Банкеръ Weekly

Съдби

Медийни закони в повече

Истината е, че печатните медии са излишното дете на властта. Е, щом дойдат избори тя се сеща и за него, но никога не е крила възхищението и предпочитанието си към телевизиите. Вместо да протегне ръка на печатните издания, които се задъхват, и да ги подпомогне например със задължителен абонамент чрез „Български пощи“, какъвто е моделът във Франция, или пък да намали ДДС-то, тя тръгва да ги обвързва със закон.

Запазена марка на почти всяко управление е, като дойде на „мода“ да се захване с четвъртата власт и да я поотремонтира с хуманоидни мотиви. Така е и сега - ГЕРБ обяви, че ако гилдията си напише сама проектозакон за печата, партията ще помогне той да бъде „легализиран“ в Народното събрание.

„ Аз съм депутат и затова ще спомагам за усъвършенстването на законите, но трябва самите хора, които работят в тези сфери, да предложат това“, обясни Красимир Велчев.

За протокола подобна инициатива се роди и на среща на бившия премиер Пламен Орешарски с представители на медиите, но по обясними причини тогава тя доведе само до т.нар. вътрешнозаводски коментари. В момента обаче ситуацията е малко по-различна. Правителството се оплаква, че е наследило огромни бюджетни дефицити и има нужда някой да го разбира и да му съчувства, а не да го критикува. Затова очевидно сред приоритетите му са и медиите, при все че още няма сформирана парламентарна комисия по медийните въпроси. Проличават и амбиции от типа колко е важно, след като се сложи ред в митниците, да се повтори упражнението и сред журналистическото братство. Дето се вика - най-после някой да ни оправи. Първо, отдавна и самата гилдия рецитира, че има необходимост от ново, актуално и съвременно медийно законодателство, и второ – няма нищо по-хубаво за властта от верни медийни поданици. 

Любопитно е и желанието за всеобхватност на споменатото законодателно творение. Управляващите имат намерение бъдещият закон да обединява дори текстове, които сега са разписани в други нормативни документи. Като например в Наказателния кодекс или в Закона за обществените поръчки. Според специалистите залегналите в НК санкции  за обида и клевета са напълно достатъчни и няма никаква необходимост да се прави друг норматив, за да се наказват за такива провинения журналистите. В същото време електронните и печатните медии са абсолютно неравнопоставени при обществените поръчки. Законът позволява на електронните пряко договаряне,  а печатните -трябва да се явяват на конкурс. Логично е подобна несправедливост да се "изглади", но ако това, а и всички останали „аспекти“ ще се оправят чрез закона за печата, то отсега можем да го причислим в графата "тюрлю гювеч".

Иначе, похватът на ГЕРБ за въвеждането на революционни идеи е добре отработен – пуска се нещо в пространството и се чака обществената реакция. Ако тя е по-агресивна, идеята влиза в килера и чака някое почистване, за да се появи отново.Така е и със закона за печата, само дето самият печат още не успява да излезе с позиция. На практика сега управниците изчакват какво ще кажат двете професионални организации – Българският медиен съюз (БМС) и Съюзът на издателите в България (СИБ).

„Не сме обсъждали казуса официално, но предстои да го направим на общо събрание в началото на декември“, каза за "БАНКЕРЪ" Марияна Пчелинска, изпълнителен директор на съюза на издателите. По думите й най-вероятно ще бъде излъчена работна група, която да сондира намеренията на парламентарната медийна комисия, на ГЕРБ и на другия съюз – БМС. Пчелинска изрази личното си мнение, че няма как някой да спусне закон на гилдията - трябва самата тя да си го изработи, тъй като нещата зависели от нея. Освен това „закон“ не била точната формулировка. По-скоро трябвало да се създаде рамка, която да се спазва. На предстоящото събрание членовете на съюза ще обсъдят също така дали е необходимо сегашните текстове, засягащи журналистите в Наказателния кодекс и ЗОП, да се допълнят или да се работи по посока на изцяло нов медиен норматив. Както и дали той да обхване всички медии - от електронните, през печатните до онлайн изданията. Според Пчелинска СИБ е отворен към колегите от БМС за диалог.

Подобно намерение – за диалог, изразиха и от Българския медиен съюз, чиито членове също предстои да коментират казуса и да излязат  скоро със становище. Изпълнителният директор Евелина Колева посочи, че начинът, по който е направено предложението за закон, е неофициален. В бранша преобладава мнението, че такива текстове още повече ще ограничат свободата на словото. Освен това експертите препоръчват преди да се заеме с писането на каквото и да било, властта да се допита до чуждестранния опит, където законодателството за печатните издания е само рамка и в повечето случаи тя не се и спазва. По този начин стоят нещата и в германската провинция Бавария, която ГЕРБ  дава за пример, че е регулирала вестниците със закон. "Немските специалисти признават, че въпросният документ е наследство от Втората световна война и въпреки че е видоизменян многократно, препраща към други закони", уточнява Колева.

Саморегулацията не е за нашето медийно кралство. Пробойните за това са многостранни и плод на дългогодишни усилия. Проблемът е, че и с „обвързване“ на печата със законови текстове журналистиката едва ли ще се оправи. От друга страна, ГЕРБ и в началото на първия си управленски мандат дойде с голяма медийна кошница. Ако си спомняте, тогава искаха да обединяват под общо ръководство БНТ и БНР, та и БТА. Но от всичко май останаха само някакви чернови, които може би още отлежават в нечие "герберско" чекмедже. Дали и сега няма да стане така?

Facebook logo
Бъдете с нас и във