Банкеръ Weekly

Съдби

На работа вместо на училище

Работният ден на Халил е дълъг и еднообразен.
S 250 8c0dc1ec 2d8b 4616 83be 734f2e0e4c1b

Халил е на 13 и е роден в Дамаск. Пет дни в седмицата момчето работи в шивашка работилница, разположена в мазето на жилищна сграда в истанбулския работнически район Багджълар. Подобни "ателиета" има почти на всяка улица. И почти във всяко от тях се трудят връстници на Халил. Шевните машини тракат неуморно, а четири от петнайсетте работници в тази мини фабрика са деца, всичките родом от Сирия. Турската лека промишленост е отрасъл, в който широко се използва трудът на нелегални работници и нерядко се наемат деца - евтина, непретенциозна и мълчалива работна сила.

"Гледам да не мисля за бъдещето - казва 13-годишният Халил, докато разрязва парчета памучен плат. Колегата му, който е малко по-голям от него, шие от тях дамско долно бельо. Дните на двамата преминават сред планини от платове и море от работа. В Сирия Халил е учил до трети клас, но след това започнала войната и се наложило цялото семейство да бяга. Оттогава не е стъпвал в класна стая.

Детският труд в Турция е забранен със закон - всеки, който наема на работа деца по-малки от 15 години, получава наказание. Собственикът на шивашката работилница, в която работи Халил, прекрасно знае това. "Давам работа на децата, за да не просят по улицата. Знам, че е забранено, но, от друга страна, помагам на семействата им да свързват двата края", твърди той.

Муса също е на 13 години. Подобно на много други работници в тази шивачница той е роден в северната сирийска провинция Африн, чието население е предимно кюрдско. Когато не работи, обича да играе футбол. "Надявам се, че в Сирия скоро ще има мир и ще можем да се върнем вкъщи. Искам да уча и да стана лекар", споделя мечтата си момчето.

Всеки ден в работилницата се шият и опаковат хиляди чифтове дамско долно бельо в най-различни цветове, десени и размери. Те се продават по базарите за по две-три лири. Най-важното е да са по-евтини от тези на китайските конкуренти. За един час работа децата получават по-малко от 50 цента, а възрастните - два пъти повече.

Арас е момиче на 11 години и работи от четири месеца в шивашкото "ателие". Майка й е бременна, а баща й се труди в текстилна фабрика. Работният й ден започва в 8.00 часа сутринта и често завършва не по-рано от 20.00 часа. През това време има право само на две кратки почивки. Месечното възнаграждение на Арас е 700 турски лири (почти 153 евро). Момичето се труди от понеделник до петък, защото не може да посещава държавно училище. Вместо това през уикендите ходи на занятия, организирани от една сирийска благотворителна организация. В програмата присъстват уроци по математика, арабски и турски език. Учителката на Арас също е бежанка от Сирия. Малкото училище се посещава от над 70 деца на възраст между 4 и 18 години. Понякога преподавателите ходят по домовете, за да се срещнат с родителите и да се опитат да ги убедят да изпращат потомците си на училище поне няколко дни седмично. За да имат някакви шансове в бъдеще и за да се почувстват такива, каквито всъщност са - деца. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във