - Истинската функция на футбола е да забавлява. Затова като треньор аз искам голове, хубав, чист футбол и феърплей. Искам атракция.
Разбира се, Зико не е просто безнадежден романтик. Той признава необходимостта от упорит труд и дисциплина. И твърди, че тъкмо това, наравно с фантастичните умения, му е помогнало да стигне от опасните северни предградия на Рио де Жанейро до световната сцена.
Фенербахче и в миналото е успявал да победи големи европейски отбори, подхранван от невероятната атмосфера на своя стадион Шукру Сарачоглу. Но сега има качествена разлика. Главният принос на Зико е, че накара своите играчи да повярват във футболните си умения.
Нашият стил е да атакуваме и да търсим головете - обяснява бразилският треньор. - Уважаваме съперниците си, но също така вярваме, че напълно сме заслужили да сме в тази фаза на турнира. Това, което знаем след първия мач, е, че Челси ще трябва да атакува във втория, за да ни елиминира. А това е предимство за нас, защото ние винаги търсим головете и не обичаме защитната игра.
Фенербахче никога до този момент не бе достигал до четвъртфиналите в Шампионската лига и не е чудно, че привържениците са превъзбудени. Сегашните настроения са в пълен контраст с началото на престоя на Зико в Истанбул преди две години, когато агитката настояваше за оставката му след загубената квалификация за влизане в лигата от Динамо (Киев).
Но оттогава бразилецът опозна футболистите си и се научи да извлича най-доброто от тях. Още преди края на миналия сезон, когато Фенербахче спечели титлата на Турция, феновете му бяха простили. А после дойдоха победите над Андерлехт в квалификациите и отборът започна да набира скорост.
През миналото лято Зико получи и доста солидна финансова подкрепа от клубния президент Азиз Йълдъръм - един от най-големите строителни предприемачи в Турция. Йълдъръм междувременно уреди листването на клуба на фондовата борса и се зае ускорено да развива търговската марка Фенербахче - нещо, на което доскоро не се обръщаше внимание. Покупката на нови, известни играчи бе не само начин да се подсили отборът, но и отлична реклама. А Зико похарчи парите подчертано разумно.
Голямото име в лятната селекция бе Роберто Карлос, но успоредно с него треньорът взе и двама по-малко известни, но оказали се впоследствие също толкова ключови играчи - халфа Гьокхан Гонюл и защитника Гьокчек Ведерсон. Те паснаха добре към вече наличната база играчи, сред която блестят още двама талантливи бразилци - плеймейкърът Алекс, лидер по асистенции в тазгодишната Шампионска лига, и крилото Дейвид.
Самият Роберто Карлос призна, че името на Зико е било достатъчно, за да приеме неочакваната оферта от Истанбул. Между другото кондиционен треньор на Фенербахче е Морачи Сантана - човекът, който рамо до рамо с Карлос Алберто Парейра спечели Световната купа за Бразилия през 1994.
В такова обкръжение и амбициите на местните играчи започнаха да растат. Отначало целта ни беше да влезем в групите на Шампионската лига. Но сега е да стигнем до финала, уверява полузащитникът Угюр Борал. След пет поредни домакински победи, включително над Интер, Севиля и Челси, това вече не звучи чак толкова невероятно.
Константин Томов

Facebook logo
Бъдете с нас и във