Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-ГОРЕЩОТО НЕЩО НА ЛЕДА

Националният отбор на Ямайка по бобслей бе създаден заради един малко неразумен облог, сключен в резултат на прекомерна употреба на ром. Първите му членове трябваше да преодоляват твърде необичайни за професионалния зимен спорт трудности. Не можех да стоя изправен върху леда - спомня си Девън Харис, един от легендарната четворка, която първа развя националния флаг на зимна олимпиада през 1988-а. - Казах си: тая работа с бобслея явно не е чак толкова лесна. Щом не можех дори да ходя върху проклетия лед, как тогава щях да тичам върху него?
Колкото и комично да бе началото обаче, 18 години по-късно бобслеят в Ямайка е вече утвърден спорт, а националите се готвят в Торино да запишат шестото си олимпийско участие. Харис и колегите му с готовност разказват за онзи първи опит в Калгари. Най-удивителното нещо беше отношението на публиката - припомня си Дъдли Стоукс, лидерът на екипажа, който включваше още братята Крис и Майкъл Уайт. - Аз лично бях убеден, че никой няма да ни обърне и най-малкото внимание. Вместо това се оказахме големият хит на игрите. Най-търсеният сувенир от туристите в Калгари си останаха тъкмо фланелките и значките на скромния отбор от Карибите, дръзнал да се състезава на олимпиадата, без никога да е зървал дори снежен човек.
Всъщност заслугата за зараждането на бобслея в Ямайка е на двама американци, живеещи на острова - Уилям Малоуни и Джордж Фич. Двамата съвсем логично разсъдили, че островитяните, които имат толкова бляскави постижения в леката атлетика, би трябвало да се справят добре и на ледения улей, където спринтьорските умения са ключови. На едно увеселение
подпийналият Фич даже се обзаложил
че може да прати местен тим на олимпиадата. После обаче дошли отрезвителните трудности - нито един от утвърдените спринтьори не поискал да изостави доходната лека атлетика, за да се занимава с подобни съмнителни авантюри. Накрая Малоуни измислил решението - вместо с известни спортисти съставът да бъде допълнен с доброволци от армията.
По онова време Дъдли Стоукс, Харис и Уайт отбивали воинския си дълг и нямали никакво намерение да стават олимпийци, докато командващият офицер, стар приятел на Малоуни, не ги пратил под строй на тренировка. За четвърти член на отбора бил избран железопътният инженер Самюъл Клейтън. На игрите в Калгари обаче вместо него отишъл Крис Стоукс, братът на Дъдли.
Той още не беше завършил училище, когато му се обадих да му кажа, че ще участваме в Калгари, и да го поканя да ни гледа - спомня си по-големият брат. - После обаче треньорът чу, че Крис бяга 100 метра за 10.16 секунди, и незабавно го включи в отбора.
Новоизпечените бобслеисти започнали да тренират през октомври 1987-а, някакви си четири месеца преди откриването на олимпиадата. До онзи момент
трима от нас изобщо не бяха виждали лед
освен в хладилника - признава Дъдли. - А първото ни реално спускане беше в края на ноември. Екзотичните състезатели провели два подготвителни лагера под ръководството на американския си треньор Хауърд Силър - един в Лейк Плесид и един в австрийския курорт Иглс. Междувременно новината за тъмнокожите откачалки се разчула и в Канада те били посрещнати като герои.
Само едно нещо отличава тяхната история от класическите приказки - липсата на вълшебен край. Бобслеистите на Ямайка не станаха олимпийски шампиони, съвсем не. Всъщност тяхното представяне в Калгари бе низ от провали, несръчности и гафове, увенчани с преобръщането на боба по време на предварителните серии. В крайна сметка тимът от Карибите остана последен. Но той вече бе изпълнил главната си мисия - привлече вниманието. Включително и това на Холивуд. Компанията Дисни претвори историята им в комедията Cool Runnings през 1993, като привлече известния комик Джим Кенди за главната роля. Всъщност филмът бе направен със съвсем скромен бюджет, около 275 000 долара, обяснява Стоукс. Той се оказа най-щастливият от отбора във финансово отношение - ангажиментите му като консултант на филма и като рекламно лице му донесоха около 20 000 долара. Олимпийските герои на Ямайка обаче
не получиха дори и цент от касовите приходи
на лентата.
Не такава е била и целта им, подчертава Девън Харис. Аз просто мечтаех да представям Ямайка на олимпийски игри. И изведнъж получих реална възможност да го сторя.
На вторите си игри в Албервил (1992) квартетът на Ямайка завърши 24-и, а след още две години в Лилехамер удиви специалистите, като зае 14-о място, изпреварвайки италианците, французите, руснаците и самите американци.
Недостигът на средства спря четворката от участие на последната олимпиада в Солт Лейк Сити, но пък двойката на Ямайка се представи съвсем достойно, като завърши 28-а от общо 37 участници и постави рекорд за бързина в първата секция на трасето. А за игрите в Торино бобслеистите на Ямайка вече имат куп сериозни спонсори, включително и автомобилния гигант Фиат. Те отдавна вече не са просто екзотика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във