Банкеръ Weekly

Съдби

НАРУШИТЕЛИТЕ НА ТИШИНАТА

Парите обичат тишината - този свещен принцип на бизнеса, се знае и се спазва от всеки мениджър или собственик. Всеки път когато, по една или друга причина тишината около тях се нарушава, пропада нечия кариера, случва се да се пролее и кръв.
Германия продължава да се тресе от най-голямата данъчна афера в историята й. Благодарение на едно DVD, предадено от служител в лихтенщайнската банка LGT на Федералната разузнавателна служба, съдържащо деликатни данни за тaйни банкови сметки, сега около осемстотин богати германци чакат кога ще дойде техният ред. Сред ключовите имена в този скандал е това на
Хайнрих Кибер - обидения мошеник
През април 2001 г. Хайнрих Кибер постъпил в отделението на лихтенщайнската банка LGT Treuhand. То се занимавало със създаването на тръстови фондове за клиенти, които биха искали да оптимизират управлението на значителните си състояния. Работата му се сторила недотам интересна, затова пък имал достъп до секретна информация. Чиновникът проверявал документите на клиентите, копирал ги и чак след това ги въвеждал в електронната база от данни.
Кибер не работил дълго в банката. През 2001 г. властите на Лихтенщайн разбрали, че той е замесен в афера в Испания, където придобил недвижими имоти с необезпечени чекове. Съдът на Лихтенщайн глобил Кибер с половин милион долара. Той пък на свой ред се обидил на властите и решил да оправи нещата чрез шантаж. През ноември 2002 г. бившият банков служител напуснал Лихтенщайн. А през януари 2003 г. изпратил в княжеството писмо, в което съобщавал, че притежава копие от електронната база с данни на клиентите на банката. Кибер заплашвал, че ако не му бъде предоставено гражданство в Лихтенщайн под ново име и проблемите му с закона не бъдат уредени, ще публикува информацията, с която разполага.
Властите на княжеството не се поддали на шантажа, но банката LGT успяла да се договори с Кибер. Мошеникът получил адвокат за съдебния си процес в Лихтенщайн и апартамент. С това на пръв поглед конфликтът бил изчерпан - Кибер върнал дисковете с базата данни, а част от обвиненията срещу него били снети.
По-късно обаче станало ясно, че бившият банков чиновник е измамил бившите си работодатели и е запазил копия от секретната информация. Не e известно защо е решил да я продаде. Смята се, че или е останал недоволен от предложението на LGT, или е решил да припечели допълнително. Така или иначе, той продал данните на германското разузнаване за 7.3 млн. долара. Кибер потърсил контакт с немците през 2006 г. година. Тогава той им предложил да купят от него DVD с информация за банковите сметки на състоятелни германци, които по думите му криели в алпийското княжество милиарди евро, които дължат на германските данъчни служби. Въпреки възможността да получат данни за нарушителите на налоговото законодателство немските власти не бързали да сключат съмнителната сделка. Отначало финансовото ведомство поискало от информатора образци от данните, с които разполага, и ги проучило внимателно. Едва след като се убедил, че наистина става дума за големи нарушения министърът на финансите Пеер Щайнбрюк дал съгласие за извършване сделката. Освен парите информаторът поискал гаранции за сигурността си. Очевидно той е наясно с кого се е свързал и се страхува за живота си. Кибер е продавал данни и на разузнаванията на САЩ и Великобритания срещу суми от порядъка на 100-200 хил. долара. По данни на списание Форбс в момента той живее в Австрия под чужда самоличност.
Борецът срещу тютюнопушенето
В САЩ наричат хората, които предават на властите или представят пред обществеността информация за недотам регламентирани действия в собствените им компании, свирачи. За най-популярния свирач, макар че той не обича тази дума, се смята професорът по биохимия Джефри Виганд.
Виганд започнал работа в голямата компания за тютютневи изделия Brown Williamson в Луисвил, щата Кентъки, през 1989 година. По това време той вече имал зад гърба си 25-годишен опит в такива големи фирми като Pfizer и Union Carbide. Професорът бил назначен за вицепрезидент по изследванията и развитието с годишна заплата от 300 хил. долара. В задълженията му влизала дейността по създаването на безопасни за здравето цигари.
Година по-късно започнали трусовете във финансирането на програмата. Джефри Виганд бързо се досетил, че това се прави умишлено и че акционерите на Brown Williamson се нуждаят не от безвредни цигари, а от високи печалби. Отначало шефовете му отхвърлили неговото предложение да се прекрати използването на токсичното вещество кумарин в производството. След това научил, че компанията добавя в тютюна амиак, който подпомага усвояването на никотина от организма на пушача и засилва зависимостта му от вредния навик.
Разочарованият Виганд написал на шефа си, тогавашния изпълнителен директор Томас Сандефър, рязко писмо, в което обвинил компанията в лъжа и фалшифициране на данни от изследванията. През март 1993 г. професорът бил уволнен поради трудности в общуването.
Освобождаването му от работа съвпаднало с тежък момент в живота му. Дъщеря му се разболяла сериозно и състоянието й изисквало постоянни медицински грижи. Компанията не само отказала да изплати на Виганд компенсация за уволнението, но анулирала и бонусите по медицинската му застраховка. Иначе казано, Brown Williamson организирала истинско преследване на бившия си сътрудник. Той едва успял да си намери работа като преподавател в средно училище с годишна заплата от 30 хил. долара. Тези пари едва му стигали да свързва двата края. В края на краищата Джефри Виганд бил принуден за подпише съглашение с компанията, според което се задължавал да не разгласява информация, засягаща работата му в лабораторията.
Въпреки тежкото си финансово състояние и заплахата от съдебно разследване, Виганд все пак решил да разкрие истината. Последната капка, която препълнила чашата на търпението му, били слушанията в Конгреса, където Сандърфур и шестимата вицепрезиденти на Brown Williamson, без да им мигне окото, уверено заявили, че не смятат никотина за наркотик, който води до зависимост.
По същото време съдът в Мисисипи разглеждал поредния иск на болен от рак срещу Brown Williamson. Джефри Виганд снабдил с разобличаващи документи адвокатите на ищеца и обещал да се яви на процеса. Освен това дал интервю за авторитетното новинарско предаване 60 минути. Опасявайки се от ответните действия на Brown Williamson, компанията CBS показала редактиран вариант на разговор, от който били премахнати най-страшните факти. Въпреки това тютюневата компания се обърнала към съда, обвинявайки Джефри Виганд в кражба, мошеничество и нарушаване на съглашението за конфиденциалност. На свой ред професорът подал насрещен иск, в който обвинявал Brown Williamson, че фалшифицират данните от изследванията за вредата от никотина за здравето. Адвокатите изпратили получените от Виганд разобличаващи материали в Wall Street Journal, а CBS показала първоначалния вариант на интервюто без никакви редакции.
Америка била в шок. Съдилищата във всички щати били засипани с искове срещу тютюневите корпорации, които в края на краищата се задължили да изплатят компенсации в размер на милиарди долари на пострадалите от пушенето.
Колкото до Джефри Виганд, той и сега е изключително популярен. За известността му допринесе и филмът Вътрешен човек, който излезе на екраните през 1999 година. Ролята на главния герой, чийто прототип е Виганд, изигра Ръсел Кроу. Днес 65-годишният Виганд пътува по цял свят, за да изнася лекции за вредата от пушенето. Освен това оглавява благотворителната организация Деца срещу пушенето.
La Roche срещу Адамс
Делото на Стенли Адамс вдигна много шум през 70-те години. Роденият в Малта Адамс заемал висок пост в швейцарската фармацевтична компания Hoffmann-La Roche, най-големия световен производител на витамини и на транквиланти като популярните валиум и либриум.Той бил топмениджър в отдела за витамини, получавал висока заплата, карал ягуар и живеел в разкошна къща в Базел заедно с жена си Мерил и с трите си дъщери.
Спокойният живот на Адамс приключил през 1973 г., когато в ръцете му попаднали любопитни документи. Те свидетелствали, че компанията La Roche нарушава антимонополните закони и редовно се договаря с конкурентите за фиксирани цени на витамините и за подялба на пазарите. Малко преди това Швейцария подписала с Европейската икономическа общност (както тогава се наричал ЕС) Съглашението за свободна търговия, един от разделите на което бил посветен на борбата с монополизма. Така че през февруари 1973 г. Стенли изпратил на комисаря по антимонополната политика в Брюксел писмо, в което обяснявал ситуацията и предлагал съдействие.
Незаконните действия на La Roche така и не били доказани. Докато за Стенли Адамс разследването завършило по най-неочакван и трагичен начин. Един от помощниците на еврокомисаря, в нарушение на всички правила, разрешил на служител от фармацевтичната компания да снеме копия на няколко документа, под които стоял подписът на Адамс. Стенли бил арестуван по обвинение в промишлен шпионаж и държавна измяна. В Швейцария тайните на големия бизнес се смятат за не по-малко важни от държавните.
Адамс прекарал три месеца в предварителния арест и още шест - в затвора. На съпругата му били отказани свиждания. Следователят й съобщил, че ако мъжът й признае вината си, го заплашват до 20 години затвор. Мерил не издържала и сложила край на живота си. Стенли научил новината два дни след смъртта на съпругата си. На всичко отгоре му забранили да присъства на погребението й.
Ръководството на La Roche решило, че половин година зад решетките е прекалено леко наказание за свирача. След като излязъл на свобода, Стенли Адамс бил задържан още няколко пъти в опити да бъде привлечен към наказателна отговорност. Всичко завършило с това, че той избягал във Великобритания, където през 1984 г. описал живота си в книгата La Roche срещу Адамс.
С помощта на няколко членове на парламента от Лейбъристката партия Стенли се опитал да получи матерална компенсация от швейцарското правителство и от Европейската икономическа общност за понесените страдания. През 1985 г. от ЕС му изплатили 200 хил. евро, което било около 40% от исканата сума.
С това изпитанията за Стенли Адамс не приключили. През 1985 г. той бил избран за ректор на шотландския университет Сейнт Ендрюс, в който по-късно учил принц Уилямс. А през 1993 г. бил осъден на пет години затвор за опит да организира убийството на втората си съпруга с цел да получи застраховка.
За La Roche скандалът от 1973 г. също не минал без последствия. Двадесет и шест години по-късно, през 1999 г., компанията загубила подобно дело в Америка. Наложило се швейцарските фармацевти да платят 500 млн. долара. След още две години La Roche била глобена от властите на Евросъюза с 462 млн. долара. Шефовете на компанията преценили, че подобни глоби правят производството на витамини губещо и в края на 2002 г. продали този бизнес на холандската група DSM.

Facebook logo
Бъдете с нас и във