Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-БОГАТИТЕ ОТШЕЛНИЦИ

Преди тях са само малтийците, датчаните, швейцарците и колумбийците, а след тях - ирландците, холандците и всички останали. Анкетата на ротердамския експерт по социология включва най-различни въпроси: Какви са вашите доходи?, Как се чувствате в обществото, в което живеете?, В хармония ли сте с природата и т.н. Отговорите доказали старата мъдрост, че щастието с пари не се купува - свръхбогатите американци например се оказали по-назад в класирането от гватемалците и уругвайците.
Когато става дума за Исландия обаче, материалната обезпеченост без съмнение е сред основните причини жителите й да се определят като щастливци и да се чувстват достойни за членове на мечтаната десетка. Изследванията показват, че през последните години доходите на хората от Острова непрекъснато се повишават. Ако през 2002-ра те са получавали средно малко над 30 000 долара годишно, през 2005-а вече работят за повече от 35 000 долара, което нарежда икономиката им сред най-развитите, а държавата им на първите места по доходи на глава от населението. Факт е, че исландците живеят добре и че са доволни от живота си - разказва Олафур Стевенсен, заместник главният редактор на най-четения вестник в Исландия Моргунсбладит. - Наясно сме, че стандартът ни е сред най-високите в света, че държавата се грижи повече от добре за младите и за семействата с деца, че безработицата е ниска, че дребната престъпност е рядко срещано явление, а тежките криминални случаи почти напълно отсъстват. Като журналист не си спомням да съм отразявал в практиката си случай на корупция по високите политически етажи. Е, имало е все пак няколко, но те са били на ниско ниво и при тях по-скоро е ставало дума за пилеене на средства на данъкоплатците, отколкото наистина за корупция. Природата е съвсем наблизо, мога да се кача в колата и след по-малко от час да съм на брега на някое тихо и спокойно езеро. Което е и предпочитания начин за прекарване на свободното време за мен, за съпругата ми и за трите ни деца.
Всъщност именно природата и отношението към нея са основните неща, които отличават исландците от хората, живеещи в южната част на Европа. От книгите и атласите е добре известно, че земите около най-северната европейска столица са осеяни с вулкани и гейзери, които са оказали силно влияние върху околната среда и начина на живот на населението. Знае се още, че то е успяло по възможно най-добрия начин да се възползва от земната енергия, за да добива както топлина за домовете си, така и електричество. Благодарение на което в Исландия днес се отглеждат цитрусови плодове, напук на целогодишните температури в диапазона от 0 до 15 градуса, на силния вятър и почти всекидневните дъждове.
Все пак, едва когато човек попадне сред гейзерите и вулканите, за които иначе само е чел, разбира, че на този остров не става дума просто за влиянието на природата върху живота на хората. Извън Рейкявик Исландия е абсолютен продукт на това, което лавата е пожелала да бъде. Вулканичните изригвания и предизвиканите от тях земетръси са нагънали земната повърхност в изключително причудливи форми. И са отнели напълно шанса на местните жители да правят планове за почти 90 на сто от територията си, засипана с черно-кафява лава, върху която растат само мъхове. От животните в тези условия е оцеляла единствено полярната лисица, но и тя трудно може да бъде видяна, дори при дълго обикаляне и търсене.
Трусовете също са оказали осезаемо влияние върху живота на исландците. През XVIII век тъкмо едно земетресение станало причина напълно да бъде изоставено мястото, където преди това векове наред те се събирали за нещо като парламентарни сесии, за да решават общите си проблеми. Този случай ги накарал да се заемат с култивирането на територията, върху която днес е разположен Рейкявик и където по онова време живеели не повече от десет фамилии.
Ако днес решите да обикаляте острова, ще са ви необходими часове и високопроходим джип, преди да откриете място, отвоювано от лавата, на което може да никне и друго освен мъх. Едва в страна като Исландия българинът разбира какво означават изразите непрекъсната битка с природата и грижа за всеки метър обработваема площ. Но колкото и тежка да е задачата им, исландците очевидно са се справили успешно с решението й.
Почти две трети от тристахилядното население обитава столицата и предградията й. Останалите градове са с не повече от четири-пет хиляди жители и приличат на кръстоска между огромен къмпинг и секретно съветско градче в тайгата от времето на студената война. В същото време обаче навсякъде из тези малки селища кипи строителство, строят се пътища между тях и не спират опитите да се облагородяват все нови и нови парчета земя.
Въпреки истинското стълпотворение в Рейкявик всеки миг от всекидневието там излъчва спокойствие. Хората по улиците се движат, без да бързат, и е трудно да се разбере кой е местен и кой - турист. Кафенетата и ресторантите постоянно са пълни независимо от изключително високите цени. В тях могат да се видят русокоси и синеоки младежи и момичета, излезли сякаш под индиго, които като по правило, сами на маса пият еспресо за пет евро или бира за десет, с часове се взират в екрана на преносимите си компютри (статистиката на ЦРУ показва, че около 75 на сто от населението ползва ИНТЕРНЕТ) и с усмивка на лице общуват с други далечни потребители във виртуалното пространство. Без да обръщат ни най-малко внимание на случващото се наоколо.
Само допреди половин век нещата на острова са изглеждали по съвсем различен начин. До 1918 г. Исландия е датска колония, после става суверенна провинция в състава на кралството и чак през 1944-а получава пълна политическа и икономическа свобода. До средата на миналия век Исландия е най-изостаналата държава в Северна Европа - обяснява Олафур Стевенсен. - Промените настъпват едва когато получава независимостта си и започва изцяло да прибира парите от продажбата на риба - около 70 на сто от приходите в исландската икономика. Както сами разбирате, уловът и преработката на риба е най-важният отрасъл за нас и логично е всички важни решения на държавата да са обвързани с развитието му. Заради това и не влизаме в Европейския съюз, към който знаем, че се стреми България. Нашите експерти пресметнаха, че евентуалното ни членство ще донесе загуби, тъй като на Исландия ще бъдат наложени ограничения в улова и износа на риба. Изобщо европейското законодателство е направено така, че в голяма степен изглежда глупаво за на нас, исландците. То например предвижда да допуснем свободна конкуренция с чуждестранни компании в областта на производството на електричество. Добре, но кой би могъл да продаде ток на Исландия, питаме ние? И защо просто така да плащаме по-скъп ток, ако решим да приемем разпоредбите на съюза?
Другото, което променя икономиката и вкарва Исландия в списъка на богатите държави, са банките. Преди десетина години те са раздържавени, а новите им частни собственици излизат и на финансовите пазари в САЩ и Европа. В момента исландски банкери притежават блокиращи или поне значими дялове в американски, скандинавски и британски финансови институции - отбелязва заместник-главният редактор на Моргунсбладит. - От друга страна, вече е съвсем в реда на нещата нашите финансови мениджъри да получават образованието си в Оксфорд, Харвард или Йейл.

През 70-те и 80-те години на миналия век много исландци познаваха България като страна, в която човек можеше изгодно да си лекува зъбите или да си направи операция на очите - казва Олафур Стевенсен от в.Моргунсбладит. Очевидно някой бе създал контакти с български клиники и организираше цели групи с такава цел. Дори имаше израз посещение в България, който се използваше за медицинска терапия. По-късно обаче нещо се случи и връзката бе прекъсната. Естествено, част от нас са чували и за топлото българско море. За съжаление днес исландците знаят съвсем малко, да не кажа нищо, за България. Новини идват само около кандидатстването ви за членове на Европейския съюз и те стигат преди всичко до хора като мен, които са изкушени от външната политика и международните отношения. До обикновените исландци трудно достигат новини за вашата страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във