Банкеръ Weekly

Съдби

Медиите като кислородна маска на насилието

...От решаващо значение е да се напомни, че според оценка на Европейската комисия общите разходи в общността, свързани с престъпността - не само за жертвите, но също така и за работодателите, държавата и обществото като цяло - са 233 милиарда евро годишно.Това са част от заключенията в проектодоклад на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента. Разходите на нашата държава около атентата в Сарафово едва ли някога ще станат ясни, защото едва ли някой ги изчислява. Но те не са и толкова важни, след като никой не ги е спестил, предвотвратявайки врзива и спасявайки човешки животи. Въпросът ни е за поведението и начина, по който медиите у нас отразиха трагедията. За съжаление равносметката не е похвална.


От години анализаторите по света говорят, че медиите са кислородът на терористите. Според някои изследвания част от техните атаки са планирани с идеята да влязат директно в праймтайма на големите телевизии. Има твърдения, че разрушаването на кулите близнаци в САЩ на 11 септември 2001 г. са били режисирани така, че кадрите от атентата да достигнат до милиарди зрители по целия свят. Целта е била чрез манипулацията на масмедиите да се срине митът за американската недосегаемост. Италианската лява групировка Червените бригади пък осъществяваше нападенията си в събота, за да може информация за тях да излиза в неделните вестници, които били най-четени (последното твърдение днес може да се оспорва, защото тиражите на всекидневниците в понеделник са доста по-обемисти). Други експерти изтъкват, че палестинската група Черният септември изби израелнски спортисти на Олимпиадата през 1972-а в Мюнхен, защото всички световни телевизии предаваха игрите и така милиони граждани щели да научат за съществуването и претенциите й.


Специалистът Брайан Дженскинс смята, че тероризмът е театър, защото голяма част от терористите искат повече хора да гледат, отколкото да загинат.


Какво обаче се случи

когато и България се оказа замесена? Ако телевизиите успяха и се предпазиха от т.нар. вторична виктимизация (най-общо казано, предизвикване у пострадалите и техните близки на повторно преживяване на събитията), то печатните медии сложиха на първите си страници снимки с разхвърляни части от телата на загиналите, както и фотоси как гарги доразкъсват останките на жертвите. Дали пък в надпреварата си за сензанионни кадри и по-високи тиражи пресата не се изяви като кислородна бомба за атентаторите?


Българските медии отдавна са прегърнали максимата, че лошата новина е най-добрата новина и нито за миг не са склонни да се усъмнят в нея. Разбира се, и дума не можеше да става взривът в Сарафово да не е водещата тема - той и сега продължава да изпълва страниците и ефирното лятно време на повечето всекидневници и телевизии. Как обаче бе отразена действителността и защо липсата на повече информация и смислени коментари трябваше да се компенсира с предозирани кървави кадри? Очевидно у нас няма да се стигне до драконовските мерки на Маргарет Тачър от 80-те години на миналия век, която в желанието си да спре тероризма, лишавайки го от кислорода на публичността,забрани излъчването на изявления на терористични групировки. По подобен начин администрацията на Джордж Буш поиска от медийните гиганти в САЩ да не показват записи на Осама бин Ладен след атентатите на 11 септември. Причината - да се запази националната сигурност, тъй като посланията съдържали кодирани инструкции за следващи взривове. Както повеляват традициите, повечето от тв каналите, помолени за доброволно съдействие на властите, предпочели да следват собствена политика. Разрастването на сателитните телевизии като Ал Джазира, както и на интернет медиите пък принуди терористите да правят видеозаписи като самоубийствените атентати в Палестина, които без проблем да бъдат гледани, независимо че не ги показват по Си Ен Ен или Би Би Си.


Всъщност Си Ен Ен още от войната в Ирак


спазва свои вътрешни правила

да не показва близки кадри на загинали, ранени, окървавени... Войната се води по телевизора, но отдалеч и не е персонализирана -в далечината се вижда димът от бобмите, но не и жертвите. От друга страна, силата на телевизионните гиганти в отразяването на терористични атаки няма начин да не отслабва при увеличаващата се мощ на глобалната мрежа. След като ни убеждават, че медиите стават пощенски кутии и войните вече са телевизионни, терористите също не остават по-назад и се нагаждат към новите медийни условия.


Показани преди десетина години кадри по БНТ с отрязана глава по време на клане в Чечня предизвикаха поредица от коментари. Тогава водещата на По света и у нас Милена Милотинова се извини някак си,признавайки, че не е гледала кървавия материал предварително. Последваха


хиляди прехвърляния на отговорността

кой е допуснал ужасяващите картини да се въртят в праймтайма, как те са се отразили на психичното здраве на подрастващите и възрастните, как трябва да постъпва в такива случаи журналистът, спазвайки професионалните норми... Шефка на новините на Сан Стефано 29по онова време Мирослава Нейнска посочи, че в медията работят три правилника - статут за работата на журналистите, новинарски правила и правила за работа на репортерите. И че и трите били нарушени. Милотинова бе свалена временно от екран, а малко след като бе реабилитирана, бе избрана за депутат от НДСВ, а след това и за шеф на парламентарната медийна комисия.


Отрязаната глава може би стана нещо като обеца на ухото на електронните ни медии. И ето, че мониторинг на Съвета за електронни медии днес хвали средствата ни за осведомяване при отразяването на събитията от 18 юли край Бургас. Като цяло дефекти, които преди имаше в отразяването на такива трагедии като вторичната виктимизация и навлизането в личното пространство на жертвите и търсенето на сензационни гледни точки към тях, сега почти няма. Няма и кадри, които да шокират. Налага се професионален стандарт, който е повод за комплименти към електронните медии, отбеляза председателят на надзорния орган доц. Георги Лозанов. От своя страна асоциацията на европейските журналисти потупа по рамото телевизия Европа, която била отразила атентата в Сарафово професионално,


по каноните на етичните стандарти

От асоциацията напомниха, че според Етичния кодекс медиите трябва да се стремят да не предизвикват у близките на пострадалите повторно преживяване на събитията и да ги отразяват с необходимото съчувствие. Колкото до самия кодекс, в него пише така: Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост. И още: Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си... Е, сега може да прегледате предимно някои печатни медии и интернет сайтове и сами да прецените дали са се вместили в допустимите морални граници.


Ако в по-стари времена бе силно дискутирана снимката на голото тяло на бившия премиер Андрей Луканов в моргата, появила се на първата страница на Нощен труд, то сега никой не попита защо от сергиите се предлагат снимки на човешки останки, накацани и оглозгани от врани. Ако при електронните медии нямаше вторична виктимизация, то пресата се постара да компенсира тази липса, но нито има кой да я санкционира, нито дори да й извика. Вестниците също имат свои етични и морални норми, но


отдавна са със затъпени рефлексии

Безумните кадри, шашнали не един и двама експерти и предизвикали възмущението на читатели, не направиха впечатление на никого от т.нар. Етична комисия в Националния съвет за журналистическа етика. Независимо че Етичния кодекс са подписали десетки издания, никой не реагира, никой не нададе вопъл, камо ли да се опита да предизвика обществен дебат. То и какъв ли дебат да организираш, след като отговорът е ясен и европейските практики са достатъчно красноречиви? По-скоро на преден план излиза въпросът за какво са нужни подобни неправителсвени организации, които и да вземат отношение, то не само ще е крайно ненавременно, но и безмислено , при положение че единици се придържат към някакви етични норми.


Терористичните събития показаха, че


пресата ни трудно ще се саморегулира

ако въобще това е възможно. Тя все още не е дорасла за подобно поведение. Напротив, държи се като пъпчив пубертет, който иска да предизвика внимание, показвайки простотиите си. Тъжното е, че с подобни поведенчески отклонения се дават аргументи на тези, които са за закона за печата. Тема на отделен разговор е дали управляващите ще се сетят да използват като мотив отразяване на терористичния акт в Сарафово, за да прокарат норматива. А и той, естествено, едва ли ще регулира поведението на пресата в подобни ситуации. Но пък ще позволи на държавата да стъпи на врата на иначе свободните вестници. А дотогава мистериозният Етичен кодекс така и ще си стои пренебрегнат с написаното в него: Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.


В медиите по света от години има стандарти, които зачитат човешкото достойнство. Нашите харесват близките и едри планове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във