Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-ВАЖНО ЗА ЧОВЕКА Е ДА БЪДЕ С ИЗПРАВЕН ГРЪБНАК

Ако в нашата гилдия съществуваше сериозен вътрешен дисциплинарен контрол, нямаше да го има това разпасване на някои нейни членове. Тъкмо заради неговата липса се стигна дотам - да продават колите на прокурора и президента. Подобни сделки говорят за липса на морал и за чувство за безнаказаност.
Нотариус Ксения Белазелкова изрича тези думи по начин, който не търпи възражение. Висока жена с властни черти и мощен глас, гърмяща смес от македонска и шопска кръв, тя изглежда типична представителка на силния нежен пол, който държи здраво юздите на живота си - и професионалния, и личния. За разлика от повечето нейни колеги обаче, обноските й са всичко друго, но не и сухи. Тъкмо обратното, в тях се долавя нещо артистично, което контрастира с всекидневните й ангажименти в правния мир.
И понеже нищо не е случайно на този свят, оказва се, че кариерата й всъщност е разделена на две епохи. Първата, по-веселата - кинаджийската, както самата тя я нарича - започва в далечната 1969-а, когато едва 18-годишна започва работа като секретарка на програмния съвет в Българската телевизия. Години по-късно, през 1976-а, завършва задочно право и приключва кинаджийската си кариера като директор Игрални филми в БНТ. Там имаше повече колегиалност и самоотверженост - спомня си Ксения Белазелкова. - Имах и относителна самостоятелност, защото дълги години съм работила без работно време и място, без началник, което развива самоконтрола. А по онова време от телевизията се изхвръкваше за секунди. Ксения обаче е сред щастливите първи хиляда от шестхилядния персонал, които се ценят от ръководството, понеже работят истински и движат нещата. Служители с номер на пропуска до 1000 не освобождавам, казвал й по повод на молбите й за напускане покойният вече главен режисьор на държавната телевизия Асен Траянов. Ако беше жив, нямаше да ме пусне и досега, изтъква Белазелкова с лека носталгия по онези весели години.
Когато настъпват демократичните промени и се задава пазарната икономика, за нея става пределно ясно, че в бедна държава като България не може да се прави кино. Отдавна е разбрала, че българинът е прагматичен човек, който уважава само това, което се дои, стриже и снася. Малко преди Десети ноември се ражда и дъщеричката й - Венелина. Накрая преценява, че е дошло време да извади дипломата си за завършено право и да промени живота си. Вододелът е 1992-ра. Тогава започва и новото битие на Белазелкова като държавен нотариус в известната на всички столичани ъглова сграда на Попа, тоест на булевард Патриарх Евтимий.
А там е абсолютна лудница - шум, опашки, всеки от бившите 19 държавни нотариуси в София изповядват по 20-30 сделки на ден, натъпкани по четирима-петима души в стая. И до ден днешен Ксения не може да разбере защо преминаването към частни нотариуси се забави чак до 1998-а. Обяснява си го единствено с наличието на изключително силно адвокатско лоби, което и досега се противопоставя всячески на закона и на всички опити за промени в него, смятайки, че така губи част от хляба си. Но във Франция, Германия или Австрия, където нотариусът открай време е частен, на адвокатите и през ум не им минава да се занимават с нотариална дейност, разсъждава тя и припомня, че първите законопроекти у нас са внесени още през 1992 г., но незнайно защо потъват някъде. Едва на 6 декември 1996-а Законът за нотариусите и нотариалната дейност е гласуван в Народното събрание - въпреки енергичната съпротива, на която се натъква. По-късно, през 1998-а, Ксения е сред първите 104 бивши държавни нотариуси, отци основатели, които учредяват първата българска Нотариална камара. Това не се харесва на новите колеги, понеже им се ще летоброенето да започва от тях - но не е така, отсича рязко Белазелкова.
Ако този закон беше заработил веднага и без промени, нещата днес щяха да са съвсем различни, твърди тя. Според нея първоначалният му вариант е бил съобразен с всички европейски стандарти. Но най-важното е, че в него заляга едно основно правило, възприето и на Запад - на 25 хиляди граждани да се пада един нотариус. Тази пропорция позволява нотариусът да бъде добре поставен в обществото и, както се изразява Ксения, да не върши глупости, за да може да се издържа. Но още първата корекция на закона свежда това съотношение до едно на 10 хиляди. От първата Нотариална камара изпращат до парламента и до Министерството на правосъдието становища и жалби, в които предупреждават, че такава промяна ще има отрицателни последици, ще доведе до нелоялна конкуренция и до какви ли не проблеми. По този повод се намесва и Международната организация на Латинския нотариат, като в София пристига специално Виторио Ди Канио, почетен председател на комисията за международно сътрудничество към институцията. При това посещение той се среща с президента Петър Стоянов и с представители от Министерството на правосъдието, като предупреждава, че подобно нещо в никакъв случай не бива да се допуска, че това съотношение е по-лошо дори и от държавен нотариус и ще има много лоши последици.
Белазелкова е категорична - едва ли е нужно да се отнемат лицензи, но поне може да се преустанови увеличаването на бройката. За нея е повече от странно, че при последното изменение на закона предложената поправка, свързана с връщането на старата норма, беше отхвърлена в парламента. Аз дори чувах звънците на мобифоните в пленарната зала. В момента все още е в сила пропорцията едно към 10 хиляди и ето ги последиците - продадоха колите на прокурора и президента. Предупреждавахме, че ще се стигне дотук, но никой не ни чу. Неприятното е, че по този начин се компрометира нещо, което в същината си е много добро. Ние, българите, имаме таланта да компрометираме и най-добрите неща.
Парадоксът е явен - в Мюнхен например има около 75 нотариуси, в София - около 120. По този повод Ксения казва: Започвам да мисля, че нашият политически живот добре обслужва някои частни икономически интереси. Имам чувството, че всяка мутра в България може да поиска да си има нотариус. Защото кои интереси наложиха измененията на закона в тази му част? Очевидно беше необходимо всяка групировка да си има нотариус. Не може международни специалисти от типа на Ди Канио да ти казват - не прави това, рисковете са големи, и въпреки това ти да го правиш! Какво значи това, кому служиш?
По думите й проблемът не е в законите, а в това кой ги прилага. Хора трябват - закони има! Те и сега дават възможности да се санкционират тези с нетрудовите доходи, но никой не им търси отговорност. Ние нямаме духовен стремеж към истината, към справедливостта и това е проблем на българския национален характер. В края на краищата все някой ден трябва да си ги кажем нещата - открай време българинът има апетит към келепира, открай време обича да краде, да взема и да дава рушвети, открай време си мечтае за солунската митница. С този си национален характер той заема местата в институциите. А институциите - това са хората, с тяхната квалификация, с техния морал, това сме ние. Ако сме нормални хора, ще излезем всички пред парламента, пред общината, ще поискаме пряк контрол върху тези, на които сме дали доверието си. А ние какво правим - нищо.
По повод скандалните продажби на колите на главния прокурор Филчев и президента Първанов Ксения припомня аналогичен случай отпреди три-четири месеца с друг неин колега, който по същия начин продал автомобила на обикновен гражданин. Защо не се говори нищо за него?, пита тя. Не е тайна, че повечето коли се продават именно по този начин - без присъствието на страните. Самата Белазелкова има най-много до десетина сделки с коли годишно. Тя обаче, както и много други нейни колеги, ги прави в присъствието на страните и при спазване на всички изисквани от закона документи. Имала е абсурдни сцени в офиса си. Никога няма да забрави две едри момчета, които влезли случайно при нея. Единият каза: А бе, ти къде си ме довел, каква е тая, какви глупости дрънка, ела да те заведа при точния нотариус на Попа. И си излязоха. Ето го резултата от нелоялната конкуренция. Защо ще идват при мене, след като има кой да извърши тази сделка, неприсъствено и без да бъдат спазени изискванията на закона, за които аз и други колеги настояваме? Не могат да ми бъдат клиенти хора, които идват при мен, за да чуят това, което те искат.
Ксения Белазелкова живее с убеждението, че правото трябва да служи на живота, че то не бива да е абстрактна картина и че най-важното за човека е да бъде с изправен гръбнак. Ние разбираме свободата и демокрацията като слободия - едва сдържа гнева си тя. - Всеки у нас може да прави безнаказано каквото му хрумне, без да се съобразява с това, че не бива да пречи на останалите, да накърнява чужди права. Но истината е, че ние имаме лошата съдба постоянно да прекъсваме насила развитието си и да правим революцийки. Нищо хубаво в живота не става бързо - плодовете, които растат бързо, не са вкусни... Ние наистина трябва да си отстрадаме нашата демокрация, както са си я отстрадали англичаните, французите, германците. И докато не направим това, няма да стигнем до добри резултати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във