Банкеръ Weekly

Съдби

ЛОКОМОТИВ СТИГНА ДО КРАЯ НА КОЛОВОЗА

С нов треньор и с основно обновен състав софийският Локомотив ще трябва да гони поставената от президента Николай Гигов цел - шампионска титла през следващия сезон. Досегашният проект в Надежда, воден от Стефан Грозданов и от група много опитни играчи, бе разтурен в сряда след поредния слаб резултат тази пролет - домакинска загуба от прекия конкурент Литекс. След нея Локомотив, който започна втория дял от шампионата с прикрити амбиции дори за първото място, е изправен пред съвсем реалната заплаха да изпусне участие в евротурнирите.
Седем мача преди края на шампионата авансът на железничарите пред четвъртия Литекс е само една точка, а на тима предстоят четири тежки гостувания - две на борещи се за оставане в групата отбори (Беласица и Видима), и две на столичните съперници Левски и Славия. Разбира се, опасността за Локо може да отпадне, ако Литекс спечели Купата на България, но до развръзката там остава още един месец несигурност.
По-сериозният проблем в Надежда
обаче касае не непосредственото, а малко по-далечното бъдеще. Подалият оставка Стефан Грозданов с основание припомни, че за три години под негово ръководство Локомотив се е изкачил от дъното на А група до позицията на редовен (и успешен по българските стандарти) участник в евротурнирите. Но тъкмо рецептата, с която Грозданов постигна това светкавично съживяване на отбора, в последно време го проваляше. За да направи бързо един солиден отбор, той заложи на много опитни играчи като Христо Коилов, Диян Дончев, Кристиян Добрев, Георги Марков и Малин Орачев. От тази петорка
единствено Добрев е под 34 години
Кариерата на повечето от тези играчи е започнала още преди промените, в старата социалистическа система за развитие на спорта. Старците на Грозданов си свършиха работата и осигуриха мечтаното от президента завръщане в Европа. Но когато дойде моментът да им се търсят алтернативи, треньорът изведнъж се оказа силно затруднен. Вместо да положат основите и после само да помагат в обучението на заместниците си, най-опитните играчи се оказаха незаменими и трябваше да изнесат на гърба си три поредни сезона. Така че не е чудно, че срещу бързите футболисти на Ботев, ЦСКА и Литекс тази пролет Локомотив изглеждаше безпомощен. Впрочем преходът между играчи, обучавани в края на 80-те и началото на 90-те, и следващото поколение се оказа болезнен не само в Локомотив.
Красноречив пример е и сегашният Левски
и все по-зависимият от чуждестранните си играчи ЦСКА. Дори в отбор като Литекс, където подчертано се дава шанс на млади български футболисти, за последната петилетка нито един от тях не успя да се наложи трайно в състава, камо ли да се превърне в основна фигура от ранга на Коилов (Локомотив), Боримиров (Левски) или Тодор Янчев (ЦСКА).
Така че сега наследникът на Грозданов, който и да е той, ще се изправи пред сложна дилема. От една страна, старците са вече изчерпани и неспособни да носят повече цялата тежест. От друга, собствената школа на отбора не предлага алтернатива. Покупката на голям брой чужденци би решила проблема, но това е инвестиция, която оскъдната възвръщаемост в българския футбол и евентуалните четири или шест мача в евротурнирите по никакъв начин не оправдават. Николай Гигов, който в средата на 90-те мина и по пътя на големите вложения, го знае много добре. Единственото видимо решение на дилемата включва намесата на външни фактори - най-вече по въпроса за собствеността на стадиона в Надежда. Именно в тази връзка преди време Гигов вметна обещанието за титла до две години. Но, както обича да се изразява самият Стефан Грозданов, това е една друга тема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във