Банкеръ Weekly

Съдби

МАЙОР ЗА МНОГО СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ

В Рино започва музикалният фестивал. Целият град е в светлини, в небето се пръскат фойерверки, хората се веселят по улиците, кръчмите и казината. Но на Катрин не й е до това. На летището току-що е кацнал боингът с тленните останки на съпруга й - морски пехотинец, убит в Ирак. Тя е на 23 години, той е бил на двадесет и четири. Бременната Катрин мълчаливо наблюдава как персоналът на аеропорта и шестима морски пехотинци в парадни униформи се подготвят за свалянето на ковчега. Време е, Катрин, казва майор Стив Бек, който е с нея вече няколко дни.
Бек се записва в морската пехота, защото иска да е професионален войник. Тогава няма и представа какво е това офицер за подкрепа на семействата на жертвите. Не подозира, че и той ще стане такъв. В морската пехота няма специализирани служители, които да съобщават на семействата за смъртта на техния войник. Всеки служещ може да получи заповед да почука с такава вест на нечия врата.
През 2005 г. майор Стив Бек, представителен 40-годишен мъж, е заставал пред врати на домове в три щата, за да съобщи на обитателите им онова, което никой от тях не би искал да чуе. За пръв път изпълнява подобна заповед през октомври 2004-а. Правил го е и през деня, и през нощта, включително и в Деня на благодарността. При такива заповеди трябва да се бърза - на бойното поле в Ирак войниците разполагат с електронна поща и сателитни телефони. Ето защо майор Бек е длъжен да ги изпревари - длъжен е да предаде на семейството официалната версия за смъртта, преди бойните другари да разкажат своята.
Пред вратата на почернения дом Бек винаги спира за миг, за да си поеме въздух. Бавенето не може да промени нищо. А и нямам друг избор. Съсредоточавам се, подреждам мислите си и натискам звънеца, обяснява майорът.
Всички врати са различни. Но когато ги отварят, хората винаги знаят за какво е дошъл Бек. Просто виждам как кръвта им се смразява, а сърцата им ще се пръснат! - казва той. - Но аз не мога да им върна синовете, бащите, съпрузите. Всичко, което мога да сторя, е да ги подкрепям в тези тежки дни.
Мобилният му телефон е пълен с номера на родители и съпруги на загинали военнослужещи - по цялата територия от Рапид сити до Рино. В морската пехота офицерът по смъртните случаи поддържа връзка със семействата на убитите цяла година, а понякога и две. При всяко посещение гробарите, както ги наричат, са задължително двама - не само за да се подкрепят взаимно, но и за да се пазят един друг. Защото при първата среща отрицателните емоции могат и да избият в нежелана посока. Един колега на Бек е получил плесница от майката на убит войник, а във Флорида отчаян баща запалил гробарския автомобил.
Пет дни преди самолетът да докара в Рино ковчега със съпруга на Катрин, майор Бек и един военен капелан спрели пред нейния дом. Бил топъл приятен следобед. В съседния двор някакъв мъж подстригвал тревата. И двамата военни били с обикновени зелени униформи - началниците забранили да се съобщава за смърт в парадни униформи, защото след гибелта на над 2000 американски войници в Ирак това предизвиква неприятни асоциации у населението.
Джим Кейти, съпругът на Катрин, загинал на 21 август 2005-а в иракския град Ал Кармах. Войници от неговото поделение разказали по-късно на семейството как станало това. Сержант Кейти с група войници трябвало да претърси някаква изоставена сграда. При нахлуването в нея избухнала самоделна бомба. Кейти бил разкъсан на парчета, а войникът зад него изгубил ръка и крак.
Щом зърнала на вратата униформите на Бек и капелана, Катрин се дръпнала назад и припаднала на пода в дневната. Когато дошла на себе си, се заключила в банята и с плач взела гореща вана. В следващите пет дни майор Бек прекарал с нея много часове - разглеждал семейния албум, слушал семейни истории, утешавал семейството...
В различните случаи военната погребална служба действа различно. Когато това е възможно, нейните специалисти експонират тялото на убития в ковчега така, че близките му да могат да го видят за последен път. В случая с Кейти това било невъзможно.
Със съкращения от в. Роки маунтин нюз.
Този репортаж на Джон Шийлър е удостоен с две награди Пулицър.
ТПС Майор Бек и Катрин на летището в Рино.

Facebook logo
Бъдете с нас и във