Банкеръ Weekly

Съдби

На тъпи въпроси - тъпи отговори

На тъпи въпроси, давам тъпи отговори, признава в интервю германецът Юрген Клоп, треньор на футболния отбор “Боруся”, Дортмунд. Откровеността му бе провокирана от запитването дали се буди нощем облян в пот, притеснен, че сътвореното от него се руши. На което той отвърна, че понякога наистина се буди, но не от притеснение, а защото му се ходи до тоалетната.

Всъщност, всяка гилдия, общност или занаят си има минимум топ 10 на най-тъпите въпроси. Така наречената българска журналистика също има с какво да обогати световния опит, особено по време на избори. Последният принос дойде от пресконференциите в изборната нощ срещу 6 октомври. Тогава, особено по време на импровизирания на крак брифинг на Бойко Борисов с четвъртата власт, щедро се открои репортерската мисловна необятност. И за пореден път пролича, че честта на професията вече се свежда до надвикването един през друг, до тикането на микрофона и задаването на най-тъпия, т.е. маловажен, смотан, безсмислен и приятен за събеседника въпрос. Естествено, без отговорът да има значение за аудиторията.

Борисов не ми е сред любимците заради неговото често обидно отношение към медиите, но те напълно си го заслужават. Как ви се вижда да ви поканят от централата на ГЕРБ за пресконференция, а лидерът на партията да подмине ухилен и облечен в анцуг новинарите, докато те още се редят на входа, за да ги проверяват за оръжие? Или да им “обещае” като министър-председател, коментирайки скандала “Буда” през зимата на 2013-а: “Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всички журналисти.” Тогава изпълнителните репортери занесоха признанието на Борисов безропотно в редакциите си. И толкова!

На споменатия импровизиран брифинг в изборната нощ “държачите на микрофони” се опитаха да си придадат повече важност. От цялата дандания обаче Борисов излезе като току-що защитил докторска титла по политология, философия и медийно право едновременно.

От топ 10 на най-тъпите журналистически въпроси липсваха само “За какво не ви стига времето?” и “Коя книга сте чели за последно”? Пренебрегването на този за книгата е напълно обяснимо - Бойко не чете, той пише, дори във Фейсбук. Освен това времето винаги и за всичко му стига - дори да даде интервю на начинаеща репортерка, докато мъжествено кара джип...

В интерес на истината липсваха и два други въпроса: “Как се чувствате?” и “Ще изпълните ли предизборните си обещания?”. Може би защото и двата отговора също са ни пределно ясни.

Най-тъпото е, че с всеки изминал вот, с всяка следваща партийна пресконференция журналистите се държат все по-неадекватно. Дали от преумора, дали от редакционни инструкции, дали от всеобщия срив на професията, но питат все едно и също, по няколко пъти.

Сякаш всеки иска отговорът да е само за него и завинаги или изпитва търпението на събеседниците. При това положение пренебрежителното отношение на властта към “държачите на микрофони” изглежда обяснимо. Някои медии цяла година питаха “кой”, но не получиха отговор. Може би защото въпросът трябваше да е “защо”. Иначе, дори да са ни хубави и смислени въпросите, това съвсем не означава, че са ни такива и политиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във