Банкеръ Weekly

Съдби

ЛОГИЧНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ НА ЧУДОТО

Чудо нарече една известна руска журналистка световната титла на Албена Денкова и Максим Ставийски. Тя имаше предвид, че българите са успели да задържат първата си позиция въпреки твърдата решимост на канадските домакини да пенсионират със злато собствената си двойка Дюбрьой-Лозон. Но всъщност чудото се простира далеч отвъд съдийските оценки. Само допреди седем-осем години злато за България във фигурното пързаляне звучеше също толкова фантастично, колкото, да речем, олимпийска титла по хокей за Южноафриканската република. Може би дори и по-фантастично, защото само в Кейптаун и Йоханесбург има шест работещи ледени пързалки, докато в цяла България те са само две. Дългогодишните успехи на фигуристите са още по-изумителни, ако си дадем сметка, че само допреди година техният спорт бе последна грижа за онези, които разпределяха държавните субсидии. Без традиции, без база, без финансов гръб - постижението на Албена и Максим е наистина чудо.

За разлика от Новия завет обаче, в живота чудесата обикновено си имат съвсем логични обяснения. Най-добре го знае Евгения Кърнолска, дългогодишният президент на Българската федерация по кънки и главният архитект на всички успехи в последните години. Кърнолска е сред хората, които в началото на 60-те години поставиха началото на фигурното пързаляне у нас. Аз съм физик с 36 години стаж по специалността си, но през цялото това време пързалянето си остана единственото ми хоби, обяснява тя. След края на състезателната си кариера Евгения става съдия, скоро придобива и международен ранг, а в момента е в десетката на най-добрите световни съдии -
онези, които решават съдбата на олимпийските медали
Тъкмо контактите на Кърнолска като международен съдия поставят началото на изключителното партньорство между Албена и Максим - партньорство, което от леда се пренесе и в живота. През 1995-а тогавашният партньор на Денкова, Христо Николов, се отказва от спорта. По онова време Албена се отличава от много други български фигуристки преди нея само по едно - изключителната си решимост. Нейната амбиция съвпадаше с моята - да докажем, че ние, българите, можем, споделя Кърнолска. Тогава се ражда и идеята да се потърси нов партньор от чужбина. Елена Чайковская, призната за най-големия световен авторитет по танцовите двойки, препоръчва на българската си приятелка младия Максим Ставийски. Въпреки несъмнения си талант младежът от Ростов е отхвърлен от руската федерация като твърде нисък. Експертите смятат, че тогавашната му партньорка Анастасия Белова има по-добри шансове за успех в двойка с друг фигурист. Десет години по-късно Белова, която така и не успя да пробие на международно ниво, е почти забравена, а Максим е признат (включително и от шефа на световните кънки Отавио Чинкуанта) за най-добрия партньор в танцовите двойки.
Но събирането на двамата младежи е най-лесната част. Тепърва трябва да се намерят треньор, хореограф и най-вече - средства за посрещане на сериозните разходи по подготовката. Когато е избрана за президент през 1998-а, Евгения Кърнолска заварва федерацията в плачевно състояние. С усилията на Асен Павлов, неин шеф още при социализма, БФ по кънки на два пъти е домакин на европейски първенства по фигурно пързаляне - през 1991 и 1996 година. Тези шампионати носят добри приходи, но с решение на тогавашното ръководство парите са дадени на
нашумелия строителен предприемач Соломон Анжел
за изграждането на нова ледена пързалка. Как се разви след това историята с Анжел, е известно на всички. Когато Кърнолска става президент, в касата има само 3000 щ. долара - колкото струват два нормални костюма за танцовите двойки (една двойка ползва по четири костюма на състезание). А федерацията по кънки всъщност носи отговорност за два спорта - фигурното пързаляне и шорттрека.
Същевременно фигуристите не могат да разчитат на държавна субсидия, защото не отговарят на строгите изисквания на ДАМС за призови класирания на световни и европейски първенства (впрочем доколко са строги тези изисквания, е спорно, щом федерация като бейзболната получава стотици хиляди левове от държавата). Ситуацията изглежда патова, но Кърнолска намира решение - впряга връзките и контактите си и започва да организира в София международни турнири. За последните четири години проведохме десет силни турнира, с гордост припомня шефката на федерацията. Тъкмо в Зимния дворец, на състезанието за младежката Гран при, изгря звездата на сегашната световна шампионка Кими Майснер. Успоредно с това българската федерация започна да организира у нас летни лагери за фигуристи от цял свят, водени от Алексей Горшков, тогавашния треньор на Албена и Максим.
С приходите от тази дейност федерацията успяваше някак да върже двата края и да поема разходите по издръжката на танцовата двойка. Само подготовката на музиката за тазгодишната им програма в Ню Йорк е струвала 4400 щ. долара, разказва Кърнолска. Костюмите варират от хиляда до две хиляди долара, има и друга екипировка, пътни, квартирни, заплати на треньорите. Поне последното перо намаля значително, след като Албена и Максим влязоха в световния елит. Сегашните им треньори
Линичук и Карпоносов получават по 500 долара месечно
- съвсем символични суми за фигурното пързаляне, подчертава Кърнолска. Но Наталия Линичук имаше причини да се съгласи на толкова ниско заплащане - в работата си с българите тя видя отличен шанс да се върне на върха след няколко поредни неуспеха. И се оказа права.
Денкова и Ставийски бяха в елита още през 1999 г., а през 2003-а се качиха и на почетната стълбичка, но българското спортно министерство призна заслугите им едва миналата година. Преди това федерацията получаваше нормална субсидия само за Евгения Раданова. Миналата година получихме пари и за Албена и Максим, но за Иван Динев, който също участва в Торино, нямаше и лев за олимпийска подготовка, споделя Кърнолска. А само преди няколко години Известия писа за един турнир в парижката зала Берси, че на него ще се съберат най-силните фигуристи: Бриан Жубер, Еманюел Сандю, Джони Уийр и Иван Динев.
Впрочем Кърнолска не се оплаква. С дейността, която развива, федерацията спокойно може и да издържа елитните си състезатели, и да създава нови, подчертава тя. Единственото й желание е държавата да изпълни основния си ангажимент към здравето на нацията, като осигури на хората възможност да спортуват. Споменахме вече, че в България има само две работещи пързалки. Но те съвсем не работят непрекъснато, а ако не беше федерацията по кънки, изобщо нямаше да съществуват, отстъпили място на някой базар или склад (който се съмнява, да погледне пързалката на ЦСКА на 4-и километър - стига да я открие, разбира се).
Българската федерация по кънки е единствената в света, която сама си плаща за леда и за поддръжка на съоръженията - по 56 евро на час - възмущава се Евгения Кърнолска. - Само до 2004 г.
за лед са отишли над 1 милион лева
Ситуацията е парадоксална, защото ледените пързалки по начало са много доходни съоръжения, а и у нас интерес към фигурното пързаляне никога не е липсвал. Сега, след успехите на Албена и Максим, вероятно всяко второ дете си мечтае да се пързаля. Да не говорим колко могат да печелят зимните зали от различни шоупрограми. При първото такова шоу на Денкова и Ставийски Зимният дворец едва не се пръсна по шевовете. Искаме и сега да направим едно шоу, защото има огромен интерес, но още не знам дали ще има лед - споделя Кърнолска. - От пързалките може да се печели много добре, но за целта човек трябва да е мениджър, да ги стопанисва активно, а не да ходи на работа като чиновник от осем до четири и да не го интересува нищо.
БАНКЕРЪ се чувства длъжен да припомни, че от прочутите 14 млн. лв., които отдели предишният кабинет за олимпийска подготовка преди Торино, федерацията по кънки получи 180 000 лева. За тези пари тя се отблагодари с двете най-добри класирания на олимпиадата - среброто на Раданова и петото място на Албена и Максим. За належащия ремонт на двете софийски пързалки обаче не бе отделен и лев, а в същото време федерацията по водна топка (администрираща национално първенство с общо три отбора) получи близо три милиона и половина лева за поддръжка на съоръженията.
Имахме сериозен проблем с предишния спортен министър - признава Евгения Кърнолска. - За четири години
Лучано отказа да ме приеме дори веднъж
Не ни дават даже една стаичка в спортната палата. Кандидатствахме многократно, но ни обясниха, че за нас стаи нямало. Тазгодишната държавна субсидия за федерацията ще е около 500 хил. лв., а разходите, по все още предварителни оценки, може да надхвърлят 700 хиляди. Сега голямата цел пред Кърнолска е да осигури солиден спонсор, примерно някоя от големите банки, които в последната година активно навлязоха в спорта. Не ни е необходимо много - само някой да поеме разходите за леда, за да не носим и пързалките на гърба си, подчертава шефката на федерацията. Междувременно БФ Кънки си осигури още едно доходно домакинство - на световното първенство за юноши през 2008-а.
В последните дни най-често задаваният въпрос е ще се откажат ли Денкова и Ставийски. Максим изглежда склонен да остане, Албена предпочита да приключат с аматьорския спорт. Според техните треньори Албена и Максим трябва да останат още една година, защото на световното в Токио идния март те ще са явление. Видяхте какъв бе резултатът от само няколко месеца работа с Линичук, напомня Кърнолска. Макар да бе сред съдиите в Калгари, тя самата още трудно осъзнава какво е постигнала българската двойка. Канадците много държаха да вземат тази титла и водихме страхотна битка. Но ощетяването на нашите на олимпиадата изигра голяма роля. Отавио Чинкуанта трябваше да докаже на това световно,
че танцовите двойки наистина са спорт
наистина са честно състезание. Но дори и при този натиск за обективно оценяване пак имаше арбитри, които слагаха нашите четвърти, пети... Разликата този път бе, че имаше много неутрални съдии - от Австралия, Великобритания, Германия - които оценяваха честно.
Каквото и да решат обаче Албена и Максим, най-късно след година тяхната кариера ще приключи. Ще има ли кой да ги замести, или златният век на българското фигурно пързаляне ще си отиде с тях? Евгения Кърнолска е по-скоро оптимист. Естествено, българската федерация трудно би могла да се сравнява с руската, която обединява над 500 треньори и 14 000 състезатели. Но и у нас има немалко талантливи деца, които само с две-три години сериозна работа биха влезли в елита, уверява Кърнолска. За нас проблем са треньорите. Българските специалисти са талантливи и работливи, но на тях им липсва задължителният опит на най-високо международно ниво.
Ако Албена и Максим решат да станат треньори
това ще се промени, разбира се. Двамата вече създадоха свой собствен клуб в София, в който работят и чуждестранни специалисти. Междувременно много надежди се възлагат и на спортната ни двойка. Миналата година след турнира Шефер известният немски специалист Сеп Шьонмецлер писа: С приятно пързаляне впечатлиха симпатичните българи Румяна Спасова и Станимир Тодоров. На двамата им остава само една крачка до Топ 10, а времето е пред тях (Станимир е на 24, Румяна - едва на 17). Същевременно трябва да се мисли и за шорттрека, където оттеглянето на Евгения Раданова заплашва да остави огромен вакуум.
Сега изготвяме нов четиригодишен план, защото не бива да се работи на парче, обяснява Кърнолска. На нея освен всичко й предстоят избори във федерацията. Вероятно много хора биха сметнали, че при постигнатите успехи преизбирането на сегашния президент ще е просто досадна формалност, но в България всъщност нищо не е просто, казва Евгения. Все пак тя си остава оптимист за бъдещето. И съвсем правилно, защото когато чудесата си имат логично обяснение, те могат да се случат пак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във