Банкеръ Weekly

Съдби

Най-странните въпроси на гостите в хотелите

“Докога работи денонощната рецепция?”

Ек­с­цен­т­рич­ни­те кли­ен­ти са не по-мал­ко гла­во­бо­лие за слу­жи­те­ли­те в сфе­ра­та на ус­лу­ги­те от не­въз­пи­та­ни­те и гру­би граж­да­ни. Ме­ни­джъ­ри­те на хо­тел­с­ка­та ве­ри­га Travelodge раз­каз­ват за най-не­о­би­чай­ни­те мол­би и въп­ро­си на сво­и­те гос­ти през та­зи го­ди­на.

Ня­кои от тях не са съв­сем на­яс­но къ­де се на­ми­рат. Нап­ри­мер гост на хо­те­ла в лон­дон­с­кия ра­йон Ко­вънт гар­дън се по­ин­те­ре­су­вал къ­де е гра­ди­на­та и бил мно­го из­не­на­дан да на­у­чи, че ня­ма та­ка­ва  (англ. Garden - гра­ди­на, Covent Garden - име­то на сто­лич­ния ра­йон). Друг кли­ент, из­б­рал за но­щув­ка хо­тел на ле­ти­ще Ге­ту­ик, по­пи­тал да­ли на сут­рин­та са­мо­ле­тът ще го ча­ка ди­рек­т­но пред хо­те­ла или ще го от­ка­рат до стъл­ба­та на ма­ши­на­та.

След ка­то пла­тят ста­я­та си, ня­кои кли­ен­ти очак­ват от хо­те­ли­е­ри­те, раз­ши­рен па­кет от ус­лу­ги. Нап­ри­мер:

“За­гу­бих при­я­те­ля си в цен­тъ­ра на гра­да, мо­же ли да го по­тър­си­те?” - гост на хо­те­ла в Бир­мин­гам.

“Да­ли екип на хо­те­ла би из­не­съл пред­с­тав­ле­ние за мо­е­то де­те, вмес­то при­каз­ка за ле­ка нощ” - кли­ент на хо­те­ла на ве­ри­га­та в Хейс­тингс.

“Къ­де са ин­с­т­рук­ци­и­те за из­пол­з­ва­не на кра­но­ве­те в ба­ня­та?” - гост на хо­тел в Кейм­б­ри­дж.

“Мо­же ли да поз­въ­ни­те в за­мъ­ка Уин­д­зор и да раз­бе­ре­те да­ли кра­ли­ца­та си е вкъ­щи?” - кли­ент на хо­те­ла в Уин­д­зор.

На Ша­ки­ла Ах­мед, пред­с­та­ви­тел на Travelodge, чес­то й се на­ла­га да обяс­ня­ва на кли­ен­ти не­ща, ко­и­то би тряб­ва­ло да са оче­вид­ни: “На­ши­те спе­ци­а­лис­ти ви­на­ги се ста­ра­ят да по­мог­нат, но из­пъл­не­ни­е­то на ня­кои мол­би прос­то не е по си­ли­те ни”. Обик­но­ве­но стран­ни­те ис­ка­ния са свър­за­ни с вре­ме­то и при­род­ни­те яв­ле­ния:

“Мо­же ли да ми ка­же­те кол­ко точ­но са звез­ди­те на не­бе­то та­зи нощ” - на­е­ма­тел от Ню­ка­съл.

“Бих­те ли нап­ра­ви­ли не­що то­зи вя­тър да спре да ду­ха? То­ва ми раз­ва­ля от­пус­ка­та!” - ку­рор­тист в хо­те­ла на ве­ри­га­та  в Брай­тън.

Гас­т­ро­но­мич­ни­те пред­по­чи­та­ния на хо­ра­та са тол­ко­ва раз­лич­ни, че опи­ти­те да се уго­ди на всич­ки, из­г­леж­дат за­гу­бе­на ка­у­за:

“Кол­ко боб­че­та сла­га­те във фа­су­ла със сос, кой­то сер­ви­ра­те за за­кус­ка?” - гост на хо­тел в Ип­су­ич.

“На­дя­вам се, че в то­зи чипс ня­ма кар­то­фи, за­що­то не ям въг­ле­хид­ра­ти.” - кли­ен­т­ка на хо­те­ла в Един­бург.

Раз­дя­ла­та с до­маш­ния лю­би­мец ви­на­ги е труд­на. Мно­зи­на се стре­мят да из­бег­нат то­ва и пред­ва­ри­тел­но се ин­те­ре­су­ват да­ли мо­гат да взе­мат сво­и­те пи­том­ци със се­бе си в хо­те­ла. В то­ва по прин­цип ня­ма ни­що ло­шо, но по­ня­ко­га слу­жи­те­ли­те се зат­руд­ня­ват с от­го­во­ри­те:

“При­е­ма­те ли кли­ен­ти с гу­ще­ри? Аз не хо­дя ни­къ­де без моя. Впро­чем, той е дъ­лъг шест фу­та (око­ло 2 м)!” - гост на хо­те­ла в Ло­ус­тофт.

“Кот­ка­та ми е пле­ши­ва. Има­те ли не­що про­тив?” - на­е­ма­тел в хо­тел Гран­тъм.

“Ягу­а­рът смя­та ли се за до­маш­на кот­ка?” - лю­би­тел на жи­вот­ни­те в хо­те­ла на ве­ри­га­та в Ста­форд.

“Мо­же ли да ос­та­вя ко­ня и ка­ре­та­та си на ав­то­мо­бил­ния пар­кинг?” - ста­ро­мо­ден гост на хо­те­ла в Блак­пул.

Гру­бо­то от­но­ше­ние към кли­ен­ти­те е про­я­ва на неп­ро­фе­си­о­на­ли­зъм. Но как да от­го­во­риш на въп­ро­си ка­то:

“Бих­те ли ми за­е­ли де­ло­вия си кос­тюм. Имам важ­но ин­тер­вю за ра­бо­та, а заб­ра­вих моя вкъ­щи...” - пред­п­ри­ем­чив кан­ди­дат за ра­бот­но мяс­то в хо­те­ла в Един­бург.

“До кол­ко ча­са ра­бо­ти де­но­нощ­на­та ре­цеп­ция?” - гост на хо­те­ла в Дар­би.

“Ку­пих си 24-ча­сов би­лет за пар­кин­га. За кол­ко вре­ме ще ми стиг­не?” - не­до­сет­лив кли­ент на хо­те­ли­е­ри­те в Бор­н­мът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във