Банкеръ Weekly

Съдби

МАЙКА КУРАЖ И НЕЙНИТЕ ДЕЦА

Снежана Митова не е Брехтова героиня, но разкаже ли живота си, първата асоциация е Майка Кураж и нейните деца. Съдържанието на великата пиеса на немския драматург няма много общо с нейната история, обаче заглавието пасва идеално.
В началото на 90-те Митова губи съпруга си и остава сама с невръстно дете. По професия е преводач от руски, но губи и работата си. За да намери препитание, няколко години рови из кофите за боклук и събира вторични суровини. Днес се грижи за поне 40 деца в създадения от нея детски православен социален център Света Троица. Миналата година беше обявена за Благодеятел на 2007-а.
Не се страхувам за утре. Знам, че има кой да помисли за тоя ден. Това, което се иска от мен, е да обичам Бог и да се смиря. И колкото мога - да направя добро. Този, който дава, никога не обеднява - нашият народ трябва да разбере това. А онзи, който трупа, събира, обира, той във всички случаи ще бъде обречен на мизерия, обяснява Снежана житейската си философия.
Вярата я крепи и в най-тежките години
Хукнах да храня и да помагам на чуждите деца, като влачех моето непрекъснато със себе си, връща лентата назад Митова. Майка и дъщеря гладували, но не пропускали ден без литургия. И сега всяка сутрин първо отиват в църквата. Дори от нафората, дори от прочетения за здраве хляб целият ден летиш, чувстваш, че някой те носи на крилете си. Какво да мислиш за тази храна? Бог знае и че си гладен, и че си жаден. Че това ти трябва, че друго ти трябва... Което ми е било нужно, е идвало само по най-невероятни начини, разказва Снежана.
Идеята да направи център за деца се родила в градинката пред църквата Свети Георги Победоносец в София, където Митова се събирала с други майки в най-гладните времена на демокрацията. Жените негодували, че помощите, които пристигат в България, се разпределят съмнително. Никой не мислеше за обикновените хора. Понякога раздаването се превръщаше в бойно поле - докарваха припасите с камиони на някой площад и хвърляха оттам пакетите, а хората се пребиваха, за да вземат един кашон с мляко или нещо друго, спомня си Снежана.
Заедно със съмишлениците си тя регистрира социалния център за деца. Отначало сборен пункт е храмът Свети Георги. След това наемат помещение. И така година след година. Местоположението на центъра се променя, мисията на Снежана - не. Чрез познати и с помощта на енориашите на Свети Георги Митова издирва деца с неравностойно социално положение. Храни ги, облича ги, помага им и в уроците и с житейски напътствия. Понякога те престояват при нея часове, друг път дори дни.
Учат се по взаимоучителната метода - по-големите обясняват на по-малките. Когато това е невъзможно, викат специалисти, които помагат. Опитваме се да бъдем като едно голямо семейство и всеки да се чувства удобно. Да се радваме заедно на успехите, да тъжим, да скърбим, когато с децата нещо неприятно се случи, споделя Снежана. Майка Кураж премълчава имената им, защото някои от тях учат в елитни училища, а когато съучениците им разберат, че са бедни, веднага променят отношението си.
В момента
благодеятелка №1 също търси помощ
През лятото Митова и питомците й трябваше да освободят обиталището, заемано в блок на гърба на пазара в Красно село.
Търсим помещение между 80 и 100 квадрата. Не се е случвало накуп да се съберат всичките деца, но по двайсет идват, заедно с възрастните, които ги отглеждат. Не помещението е важно, а това, което ще става вътре - да се работи с децата простичко, по човешки, отбелязва Снежана. Повечето от възпитаниците й имат само един родител, който не може да се грижи за тях, защото е с трайни увреждания. Някои са шизофреници, има алкохолици, наркомани, сърдечноболни. Обикновено такива хора не са в състояние да работят или ако работят, то е за няколко часа. Чистят входове, жилища, а тези дейности не носят добри доходи. Освен това такъв родител не може да контролира получените пари и да ги използва максимално добре, допълва картината Митова.
Благодетелката не крие, че е влизала в тежки конфликти, чувала е дори викове:
Не ходи при нея! Тя е смахната!
Реагират така, защото при нас всичко е на основата на православния християнски морал. Всичко преминава през Десетте Божи заповеди, през Блаженствата. Това смущава родителите, тъй като подобно възпитание е необичайно за нашето общество, заявява Митова.
Най-малкото обгрижвано от нея дете е на две години, а най-голямото - абитуриентка. В центъра в Красно село кътовете били разделени възрастово и имало условия за всички. През лятото обаче се появил един сириец, размахал нотариален акт и Майка Кураж и нейните деца напуснали. Оттогава се виждат при Свети Георги. Всяка неделя, независимо дали е пек, или мраз, Митова е там след литургия и събира помощи. А в сряда на борсата на Руски паметник дава хранителни пакети на всяко дете. Подкрепата идва главно от местните енориаши, които са основно пенсионери и не могат да отделят повече от лев-два.
Доброто като че ли не си намира място сред младите. Сред тях доминират егоизмът, гордостта. Гордостта, за съжаление, е най-големият порок на нашето общество.
Всеки търси повод, за да навири нос
и оттам нататък не забелязва никого край себе си. Много сме безсърдечни, особено като се чуе за деца в неравностойно социално положение. Вече има и една категория от добре обединяващи се помежду си майки, които следят къде, какво и как се раздава и винаги те са първите. Затова обикновено не афишираме по медиите, когато набираме деца, обобщава наблюденията си Снежана.
Умората се прокрадва в гласа й, но само временно. Защото колкото и да е изтощена, винаги се сеща за Йоан Милостиви. Светецът не броял деня си за приключен, ако не е сторил някому добро. Така е и при Снежана - винаги търси повод да направи добро.

ЕДНО КЪМ ЕДНО
Проповедите на Снежана

- Ако наистина милеем за народа си и за България, единственото нещо е много, много да се молим. Цялата ни история е свидетелство как българинът винаги е побеждавал с вярата, смирението, търпението си. Нека няколко пъти на ден да си спомняме за мястото, където живеем, за народа, частица от който сме, и се молим.

- Стремя се да науча децата да понасят трудностите със смирение. Да знаят, че винаги има Един, който е постоянно с тях. Може би те са любимците на Бог, защото обикновено страданието идва при силните. Да не се плашат от страданията, а да ги приемат като Божия благодат.

- Освен руска филология завърших и философия. Помня, че в един период от време дори не ми се отиваше да си положа изпитите - не можех да си изкривя душата и да говоря всичките тези глупости. За мен религията никога не е била опиум. Когато човек наистина се запознае в дълбочина с православието, разбира целия смисъл на живота. Православието е една бездна от съкровища - нещо, което може единствено да те съедини реално с Бог и да те изведе на много високо духовно ниво.

Facebook logo
Бъдете с нас и във