Банкеръ Weekly

Съдби

Лауреатите на неприложимата наука

В Харвард се състоя на 22-ата поредна церемония по връчването на Игнобеловите (известни още като Антинобелови) награди. Сред присъстващите на събитието на 20 септември бяха десетина Нобелови лауреати. Което още веднъж потвърди популярната теза, че гениалността и хуморът вървят ръка за ръка.


Тази година носителите на Игнобелови награди са десет. Но най-голям интерес сред тях представлява изобретението на японските учени, удостоени с отличието в областта на акустиката. Те са създали заглушител на човешката реч.


През 90-те години на ХХ в. психолозите установяват, че по време на разговор човек се вслушва в собствения си глас. Оказва се, че този канал за обратна връзка е много важен, например за хората, страдащи от заекване. Въз основа на това наблюдение е създаден метод за лечението на споменатия недъг под името DAF (Delayed auditory feedback - обратна аудиовръзка със задържане). Ако например скоростта, с която човек чува собствената си реч, бъде намалена с 50 милисекунди, това забележимо намалява честота на заекването. Методът действа точно обратно на здравите хора, като инспирира заекване.


Награденото устройство на японците - SpeechJamme - се състои от приемник и насочен предавател на звука. По думите на учените основната трудност била да калибрират параметрите на устройството. Благодарение на насоченото си действие то може да влияе само на няколко конкретни човека в тълпата, без да причинява неудобство на околните. За съжаление изследователите не демонстрираха устройството по време на церемонията.


Друго несъмнено важно откритие е т. нар. математическа теория за прическата конска опашка, удостоена с наградата за физика. Впрочем в статията, която отличените учени са публикували във Physical Review Letters, далеч не става дума за коси, а за статистическа физика.


Всеки косъм се разглежда като еластична нишка със случайно определена функция на вътрешните изкривявания. Разпределението на изкривяванията било получено след анализ на формите на 115 отделни косъма. Въз основа на тази функция учените извели формула, която описва формата на опашката в зависимост от силата на тежестта, еластичността на космите и техните изкривявания. Впрочем учените определено са се отнесли с чувство за хумор към работата си. Те са нарекли един от основните параметри на своята теория - числото на Рапунцел - в чест на приказната героиня, известна със своите дълги (и здрави) коси.


Един от авторите на научното изследване, Патрик Уорън, призна пред BBC, че много се радва на наградата: Сферата на моята дейност е свързана със статистическата физика. Малцина са чували за тази наука, затова ми е приятно, че сме направили нещо, което е привлякло вниманието на публиката. По думите му научният труд ще бъде полезен не само за компанията Unilever, но за създателите на компютърна анимация, които ще рисуват по-реалистични коси на героите в игрите и във филмите. Да не говорим, че тънките снопчета еластични нишки се използват в промишлеността и в електрониката, където трудът на изследователите също може да намери приложение.


С награда за физика е удостоена още една група учени, които са установили защо кафето се разплисква от чашата при движение. Тяхното изследване също е публикувано в сериозно списание - Physical Review E. Учените разглеждат човека, носещ чаша с кафе, като система, подложена на принудителни колебания. При типичната цилиндрична чаша колебанията леко се увеличават при ходене. Но истинските причини за разплискването на кафето, според авторите на научната работа, са в неравномерната крачка или в дефектите на чашата. Според тях трудът може да бъде използван при анализа на много по-сложни системи, както и за създаването на чаши, от които течността ще се разплисква много по-трудно.


Комитетът за връчване на Игнобеловите награди отличи и научен труд в областта на невробиологията. Изследователите се опитали да установят активност в мозъка на мъртва сьомга. Целта им била да докажат, че подобна активност може да бъде регистрирана при неправилен статистически анализ. Самите учени заявиха пред The Guardian, че тяхната работа е напълно успешна. Според изчисленията им количеството на статиите с очевидни дупки в статистическия анализ на мозъчната активност са намалели от 30 на 10 процента.


Сред останалите лауреати се откроява Сметната палата на САЩ. Тя получи наградата за литература за написването на отчет, в който се обяснява как да се пишат отчети.


Отличието в сферата на химията отиде при учените, които са изяснили защо в някои къщи на шведския град Андресльов косите на хората с времето стават зелени. А в категорията анатомия Игнобеловата награда получиха учените, доказали, че шимпанзетата са способни да се разпознават взаимно по задните части на телата си.


nbsp;


nbsp;


В началото е списанието Анали на невероятните изследвания (The Annals of Improbable Research, AIR). Изданието излиза два пъти месечно и е посветено на различни реални и измислени изследвания. Спектърът им е невероятно широк - от сравняването на прасковите и ябълките, изложени на инфрачервена светлина, до класацията на кафенетата в американските университети. Но главното достойнство на Аналите, което впрочем не е единственото, нито първото пародийно научно списание - е отличното чувство за хумор. През 1991 г. главният редактор на изданието, математикът Марк Абрахамс, измисля Игнобеловите награди The Ig Nobel Prize (от английската дума ignoble - позорен). Въпреки обидното и малко агресивно название на отличието то се връчва за изследвания, които отначало предизвикват смях, но след това те карат да се замислиш. Далеч не всички номинирани трудове са дело на псевдоучени или на хора с развинтена фантазия. Нещо повече - много от тях са публикувани в сериозни списания и са се оказали полезни за науката.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във