Банкеръ Weekly

Съдби

МИЛИОНЕРЪТ ОТ МАДАН

Той е лицето на българската преселническа общност в Съединените щати. През юли 2003 г. бе обявен за емигрант номер едно от мисията за България на Международната организация по миграция, която избира победителя според личните му заслуги, благотворителната му дейност и приноса му за съхраняване на националните традиции в чуждестранната среда. Приемам, че наградата ми е за всички, които не са забравили, че България не се забравя, каза отличеният при награждаването Шефкет Чападжиев. Като такъв той бе поканен да седне до посланика ни в САЩ Елена Поптодорова при откриването на втората среща на българоезичните медии, състояла в края на май в американския град Чикаго. Когато организаторите му дадоха думата да поздрави събралите се, Чападжиев скромно благодари за вниманието и каза, че с нищо не е заслужил тази чест. После още по-скромно отказа интервюта, насочвайки вниманието на журналистите от България към представителите на по-младото поколение емигранти. Въпреки че само няколко часа преди това бе сред тези, които посрещаха гостите на прага на откритата преди около две години втора българска православна църква в града. И че голяма част от парите за построяването й били дарени именно от него, както обяви свещеникът Владимир Цонков.
Животът на родения в Мадан преди около 70 години мъж днес изглежда напълно според каноните на американската мечта - притежател на най-голямата полиграфическа печатна база в Северна Америка, както твърдят хората от обкръжението му, постоянни покани за коктейли, снимки до политици и известни личности, скъп джип с Chap вместо цифри на регистрационната табела... Българите в Щатите говорят за него още и като за един от сериозните поддръжници и донори на Републиканската партия, познат и приет дори и по най-висшите й етажи.
Това е положението сега. Сред по-старите емигранти обаче се носят и легенди за нечовешкия труд и огромните рискове, с които попадналият преди около 40 години в Америка Шефкет печели богатството си и правото да бъде наричан най-успелия българин на Новата земя. Връстниците му все още се учудват на смелостта му да избяга в Гърция и да изтърпи неколкомесечните изпитания в местния емиграционен лагер, преди да получи привилегията да се засели в Америка. Кълнат се, че Шефкет и приятелят му Хамид Русев, който днес е вторият по престиж наш емигрант в Чикаго, наистина пристигат в Ню Йорк с по-малко от долар в джоба. И че години наред работят денонощно каквото им попадне и харчат само по пет долара на седмица, за да съберат средства и да инвестират в нещо свое. Признават също така и вродения талант на Чападжиев да печели и умножава парите. Преди всичко заради това, че навреме се сетил да направи печатницата и да развие добър бизнес с рекламни материали, че успял да спечели на своя страна и да задържи през годините клиенти като Дженерал моторс, Крайслер, търговската компания Сиърс. И че впоследствие, вече години наред, успешно влага в акции чрез Нюйоркската фондова борса.
Но освен умението да прави пари сънародниците ни отбелязват и великодушието му да дава, широкото му сърце, желанието му да помага на родолюбиви каузи и амбицията да представя България и българската общност по-възможно най-добрия начин. От него никога няма да чуеш на публично място лоша дума за България и за българите - разказва най-близкият му приятел през тези 40 години Хамид Русев. - Каквото и да му се е случило, каквито и ядове да е имал, той никога няма да направи това публично достояние. Всяка негова постъпка е продиктувана от мисълта името България да не бъде изложено, да се пази репутацията му. И по всевъзможен начин да се вдъхва респект в останалите етноси в Америка. Хора като Шефкет са особено ценни и са готови на всичко нашенската емиграция да излезе от анонимност и да се превърне в общество от граждани, а не само да е човешка маса без лидери, която мисли единствено за оцеляване.
Естествено, не липсват и противоположни мнения. В изселническите български ИНТЕРНЕТ форуми от време на време може да се прочетат и мисли, главно от по-младите хора, че Шефкет и Хамид са направили парите си във време, в което това е ставало доста по-лесно. Част от по-новите емигранти живеят с вярата, че през 60-те години на миналия век американското правителство е помагало повече на избягалите политически емигранти от Изтока да се аклиматизират, за да изкушава по този начин и други техни сънародници. И че на тях сега им е много по-трудно, защото са оставени наистина на произвола на съдбата.
В България името на Шефкет Чападжиев също започва да се чува все по-често. Кога по радостни, кога по нетолкова радостни поводи. Преди 12 години той даде бляскав коктейл за футболистите от националния отбор, които спечелиха бронзовите медали от американското световно първенство. Оттогава датира и приятелството му с Христо Стоичков, за което двамата не пропускат да говорят при удобен случай. През 2003 г. кметството на родния Мадан го обяви за почетен жител на града. Чападжиев пък се отблагодари, като финансира построяването на най-голямата чешма в Родопите, намираща се близо до Пампорово. В средата на 90-те години обаче медиите не пропуснаха да съобщят и че Чап вероятно няма да направи нито една сериозна инвестиция в България, след като при едно от поредните му посещения в родния край бе нападнат и без малко не бе обран насред центъра на Пловдив. Той обаче май вече подсказа, че е простил на сънародниците си. Когато през 2002-ра бе открита чешмата му в Родопите, коренякът простичко призна: Гледах как пътниците се радват на ледената вода и ми стана драго. И си викам: Чап, не си сбъркал.

ЕДНО КЪМ ЕДНО ОТ ЕМИГРАНТСКАТА ПРЕСА
За мен най-важното е парите да бъдат спечелени по честен начин. Само тогава богатството е в услуга на цялото общество. Когато близо 50% отива за плащане на данъци - аз съм удовлетворен - значи тези средства ще отидат за образованието, за социалните осигуровки на бедните, за бездомните, за децата и старите хора.

Ако някой ми каже, че има десет милиона долара, бих искал да знам как е направил тези пари и начина, по който е забогатял. Бих желал да знам дали е платил данъците си, дали е платил социални и здравни осигуровки на работниците си? Ако го е направил - моите поздравления. Ако ли не - този човек и всичките му милиони не струват и пукната пара.

Най-трудното нещо е началото. Обикновено то е страшно, убийствено мъчно. Грешката на начинаещите бизнесмени е, че се хвърлят на нещо голямо - голяма сделка, голяма фабрика, голям бизнес. Няма такава формула. За мен е по-добре да се започне от нещо малко. Човек трябва да научи тънкостите на бизнеса, да докаже, че е способен, и тогава всичко ще си дойде от само себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във