Банкеръ Weekly

Съдби

ЛОКАЛНО И ГЛОБАЛНО НА АВГУСТ В ИЗКУСТВОТО

Шестата проява на мащабния артпроект Август в изкуството, протекъл под мотото Локално/Глобално, завърши във Варна (07-17.08.2008). По време на подготовката изникнаха няколко новости, част от които предизвикаха сериозни вълнения сред организаторите. Две от тях се възприеха като нормални за еволюцията на идеята, актуална в контекста на съвременното развитие на света и човека: привличането за куратор на изкуствоведа Филип Зидаров и решението за превръщане на Август в изкуството в биенале, т.е. да се провежда на всяка четна година. Подобна редукция не е нова за варненци, тя има за пример международния балетен конкурс и международното биенале на графиката. Съвсем по друг начин обаче прозвуча новината, че от заявения първоначално бюджет от 150 хил. лв. комисията по култура в местния Общински съвет е отпуснала само 50 хил. лева. Подобно пестеливо използване на средствата бе приложено и към 17-ия международен джазов фестивал Варненско лято, за което вече писа месечното приложение на в. БАНКЕРЪ Изкуство за продан. Очевидно в комисията по култура надделяват тенденции, свързани повече с локалното, отколкото с глобалното, без да се отчитат бързото развитие на проявите и солидният им международен отзвук. Дано поне се осмисли високият художествен ръст и общественият ефект на тези и други подобни културни инициативи във Варна, които видимо се открояват над множеството от консумативно-забавни прояви в страната с подчертано провинциален привкус.
Шестото издание на Август в изкуството представи 96 български и 187 чуждестранни художници от 47 страни. Те бяха организирани в 41 изложби и артистични прояви, експонирани в 19 музея, частни галерии и открити градски пространства. Филип Зидаров специално подчерта за в. БАНКЕРЪ, че акцентира не върху произведенията, а върху пространствата за изкуство и на възможността за най-близък контакт с гражданството. Заслужава да се отбележи добрата интеграция между обществените и частните културни институти, която се практикува само във Варна и засега не се получава в други български градове. Впечатлява и доброто познаване на задграничната културна сцена, чрез която е осъществена селекцията на участниците (кандидатите са били поне три пъти повече). За нас най-голям интерес представляваше завръщането на Симеон Меркадо, заявилият се като художник в България испански политемигрант, живеещ и работещ от десетилетия в Париж.
Август в изкуството пласира и серия от разнообразни визуални прояви - традиционно предлагана живопис, пърформанс, видеоинсталации, фотография, концептуални проекти, театрален и музикален сегмент. Инициатор бе Николай Иванов, известен както с живописните си изложби, така и с музикалните си проекти ОМ. Този път в английския двор на Археологическия музей той се представи с гости от Норвегия, Англия, Индия, Германия и Иран, а в добавка програмата бе попълнена и с инструменталния проект на група Те. През 1984 г. точно в това пространство се състоя първият в България хепънинг на музиканти и художници с участието на артисти от Варна и формацията Бели, зелени и червени с певицата Йълдъз Ибрахимова. Това бе и първият нетрадиционен художествен акт, предизвикан от ключовите думи гласност и преустройство, възприети по съвсем различен начин в страната. Заснетият документален филм потъна дълбоко в програмните фризери на БНТ, единствената тогава телевизия, и няма шанс да напомни за себе си при напълно променения персонален състав на обществената медиа.
Изкуствоведът Румен Серафимов, инициаторът на Август в изкуството и в момента ръководител на общинската дирекция Култура и духовно развитие, свърши добре своята работа, макар и с орязан на една трета бюджет. Същото, вече с наполовина намалена финансова подкрепа, свърши и Анатоли Вапиров с джаз фестивала Варненско лято. С което бе доказано на всички, че могат и знаят как да се оправят в критични ситуации. Остава и в комисията по култура при Общинския съвет да разберат това, за да не продължат да притискат директорите си. И дори да им се извинят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във