Банкеръ Weekly

Съдби

МАРИНАТЕНИЯТ КРАЛ

В основата на успешния бизнес често стои внедряването на полезно изобретение. На Хенри Хайнц обаче му провървяло повече в сравнение с другите. Без измисленият от него кетчуп е трудно да си представим съвременния живот. Компанията, която създал Хайнц, и досега принадлежи на потомците му. Впрочем кандидатът за президент на САЩ от Демократическата партия на последните избори Джон Кери е женен за Тереза Хайнц, вдовица на сенатора Джон Хайнц III, правнук на прочутия индустриалец. От мъжа си Тереза наследи доста прилично състояние - 500 млн. долара. Днес от всеки десет бутилки кетчуп, употребявани в Америка, шест са Хайнц, а делът на тази стока в общия обем на продажбите на компанията е 30 процента.
57 вида
Веднъж през лятото на 1886 г. 51-годишният собственик на няколко фабрики за производство на подправки и кетчуп Хенри Хайнц се озовал в Ню Йорк. Преуспелият милионер решил да се разходи из големия град. След като обикалял дълго из улиците, той се качил в надземното метро, откъдето погледът му паднал върху рекламата на магазин за обувки, предлагащ на клиентите си 21 стила обувки. Без да иска, той започнал да брои наум продуктите, които произвеждала компанията му H.J. Heinz. Стигнах до 57, но числото 57 продължи да се върти в главата ми - спомнял си след това Хайнц. - Седмицата притежаваше такова психологическо очарование, че числата 58 и 59 вече изобщо не ме привличаха. Това откритие дотолкова обсебило Хенри, че той незабавно се качил на влака, за да стигне по-бързо в офиса си. Така се появило прочутото лого на компанията 57 Varieties (57 вида), който и досега присъства на етикета на класическия кетчуп Хайнц. Няколко седмици след паметното пътуване с нюйоркското метро числото 57 украси рекламата на компанията - от обявите във вестниците до гигантските рекламни плакати в града.
Стрит хрян без ряпа и дървесина
Хенри Джон Хайнц се родил на 11 октомври 1844 г. в Питсбърг, щата Пенсилвания. Баща му пристигнал в Съединените щати от Бавария четири години по-рано и с течение на времето успял да построи малък завод за тухли. След като стъпил на крака, той се оженил за немската емигрантка Анна Маргарет Шмид. В дома на семейство Хайнц царяла атмосферата на родната Германия. Дори името на детето било немско - Хенрих Йохан. Много по-късно то се трансформирало в англоезичното Хенри Джон. Майката винаги говорела с Хенри на немски, а синът усвоил заедно с езика и немската педантичност, на която останал верен цял живот.
Когато Хенри навършил шест години, семейството се преместило в градчето Шарпсбърг. Около къщата имало зеленчукова градина, в която момчето обичало да играе. На 12 години Хенри вече разполагал със свой участък от 3.5 акра и няколко постоянни клиенти. Останалите зеленчуци той носел в местната зарзаватчийница три пъти седмично. Постепенно Хенри разширявал бизнеса си. Не след дълго в бакалията се предлагал стрит хрян, приготвен от Хайнц по рецепта на майка му. По онова време да измамиш купувача било естествена част от американския бизнес. Един вестник например писал: В т. нар. стрит хрян, който се предлага у нас, всъщност има повече ряпа и размекната дървесина. За да покаже превъзходното качество на своя продукт, Хенри го опаковал в стъклени бурканчета. Видимостта на продукта и наистина великолепното му качество направили впечатление и стритият хрян на Хайнц се продавал много добре. Само през 1861 г., когато Хенри навършил 17 години, той спечелил от специалитета си и от другите зеленчуци, които отглеждал, 2400 долара (около 43 хиляди сегашни щатски долари).
Така Хенри успял да плати сам колежанското си образование, а след като завършил, работил няколко години в тухлената фабрика на баща си. Той обаче мечтаел да има свой бизнес, още повече че вече разполагал с търсен продукт. През 1869 г., заедно със съседа си Кларънс Нобъл, Хенри основал фирмата Хайнц и Нобъл (Heinz Noble) за производство на домашни консерви. Фабриката била разположена в малка двуетажна къща в северната част на Шарпсбърг.
Опасните краставици и добрите домати
Хенри отгатнал безпогрешно потребностите на потребителите. Урбанизацията в САЩ била в разгара си, все повече хора се отказвали да отглеждат зеленчуци и купували готови продукти. Хайнц наричал това свещена мисия за облекчаване на домашния труд на майките и жените. В същото време младата фирма можела да използва всички току-що появили се изобретения - от пастьоризацията до хладилните вагони. Железопътната мрежа бързо покривала Съединените щати и Хенри бил във възторг от възможностите, които предлагал техническият прогрес. Той записал в своя дневник: Дори планините и океаните не са непреодолима бариера за разширяване на търговията... Нашият пазар е целият свят.
Компанията работела по следния начин. Хайнц и Нобъл пътували из страната, за да купят от фермерите зеленчуци и подправки с необходимото качество на минимални цени. След това суровината отивала във фабриката в Шарпсбърг, където се превръщала в консерви. Готовата продукция се опаковала в стъклени бурканчета и бутилки и заминавала за най-големите градове на страната. Хенри разработвал лично производствената технология на всеки продукт и с немска педантичност изисквал точното й спазване.
Асортиментът на продукцията на Хайнц и Нобъл постепенно се разширявал и през 1874 г. компанията се пренесла в по-просторно помещение. Освен това тя разполагала със сто акра градини, 24 коне, 12 фургона и фабрика за производство на оцет в Сент Луис и с представителство в Чикаго.
Само година по-късно обаче компанията неочаквано рухнала. През 1873 г. в САЩ започнала икономическа депресия, но това не се отразило на дейността на фирмата на Хайнц и Нобъл. Тя пострадала от необичайно богатата реколта от краставици през 1875 година. Хайнц и Нобъл поела задължение към фермерите да изкупи цялата им реколта на фиксирана цена. Този път обаче краставиците били толкова много, че фирмата не била в състояние да поеме цялото количество. Заради продължаващата депресия на практика било невъзможно да се вземе и кредит. Така че Хайнц и Нобъл банкрутирала.
Хайнц бил опустошен от тези събития и финансово, и морално. На всичко отгоре вестник Питсбърг лидер се подиграл с банкрута на бизнесмена, публикувайки статия с ехидното заглавие В маринатата. За да плати дълговете си, Хайнц прибегнал до хитрост, която законът не забранявал. Той събрал всичките си останали пари - около 3 хил. долара, и организирал новата компания F.J. Heinz. Тъй като бил в банкрут, той не можел да стане неин собственик, така че натоварил с тази задача двама свои роднини. Хенри смятал да изкупи дяловете им веднага щом изплати дълговете си. Разбира се, той поел цялата работа и непрекъснато експериментирал с нови рецепти. Хайнц решил да се опита да създаде непознат досега продукт, който да увеличи продажбите. По време на пътешествията си той вече бил опитвал доматената китайска подправка ке циап. Тя му харесала и той решил да създаде продукт по нейни мотиви. Така в началото на 1876 г. се появил сосът от домати, нишесте и подсладители, който нарекъл кетчуп.
Кралският кетчуп
Кетчупът се оказал щастливото изобретение на Хайнц. Той се радвал на голямо търсене сред потребителите. С него можело да овкусяват всякакви ястия - от кремвиршите до макароните. През 1876 г. оборотът на компанията на Хайнц достигнал до 44 474 долара (около 665 хиляди сегашни долари). Пет години по-късно, през 1881 г., продажбите нараснали шест пъти и достигнали 284 хил. долара (около 4.7 млн. долара сега). Стремителният ръст на доходите позволил на Хайнц през 1879 г. да изплати всичките си дългове, натрупани при краставичния банкрут. Хенри продължил да разширява асортимента на компанията си, като използвал една и съща схема - прецизен подбор на продуктите, усъвършенстване на вкуса и технологията, оригинална опаковка, активна реклама и масово производство.
Хенри бил най-неуморният работник в собствената си фабрика. През 1886 г. той отстъпил пред настояванията на близките си и се съгласил да отдели няколко месеца за семейна почивка в Европа. Щом пристигнал в Лондон, първата му работа била да посети управителя на универсалния магазин, който доставял стоки за кралския двор, и да му демонстрира образци от продуктите си. Хенри останал много доволен от срещата. Предполагам, мистър Хайнц, че ще купуваме от вас всичко, което ми показахте, му казал управителят. Така Англия станала първият задграничен пазар за стоката на Хенри Хайнц. Десет години по-късно продажбите на Острова нараснали дотолкова, че Хайнц открил офис в Лондон. През 1905 г. той построил фабрика в британския град Пекъм и придобил селскостопански имоти. По това време Хайнц вече бил доставчик на кралския двор и мнозина англичани смятали фирмата му за британска. През 1888 г. Хенри откупил окончателно компанията от роднините си и я преименувал на H.J. Heinz. Вестниците го кръстили маринатения крал.
Принц на патернализма
Като човек, вярващ в силата на личните отношения, Хенри винаги се отнасял добре с работниците си. През 1892 г. обаче в Питсбърг, където се намирал централният офис на компанията му, се случили кървави работнически вълнения, които потресли Хайнц. През лятото на същата година работниците от стоманолеярната на Ендрю Карнеги организирали стачка срещу масовите уволнения там. За да сложи край на безредиците, губернаторът на Пенсилвания изпратил войски в града. И макар че служителите на Хайнц никога не се оплаквали от условията на труд, сега животът им направо станал райски. Те имали няколко почивки, по време на които разполагали със зимната градина на покрива на фабриката. Жените, които почиствали краставички, ползвали безплатно маникюрист веднъж седмично. Във фабриката имало кръжоци по интереси и дори хор. По този повод журналистите наградили Хайнц с още едно прозвище - принцът на патернализма. А през 1896 г. вестник Ню Йорк таймс обявил неговия кетчуп за национална американска подправка.
По-голямата част от времето си обаче Хенри посвещавал на своите продукти. На 12 години той започнал с продажбата на стрит хрян в стъклени бурканчета, а на 46-годишна възраст довел опаковката им до съвършенство. От 1890 г. бутилките станали осмоъгълни, на гърлото им се появила лентичка, капачката станала подвижна, а етикетът приел формата на символа на родната за Хенри Пенсилвания. Тази форма на бутилките Хайнц е запазена и досега. Но нещата не се ограничили само с опаковката - Хайнц бил един от първите, който непрекъснато организирал дегустации на новите си продукти в магазините и раздавал мостри. Когато през 1896 г. го осенила идеята да въведе в символиката на компанията 57 вида, числото 57 буквално заляло Съединените щати. През 1899 г. компанията придобила част от морското пристанище на Атлантик сити. Там веднага били монтирани цифрите 5 и 7 с височина 21 метра. Съоръжението останало там до 1944 г., когато било отнесено от ураган.
Хенри продължил да усъвършенства компанията си почти до смъртта си. Той умрял на 14 май 1919 г. от пневмония. Тогава оборотът на компанията му надвишавал 20 млн. долара. Хайнц обяснявал феноменалния си успех просто: Големият пазар очакваше производител на хранителни продукти, който да установи върховенство на чистотата и качеството над всичко друго. А когато обикновените неща се правят с необикновено качество, успехът е неминуем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във