Банкеръ Weekly

Съдби

МОНАРХИЧЕСКИ ФОН НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ТЪРГОВЕ

Преди да потегли за Венеция като компаньон на своя съпартиец - министър Стефан Данаилов, Божидар Димитров спретна продължителна монархическа изложба (до края на 2006 г.) в НИМ. Идеята вероятно се е родила в онзи момент, в който държавният историк прие в музея сватбената рокля на Калина Сакс Кобург Гота, а се е дооформила, след като Симеон Сакскобургготски предостави за временно ползване два жезъла, принадлежали на неговия дядо Фердинанд. Прави впечатление забележимото отсъствие на произведения на изящното изкуство от дворовете на Александър Батенберг, Фердинанд и Борис III, което си има и своето обяснение.
Както казва Андрей Протич, който има най-голяма заслуга за изграждането, регулирането и документирането на художествения пазар у нас, най-щедрият купувач на художествени произведения е князът, който притежава най-голямата художествена сбирка в страната. А Атанас Буров допълва, че всяко едно правителство - от Стамболовото през 1887 г. до Малиновото през 1918 г. - е смятало за свой дълг пред короната и отечеството да подарява на двореца поне по една, закупена зад граница, картина и поне по две български произведения. Уви, след абдикацията си през 1918-а цар Фердинанд изнася с цяла влакова композиция притежанията си, сред които е и най-голямата художествена сбирка в страната. По-нататък дирите й се губят. Предполага се, че тя е разпродадена на парче, защото в мемоарите си мнозина от посетилите бившия монарх припомнят, че не са виждали картини в замъците му. Внукът на Фердинанд също не е споменавал нищо за фамилни картини, но затова пък подаръците и вещите на династията са пръснати в цели три български музея - НИМ, Етнографския и Музея на София, който практически не съществува.
На този царствен фон търговията, която се активизира преди Коледните празници, сега надмина себе си в предлагането и не дочака дори настъпването на декември. Цели три търга привлякоха вниманието главно на неизкушената публика, а сръчни политици (със и без кавички) употребиха събитията като възможност за самореклама. Върволицата от наддавания поведе Центърът за славянско-византийски проучвания Академик Иван Дуйчев, чиято цел бе набиране на средства за по-нататъшни научни изследвания. Благородното намерение на института, ръководен от проф. Аксиния Джурова, получи материално изражение от около 50 хил. лв. за продадените няколко картини и пластики на Свилен Блажев, кубинеца Кармело Гонзалес, Иван Нинов, Крум Дамянов и др.
По съвсем друг начин и с различна мотивировка протекоха търговете на Аполон и Меркурий и сравнително новият антиквариат Виктория. Проявите са чисто търговски, а моделът е категорично български, т.е. да се пусне в последен предпразничен оборот онази стока, която през годината не е намерила купувач. Чисто българска е и практиката да се предизвика сензация чрез имената на повече или по-малко познати по света автори, та чак до офорта на Рембранд Автопортрет, чийто произход продължава да бъде неясен. Но пък и юридическите правила у нас не изискват такава информация. (За сведение - колекция от подобни офорти допреди трийсетина години притежаваше Видинската художествена галерия, но за нея дори най-жълтата преса не е промълвила и дума!). И Кристо не е пропуснат сред сензациите, за да се използва най-пълноценно медийният шум около неговата и на Жан-Клод изложба от подписани постери в галерия Академия.
Трите първи предколедни търга, чийто финансов резултат е доста скромен и дава предимство на благотворителната проява, откриват пътя на серия от други подобни наддавания и разпродажби. Интересният детайл е свързан с приетата от Народното събрание миналата седмица поправка в Закона за авторското право. Тя определя нормата от 5% за автора при препродажбата на произведение на изкуството, ако тя се побира в ценовата рамка от 300 до 3000 евро. При по-високи цени авторският процент намалява - до 0.25% при търговска стойност на произведението над 500 хиляди евро. Прецизирането е съвсем ново и още не е фиксирано в Държавен вестник, но нормата от 5% съществува още от 1993 година. Досега обаче никой, или почти никой, дилър у нас не я е спазил. Колебанието ни произтича от тежката и плътна сянка над подобни сделки, която не ни позволява категоричност на твърдението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във