Банкеръ Weekly

Съдби

Монолозите като диалог

Властта не си пада по диалога. Предпочита монологичната форма на общуване, особено с четвъртата власт. Последната пък периодично се напъва да води диалог. Прави го толкова нескопосано, сякаш не помни как многократно е била прилъгвана, а след това заставяна в ъгъла да мънка нечленоразделно. Такива са реалностите у нас - политиците се правят, че искат да чуят гласа на медиите и гражданите, а те се държат така сякаш наистина са били чути.


В началото на изминалата седмица премиерът Пламен Орешарски, лидера на БСП Сергей Станишев и на ДПС Лютви Местан направиха голя-я-я-ма кръгла маса под мотото "Открито управление". И в продължение на три часа отговаряха на журналистически въпроси - първо на тези, зададени около самата маса - т.е. от главните редактори, а след това и на редовите репортери в залата. Колкото и да е странно, срещата произведе основно новина за земеделците. Местан обеща, че "малките, рискови производители ще бъдат субсидирани с рекордните 1250 евро, без зелени ангажименти". Същият Местан все пак се опита да направи крачка и към присъстващите, заявявайки, че управниците щели да внесат проектозакон за медиите, който да гарантира свободата им. При това написан от самите журналисти. "Ще обърнем посоката на медиаторството и вашата воля ще бъде в парламента, без да редактираме проекта за закон", щедро оповести предводителят на ДПС и дори попита дали за изготвянето му ще стигне месец или две седмици? Станишев също не остана по-назад и допълни, че очакват главните редактори да кажат какво трябва да се промени в медийната ситуация. Отсрещната страна не се забави много с отговора си. Според нея закони има - тези за радиото и телевизията и за БТА, а останалите медии по-добре да бъдат оставени да се саморегулират. В крайна сметка нищо не излезе. Дори не се разбра при цялата откритост на сбирката колко точно пари и на кои телевизии, радиа и вестници е дало правителството от началото на мандата си преди девет месеца. Министър-председателят обеща да провери и да ни информира, като отрече да има привилегировани. Това може би ще се случи на някоя от следващите срещи, още повече че те щели да станат традиционни. В този порив към публичност у управляващите социолози съзряха намерение да останат дълго на власт и един намек медиите да се отнасят точно така с тях.


Упражненията по диалог може да не са ефективни, но са изключително заразни. В края на миналата година "тон за песен" даде президентът Росен Плевнелиев. Той организира три издания на "Диалог с гражданите", като ги посвети на различни теми - пазарна икономика, правораздавателна система и медийна среда. Последното се превърна в повърхностно и на моменти пародийно преповтаряне на проблемите в медиите, които си висят от години и стават все по-неразрешими. Президентът обаче използва случая да преброи своите съмишленици сред представителите на четвъртата власт, да отчете диалогичност, да понаплюе комунистите и да каже какъв лъжец бил Тодор Живков и как трябват дела, за да се оправят българските средства за масова информация... Ако трябва да сме откровени, главнокомандващият сам се набута в нетипична за него роля, с която той уви не успя да се справи. Три месеца след провикването в публичното пространство проблемите на журналистиката не намаляха с нито един и президентът най-накрая май се увери, че не му се получават много-много диалозите.


Кой каквото ще да говори, но медиите у нас май обичат да бъдат употребявани, прелъстявани и захвърляни от политическата власт. Може би им е хубаво, че поне малко ги ухажват, и то публично. А и някой лев пада от цялата работа. Едва ли е обаче заради колективната вяра, че някой ден монологът на управниците ще се превърне в равностоен и смислен диалог с тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във