Банкеръ Weekly

Съдби

МИСИЯТА НИ Е ДА СПАСИМ ЕМИГРАНТИТЕ ОТ АСИМИЛАЦИЯ

Шейсет и пет годишният Хамид Русев живее от над 40 години в американския град Чикаго. Роденият в Мадан българин е собственик на фирма HR studio, която издава бизнес справочника Българо-американски бизнес страници и седмичния вестник България и разпространява телевизионната програма ТВ България Чикаго. Преди седмица България отбеляза петата годишнина от излизането на първия си брой. Русев е един от най-близките приятели на обявения през 2005 г. за Емигрант №1 в Щатите Шефкет Чападжиев.

Г-н Русев, бихте ли разказали повече за издателската си фирма, заради която ви обявяват за втория по състояние (след Шефкет Чападжиев) български емигрант в Чикаго?
- Групата включва седмичния вестник България и телефонния указател на българите и българските компании, работещи в Чикаго. Отскоро в нея влиза и телевизия България, която излъчва всяка неделя от 22.00 до 0.00 часа на една честота, на която собствени програми имат и медии на други езици. Имаме между 2 и 3 милиона зрители, както се разбира - не само българи, но и от други националности. Истината е, че преди да я взема аз, телевизията щеше да спре да работи, защото беше зле финансово. Ние обаче взехме решение да я спасим и по този начин да не оставим да загине нещо българско, от което сънародниците ни имат нужда. Към момента тя не може да се издържа сама и се налага да я подпомагам с лични средства. През миналата година донесе загуба, която покрих аз. През тази се надявам да сме малко по-добре, но пак ще има някакъв дефицит. В същото време в момента вестникът върви много добре и вероятно той ще покрие очертаващата се разлика. Амбициите са догодина програмата да е поне на нулата, за да не се налага пак да я издържаме. Макар че, ако се наложи, ще го направим.
Имам офис в покрайнините на града, в който се списва вестникът. Той е абсолютно безплатен, издържа се от реклами. Разпространява се в над 40 обекта, които се посещават от българи. Не искам да кажа нищо лошо за останалите пет наши вестника тук, но България е най-търсеният и най-добрият. Свършва за дни и дори мисля, че скоро ще се наложи да увеличим тиража му.
Искате ли да промените нещо в медиите, които правите, за което обаче в момента нямате средства. Или пък планирате ли да създадете нова медия?
- По време на срещата разговаряхме с една госпожа и вероятно съвместно ще отворим радио. Обсъждаме то да работи два часа дневно - от 22.30 до 0.30 часа. Все още е твърде рано за други по-точни цифри. Има още много неща за уточняване, като единственото сигурно нещо е, че програмата ще включва излъчване и от Чикаго, и от България. Нещата вероятно скоро ще се задвижат, защото радиото е по-евтина инвестиция от телевизията, която гълта наистина големи пари.
По време на дискусиите собственикът на вестник България днес Светлозар Момчилов обвини конкурентите си, че не правят медиите си професионално, че не следват дневния ред на емигрантската общност и че занимават хората със себе си и с неща, които реално не ги вълнуват, като по този начин отблъскват голяма част от потенциалните си читатели.
- Съжалявам много, че трябваше да чуете това. Аз не исках да се изказвам критично за никого, но пък не прави чест на който и да е да говори лоши неща за други в тяхно отсъствие. Сега, когато пък аз мога да говоря, без някой да ми пречи, на свой ред мога да ви говоря куп лоши неща, но няма да го направя. Такива дискусии трябва да се водят очи в очи. Истината е, че има хора, които се мъчат да ни догонят. И за да го постигнат, правят какви ли не работи, които не са обективни. Но какво можем да сторим - всеки човек е различен. Лично аз не мога да падна до тяхното ниво. Желая им всичко най-хубаво. Но пък не мисля, че по пътя, по който вървят, ще постигнат нещо и ще просперират. За да просперираш, не трябва да оплюваш конкурента, а да работиш по-усилено от него.
За страничния наблюдател остава усещането, че след като сред собствениците на медии има конфликти, значи на този пазар има потенциал и възможност да се печелят пари.
- Вероятно това е една целите на хората, които се изказват по този начин. Познавам колегите и не мисля, че много от тях са постигнали задачите, които са си поставили. Затова е разбираема и агресията им към останалите. Мисля, че истинският успех се постига тогава, когато мислиш как да създадеш нещо, а не как да развалиш друго, което вече е направено. Най-голямото ми съжаление е, че хора с власт не направиха нищо ново и хубаво преди началото на тази среща в Чикаго, а се насочиха към оплюване и разваляне на атмосферата.
Последните ви думи се нуждаят от още пояснения. Кои са тия хора с власт?
- Нека не разваляме настроението точно днес. До две-три седмици на страниците на вестник България ще бъде публикуван специален материал, в който подробно ще се опише за какво става дума.
Все пак успяват ли българските медии в Чикаго да свършат най-важната си задача - да информират емигрантската общност?
- Не мисля, че изцяло си вършим работата. Ако трябва в цифри да определя колко професионално правим нещата, то бих казал, че медиите са 50 на сто професионални. Имаме още много да работим. Имаме нужда от съвети, от обмяна на опит, от обединение. Но колкото и да казваме, че тук хората са аматьори, понякога аматьорът също върши сравнително добра работа. Знаем, че градивната конкуренция е нещо хубаво и че тя е в услуга на хората. И докато се конкурираме, пак можем да си говорим и да бъдем приятели. Това в Щатите е практика. Ще ви дам пример от историята на три американски изследователски компании в областта на науките. Преди 20 години те работеха конкурентно по един и същ проект и въпреки това всяка седмица шефовете им се събираха да си общуват. Тогава се появи една история, която стана нещо като виц за отношенията между фирмите в САЩ. На поредната им среща един от босовете предложил проучванията да спрат, защото работата изглеждала безнадеждна. Другият отговорил: Слава богу, че не го предложи вчера, защото днес аз вече съм готов... На българина му липсва качеството да бъде обективен във взаимоотношенията си с хората. Не знам защо винаги търсим начин да прехвърлим лошото изцяло върху характера на другия. Дано някой ден се отучим от това.
Посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова обяви, че усилията на всички български медии - и в Чикаго, и в България, трябва да бъдат насочени към създаването на българско лоби в американското общество. Какво би могло да свърши то?
- Може да свърши много работа, но в същото време ще е много трудно да се осъществи. Мечтата на г-жа Поптодорова е хубава, но за мен тя все още е непостижима. В Чикаго ние сме малцинство в сравнение с гърци, поляци, унгарци. За да имаш лоби, трябва да имаш представители в Конгреса или в Сената. И чрез тях и чрез други организации да пропагандираш, да запознаваш обществото с исканията си и да печелиш симпатии. В политическия живот на Щатите ние сме много зле. Българите предпочитат да стоят далеч от обществото. Ние например не можем да се организираме и да участваме както трябва в парадите на нациите, които редовно се провеждат в Чикаго, та какво остава за нещо по-сериозно. В същото време гърците, поляците и различни други общности са много напред в това отношение. Ето, вземете пример с това, че сръбската колония успя да прокара техен човек за губернатор на щата Илинойс (Род Благоевич - бел.а.).
Не познавам българин, които да е влязъл в политиката или да е пробил за някаква друга обществена дейност. Не искам да се тупам по гърдите, но може би аз съм един от най-активните в тази насока. Всъщност е добре по тоя въпрос да говориш с други хора, за да ти кажат как стоят нещата. Така или иначе, процесите се движат много трудно и за съжаление не всичко е на добре. Често ходя в съда по разни въпроси на наши сънародници. Там има един съдия, който се казва Боб и е българин. Веднъж го изчаках да си свърши работата и го заговорих пред залата. Оказа се, че не говори бащиния си език и че само веднъж се е връщал в родината си. Не проявява и желание. В същото време брат му е конгресмен, а майка му - също съдия. Как тогава да се създаде българско лоби в Щатите, след като малцината представители с положение, които биха могли да влязат в него, са отхвърлени и вече окончателно са загубени за каузата? Затова аз непрекъснато повтарям, че медиите при всеки случай трябва да насаждат гордост от това, че корените ни са български. Гордост, която тук е останала само за събиранията на чаша. В това виждам голямата задача и на вестниците, и на радиата, и на телевизиите. Не да се оплюваме и да се очерняме един друг, а да работим за една и съща кауза. Да спасим емигрантите от асимилация. Много ми стана приятно, когато по време на срещата видях наш сънародник от Молдова, който пето или шесто поколение живее там и който говори българския по-добре от мен, дето се вика. И когато го попитах как го научил толкова, той ми отговори: вкъщи. В същото време познавам едно момче, което беше на три години, когато го доведоха в Чикаго, което сега е на 18-19 години и не може да говори въобще български. И като питам майка му защо е допуснала това, тя ми обяснява: Какво да правя, в училището му говорят само на английски и той научи само него.
Повишава ли се интересът на българските политици към медиите в Чикаго преди избори в България?
- Миналата година ми се обадиха няколко политици от България, които искаха да им помогна за изборите. Не направих нищо по въпроса. Главно защото не ги харесвах. От друга страна, интересът на емигрантите към политическия живот в България е много слаб. От около 100 000 човека колония на миналите избори гласуваха малко над 900 човека. Причините за това са следните: парите за провеждане на изборите се отпускат от България, но вече тук, на място, необходимата организация не се прави. С извинение за израза, много от нещата се вършат по български. Желание да се организират избори има, но само то не стига. Трябва да се създаде интерес, да се подтикнат хората. Парите обаче не достигат до организациите, които биха могли да свършат тая работа. Това от една страна. От друга, трябва да се наемат и хора, които да проведат самите избори и да извършат преброяването на гласовете. В Америка на тях също се плаща. И в България май вече било така. Но и в този случай средствата не стигат до хората, които биха могли да свършат нещо.
Как ви се виждат събитията в България от около 10 000 километра разстояние?
- Още нищо не ми харесва. Виждам много беззаконие. На какво ли не съм бил свидетел за тези почти 70 години живот, но на цар и комунист да ръководят заедно една държава - не бях. За мен това е смешно. А на всичко отгоре в работата е намесен и човек като Ахмед Доган. Аз и Шефкет сме помаци, не сме турци. Но и да бяхме, пак не бихме помогнали на човек като него. Малко от малко познавам историйката му и мисля, че чрез властта той лично се облагодетелства, като в същото време експлоатира турската общност. Спомням си една реч на Тодор Живков преди години, в която той каза: българският народ не е узрял. Сега виждам, че е точно така. Което не мога да кажа за американеца. Много хора мислят, че той си гледа само компютъра и своите си работи и не обръща внимание на събитията наоколо. Грешат. Американецът никога няма да си даде гласа толкова лесно, колкото го правят много хора в България. И докато нещата стоят по такъв начин, в тази страна не може да се очаква нещо хубаво.

Facebook logo
Бъдете с нас и във