Банкеръ Weekly

Съдби

ЛИЦЕНЗИ ЗА САМОУБИЙСТВО

Вероятно приживе швейцарският лейтенант М. е мечтал да загине с оръжие в ръка, така че да го помнят дълго и да го наградят посмъртно. А защо не и да му издигнат паметник? Мечтата му се сбъднала наполовина. Той умрял с оръжие в ръка, а споменът за него се пази не само в Швейцария, но и в целия свят. Единствено наградата не е такава за каквато е мечтал. Защото лейтенант М. заедно с половин дузина идиоти като него стана лауреат на Дарвиновата награда за 2005 година.
Както личи от названието му, Дарвиновото отличие има пряко отношение към еволюционното учение на Чарлз Дарвин. Основателите на наградата - няколко американци, които пазят имената си в тайна и общуват със света чрез ИНТЕРНЕТ - се стремят да обезсмъртят имената на или поне постъпките на хората, които са дали живота си за чистотата на генофонда на човечеството. С премията, която няма паричен еквивалент, се награждават хора, които са се самоунищожили по най-необикновен и глупав начин, нямат потомство и така са извели гените си от обращение. Подборът става сред хиляди кандидатури, информацията за които се анализира грижливо - например всички съобщения, непотвърдени от средствата за масова информация се отхвърлят. С всяка изминала година работата на Дарвиновия комитет става все по-напрегната. А генофондът, както личи по непрекъснато растящия брой на претендентите за наградата, засега не се подобрява.
Куршумът не е по-лош от щика
Двадесет и четири годишният швейцарски лейтенант от дете мечтаел да служи в армията. Към задълженията си - да поддържа бойната готовност на повереното му подразделение и да повишава непрекъснато бойните умения на войниците си - М. се отнасял много сериозно. Ротата му постигала прекрасни резултати. Така поне било до 3 януари 2005 г., когато по време на полеви стрелби лейтенант М. поискал още веднъж да провери уменията на своите войници и да види как отблъскват неочаквано нападение на противника.
Лейтенант М. със сигурност не бил самоубиец. Затова започнал проверката едва след като се убедил, че всички войници са изпълнили заповедта на инструктора по стрелба и са сложили пушките на предпазител. След това лейтенант М. неочаквано атакувал един от нищо неподозиращите си подчинени. Тогава произтекла трагедията - само допреди седмица лейтенантът лично учил войниците си да свалят колкото се може по-бързо предпазителя на оръжието си и да отблъскват атаките почти без да се прицелват. Обучил ги толкова добре, че тези движения били напълно автоматизирани при подчинените му. В резултат на това нападнатият от него войник стрелял незабавно и смъртта настъпила мигновено - куршумът му попаднал право в сърцето на лейтенант М.
Напук на надменния съсед
Двадесетгодишният Кристофър Д. от щата Мичиган бил пияница. Той пиел много, но винаги бил наясно колко е изпил, и най-важното - колко още може да изпие. Затова не е за чудене, че при поредната екскурзия до собствената си кухня, където държал запасите си с алкохол, той веднага забелязал, че някой е посягал на бутилките с бира. Кристофър бил далеч от мисълта да заподозре в кражба роднините, с които живеел. След като помислил известно време с поредната бутилка бира в ръка, той стигнал до извода, че единственият човек, който може да открадне бирата му, е неговият съсед.
В интерес на истината любителят на алкохола предприел решителни мерки едва след като въпросният съсед отказал да отвори вратата на апартамента си и да застане очи в очи с Кристофър за истински разговор между мъже. Сблъсквайки се с тази очевидна подлост, Крис решил веднъж и завинаги да даде на съседа си да разбере. Буквално няколко минути след като в пияната му глава дошла тази мисъл, в местната служба 911 било регистрирано обаждане. Позвънилият млад мъж съвсем спокойно обяснил на телефонистката, че е станал жертва на жестоко нападение и че е ударен няколко пъти с нож от съседа си. Както по-късно си спомняла жената, спокойствието на обаждащия се изведнъж преминало в истерия. Той крещял, искал помощ и настоявал за лекар. Полицаите и лекарите пристигнали на мястото след няколко минути, но само констатирали смъртта на Кристофър от загуба на кръв, предизвикана от две рани в областта на гърдите. Очевидно Кристофър започнал да набира полицейския номер още преди да се наръга с ножа. С това се обяснява първоначалното му спокойствие. Първата рана, която младежът сам си нанесъл, вероятно му се видяла недостатъчно убедителна и тогава той си нанесъл втори удар. Анатомията на човека очевидно не била сред любимите предмети на Кристофър в училище. Иначе щеше да знае къде се намира сърцето и че нанасянето на удари с нож в областта, където се намира то, е изключително опасно. Все пак Кристофър успял да отмъсти на съседа си. Според законите на САЩ неговото обаждане в службата 911 се квалифицира като показания на смъртния одър и съдът е длъжен да се отнесе към тях със специално внимание. В някои случаи това дори се признава за пряка улика. Така че полицаите били принудени да започнат формално разследване, да извикат съседа на разпити и признали невинността му едва след тест с детектора на лъжата.
Непредсказуемата мина
На 7 март 2005 г. млад жител на виетнамската столица, който влязъл във вестникарските публикации само с името Нгуен, отишъл на среща с приятели, носейки необикновен предмет, който открил на улицата. Това бил стар ръждясал детонатор с два стърчащи проводника. Докато седели на чаша бира, младежите започнали да спорят. Размахвайки детонатора, Нгуен с пяна на уста доказвал, че вехторията не може да се взриви. Приятелите му се съмнявали, че детонаторът е безвреден, обаче не протестирали, когато Нгуен предложил да го подложи на проверка.
Нгуен захапал детонатора, за да подчертае вярата в собствената си правота, и помолил приятелите си да вкарат проводници в електрическата розетка. И веднага всички разбрали, че Нгуен е сгрешил. Той самият също имал време да осъзнае заблудата си, макар и немного. Според съобщенията на полицията Нгуен умрял в колата на Бърза помощ на път за болницата.
За разлика от младия виетнамец, съдбата не дала нито минута за размисъл на зимбабвийски фермер Кристиян О. Както съобщи през февруари 2005 г. вестник Зимбабве Хералд (The Zimbabwe Herald), той бил силно обезпокоен от слоновете, които се научили да влизат в царевичните му ниви. Най-простият начин да се защити бил да постави огради около тях, но Кристиян знаел цената на парите и изобщо не възнамерявал да ги харчи за някакви си слонове. Още повече че в близост до пограничната линия с Мозамбик можело да се намери много ефективен, при това съвършено безплатен начин за защита от вредителите - противопехотните мини. Откриването им също не било проблем - след дъждовете мините изниквали като гъби на повърхността на земята. И в този случай крайният резултат бил плачевен. Както по-късно съобщили местните власти, погребението на Кристиян се оказало доста трудна работа - трябвало да се съберат частите от тялото му, които се разлетели след едновременния взрив на петте противопехотни мини, които фермерът държал в ръцете си.
На острието на слона
Още един лауреат на Дарвиновата награда дължи славата си на слоновете. Той се казва Прават и е тайландец по националност. Което означава, че би трябвало да знае доста неща за слоновете. Вероятно Прават е бил наясно, че подобно на останалите жители на Южна Азия, съотечествениците му често използват слоновете за всякакъв вид тежка работа. А на какво е способен един разярен слон човек може да прочете едва ли не всяка седмица във всеки от местните вестници. Въпреки това Прават направил нещо, което не си позволяват дори чужденци, които за първи път виждат внушителните животни. В едно януарско утро той видял пет слона завързани с вериги за едно дърво пред будистки храм в град Пенданг и решил да си поиграе с единия от тях. Той предложил на слона филиз от захарна тръстика, а когато животното доверчиво протегнало хобот към лакомството, отдръпнал ръката си. Това продължило няколко пъти. Прават дотолкова се увлякъл от играта, че не забелязал как слонът от добродушен и доверчив ставал все по-раздразнителен. По-късно лекарите казали, че вероятно Прават не е запомнил момента, в който се е оказал набоден на бивните на разяреното животно - шокът от болката почти мигновено го лишил от съзнание. Прават умрял по пътя за болницата.
Дошъл, видял и полетял
Двадесет и девет годишният Ван от Куала Лумпур, Малайзия, също бил подведен от непознаването на традициите. Всяка година вестниците в цял свят съобщават за жертви при празнуването на китайската Нова година, когато хиляди хора загиват или осакатяват след неправилно използване на празнична пиротехника. Впрочем Ван нямал никакъв опит с въпросните гърмящи и светещи ефекти. Той просто забелязал група младежи, които се опитват да изстрелят нещо, и се заинтересувал от заниманията им. Това обаче не били обикновени пушкала, а истински ракети, които излитат на височината на десететажна сграда и едва тогава се взривяват. Ван се приближил тъкмо към една такава ракетна установка. И не само се приближил, но и се навел над нея и започнал внимателно да се взира в тръбата, за да проучи как точно се движи ракетата, преди да се издигне във въздуха. Ван не успял да разкаже на никого за наблюденията си. Както местният лекар отбелязал в свидетелството за смъртта, малайзиецът загинал мигновено в резултат на множество травми на главата, предизвикани от сблъсъка с ракетата.
Кончина в разцвета на силите
Най-важното за спортните състезания е правилният избор на място и времето. Тъкмо това не могли да направят двама 30-годишни жители на Сиатъл, които в една топла майска нощ решили да проверят кой от двамата е по-силен. Блестящата идея да премерят силите си ги споходила, докато вървели по открит пешеходен надлез върху оживена автострада. Двама бързо постигнали съгласие за правилата - за по-силен ще бъде признат онзи, който виси по-дълго време над автострадата, държейки се с ръце за металните перила. Единият от мъжете твърде бързо разбрал, че не става за шампион и с ловко движение се върнал на безопасната територия. Другият останал да виси, демонстрирайки силата си. Но не преценил добре момента, в който да последва примера на приятеля си - силите му го напуснали. Въпреки отчаяните опити на приятеля му да му помогне победителят така и не успял да се качи обратно на надлеза. Той паднал пред камион, чийто шофьор въпреки цялото си желание не успял да спре. Докато медиите публикували съобщения за инцидента, полицията продължавала да изяснява самоличността на шампиона. Според думите на местния шериф идентифицирането му се усложнявало от това, че загиналият нямал документи за самоличност, а бързо изтрезнелият му приятел признал, че са се запознали току-що и че не знае дори името му. Стандартната в подобни случаи идентификация по стоматологичния картон също не била възможна заради ужасното състояние на главата на шампиона.
За разлика от него Моли С., жителка на Флорида, САЩ, била идентифицирана без никакви проблеми. Самоличността й била известна както на мъжа й, така и на собственика на мотела, в който младата съпружеска двойка отседнала на 16 януари 2005 година. Както по-късно съобщил мъжът й на полицаите, за нещастието били виновни треньорът на Моли, която дълго време се занимавала със спортна гимнастика, и собственикът на мотела, който настанил младата двойка на втория етаж.
Първата работа на Моли, след като влязла в стаята, била да отиде на балкона, надвиснал над бетонния двор на мотела. По неизвестна за останалите причина парапетът на балкона възбудил у младата жена спомени за спортните й успехи. С вик Гледай, още мога да правя това! Моли се засилила, отблъснала се от парапета и леко прелетяла над него. Но тъй като изпълнение й не било в спортната зала, тя се приземила върху бетонното покритие на двора... и смъртта й настъпила мигновено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във