Банкеръ Weekly

Съдби

НЕЖНОТО НАШЕСТВИЕ ВЪВ ВЛАСТТА

Бланка Овелар, бившият просветен министър на Парагвай, постигна голям успех. След като победи във вътрешнопартийните избори, тя стана кандидатът на управляващата партия Колорадо за президент на страната. Дори това вече е прецедент за страна като Парагвай, в която жените никога не са заемали първостепенни постове.
Номинацията на Бланка Овелар обаче е напълно заслужена. В предварителните избори тя се наложи над подкрепяния от старата партийна гвардия вицепрезидент Луис Кастильони. Госпожа Овелар е на 51 години, с 21-годишен брачен стаж зад гърба си, майка на три деца. Била е известна баскетболистка, започва кариерата си като селска учителка. Сегашната си популярност сред народа дължи на изявите си като министър на просветата - длъжност, която изпълнява от 2002 година.
Винаги съм се чувствала дискриминирана заради принадлежността си към нежния пол. - казва Бланка Овелар. - Но въпреки това съм сигурна, че следващият президент на Парагвай ще е жена!
Съперниците й обаче също не са за подценяване. Това са бившият католически епископ Фернандо Луго, който изостави паството си заради политиката, както и запасният генерал Лино Овиедо. Преди това генералът прекара дълги години в затвора - заради третия му неуспешен опит за държавен преврат през 1996 година.
Не е известно в каква степен Бланка Овелар дължи номинирането си на президента Оскар Никанор Дуарте Фрутос. Във всеки случай политическата кариера на жените в Латинска Америка по правило зависи от мъжете, които стоят зад тях. Така беше с Евита и Изабела Перон в Аржентина, с Виолета Чаморо в Никарагуа, с Мирея Москосо в Панама.
Междувременно през октомври президент на Аржентина стана Кристина Кирхнер. Тя замени на президентския пост съпруга си Нестор Кирхнер, който нямаше право да се кандидатира за още един мандат. Двигател на кампанията на Кристина бе мъжът й, който отгоре на всичко я придружаваше при всяка нейна публична изява, обяснява Хуан Пабло Моралес, коментатор от влиятелния аржентински вестник Ла насион.
Както изглежда, само чилийката Мишел Бачелет стана президент на родината си без мъжко рамо до себе си. Тя извоюва креслото на държавен глава като самотна майка с три деца. Все пак Бачелет започна атаката към върха, след като бе натрупала богат политически опит като министър на отбраната. Тя е първата латиноамериканка, която оглави най-мъжкото ведомство в страната си. Основната й заслуга на този пост е, че с женския си чар Бачелет подобри имиджа на чилийската армия, асоциирана преди това главно с генерал Аугусто Пиночет и с неговия кървав преврат от 1973 година. Впрочем като министър Мишел Бачелет се чувстваше сред военните в свои води. Баща й е бил генерал и тя от малка е свикнала да общува с фуражките. Президентът запазва сантиментите си към войската и до ден днешен.
Популярността на баща си експлоатира успешно и Кейко София Фухимори. Тя вече основа своя партия, която вероятно ще издигне кандидатурата й за изборите през 2011 година. Кейко е щерка на бившия президент Алберто Фухимори, наполовина японец, който след шумни корупционни скандали отиде да спасява кожата си в чужбина.
Ако сегашните обществени настроения се запазят, нищо чудно през 2010 г. президентските избори в Бразилия, най-голямата латиноамериканска страна, да бъдат спечелени от жена с български корени. Става дума за 57-годишната Дилма Русеф, ветеранка от партизанското движение, смятана за дясна ръка на сегашния бразилски президент Игнасио Луиш Лула да Силва. Баща й Петър Русев напуска България през 30-те години на миналия век. Емигрантът се озовава в Бразилия, където се прехранва като мандраджия. Той е роднина на Елисавета Багряна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във