Банкеръ Weekly

Съдби

КЪДЕ Е ТВОЯТА КОЛА?

Сега всеки ден по света се крадат хиляди автомобили. Но когато преди 110 години това се случило за пръв път, почти никой не му обърнал внимание.
Първите
На 8 юни 1886 г. парижката полиция регистрирала първата в света автомобилна кражба. По нова време около случката не се вдигнал голям шум, затова и подробностите около нея не са достигнали до наши дни. Известно е само, че първата задигната кола в света била пежо, собственост на барон Зюлиен. Според версията, която и досега се тиражира от компанията Пежо (тя впрочем била основана през същата година), крадецът на автомобила бил механикът на гаража. И похитителят, и похитеното били открити бързо. По онова време във Франция имало само няколко десетки автомобила, между които колите от марката Пежо се броели на пръсти.
В началото на ХХ век обаче ситуацията се променила. През първото десетилетие на века в цяла Европа се говорело за бандата на Боно. Тя се занимавала с ограбване на банки, но според историците тъкмо нейните хора започнали редовно да крадат коли, за да изчезнат по-бързо от местопрестъплението.
Бандата на Боно хвърляла в ужас френските притежатели на автомобили, защото престъпниците стреляли по тях, без да се колебаят, за да отнемат возилата им. В периода на съществуването на бандата грабителите убили десетки автомобилисти. Мисля, че опитите за залавянето им са изглеждали доста комично - твърди английският изследовател Ричард Грант. - Боно и приятелите му крадели само много скъпи и мощни автомобили. Разбира се, те били лесно забележими по улиците, затова пък се изплъзвали с лекота на полицаите, които преследвали някой мощен De Dion Bouton или Delauney Belleville с велосипеди, а в най-добрия случай - на коне.
За залавянето на бандата били хвърлени всички сили на френската полиция, но тя успяла да разбие напълно престъпниците едва през 1913 година. Някои от бандитите били застреляни от полицаите, други застанали пред съда, който осъдил всички на смърт. Все пак по-късно присъдата на повечето обвиняеми била променена на доживотен затвор.
Масовите
Броят на автомобилните кражби започнал да нараства пропорционално на броя на произвежданите. До края на Втората световна война обаче този вид престъпления не безпокоели много полицията - автомобилите все пак били относителна рядкост, а и откриването им не изисквало особени усилия.
За това пък през втората половина на ХХ век кражбите на коли се превърнали в сериозен проблем. Точно тогава било положено началото на продължаващото и до ден днешен съревнование между престъпниците и производителите на автомобили и охранителни системи за тях.
Като първо предизвикателство към крадците се появили ключовете за запалване и ключалките на вратите на автомобилите (първите коли, както е известно, нямали врати и всеки можел да ги задвижи с помощта на манивела). След това се появили блокиращите устройства за воланите и педалите за газ, както и сигнализационните сирени. Всеки път обаче престъпниците намирали начин да преодолеят техническите новости. От средата на 50-те години на ХХ век кражбата на автомобили се превърнала в една от най-печелившите дейности на организираната престъпност. Коли, задигнати в Америка, били прехвърляни в Европа, а европейски возила - в САЩ и страните от Близкия и Далечния изток.
Това било златен век за автомобилните крадци - казва френският изследовател Мишел Леви. - Но то продължило относително кратко. В един момент производителите на автомобили и на охранителни системи все пак успели да направят така, че кражбата на коли да се превърне в доста трудна работа.
Появили се имобилайзерите, които прекъсват запалването, двойните системи за контрол (при които, за да задвижиш автомобила, са необходими два, вместо един ключ), тайни копчета, които е необходимо да се натиснат, за да може да постъпва бензин в карбуратора, и много други усъвършенствания. Едва ли не във всички големи страни полицаите започнали да ловят престъпниците на жива стръв, поставяйки по улиците автомобили примамки. Обикновено се използвали коли от популярна сред крадците марка, снабдени с всевъзможни средства за контрол - от системи за проследяване до диктофони и видеокамери.
Въпреки това, според експертите, резултатът от битката на крадците срещу полицията и производителите на коли продължава да е равен. Вече е по-трудно да се задигне автомобил, но това не значи, че крадците са отстъпили - твърди американският полицай от Ню Йорк Сам Ричардс. - Кражбите станаха по-малко, но процентът на откритите автомобили също намаля. Масовият тип коли се крадат за резервни части, а скъпите - по поръчка. И едното, и другото обаче усложнява в голяма степен откриването на откраднатите автомобили.
Пример за изобретателността на крадците е историята с автомобилите на Дейвид Бекъм. За половин година той бе лишен от две коли BMW X5, оборудвани с най-модерните охранителни системи. Колите не се задвижваха ключ, а с помощта на специален код - разказва един от служителите в полицейското управление на Мадрид. - Всеки път крадците са действали като истински хакери, прониквайки в компютърната охранителна система на автомобилите.
Оказва се, че при наличието на съответната подготовка и програмно обезпечение задигането на кола с компютърна охранителна система е дори по-просто от кражбата на возило, снабдено само със старомоден блокатор за волана. Всяка програма може да бъде преодоляна с помощта на друга, твърди чехът Радко Соучек. А него може да му се вярва - с помощта на компютъра си той е успял да отмъкне няколко десетки автомобила.
Рекордните
В 110-годишната история на автомобилните кражби има и рекорди. За най-високопоставен крадец на возила се смята бившият министър на външните работи на Замбия Кетеле Кулубу. През 2003 г. той бил изправен пред съда и признат за виновен в автомобилна кражба. Три месеца по-рано министърът подал оставка и се укрил, след като срещу него били повдигнати обвинения за присвояването на 33 млн. долара. Веднъж, докато бягал от полицията, той влязъл в чужд автомобил. Оказало се, че да обвиниш бившия министър в кражба на кола било много по-лесно, отколкото в кражбата на десетки милиони долари.
За неволен съучастник в кражба на автомобил е смятан президентът на Парагвай - Гонсалес Маки. Той пътувал спокойно със служебното си сиво BMW, докато не станало ясно, че колата е крадена. По данни на местните власти над половината коли в Парагвай, който няма собствена автомобилна промишленост, са откраднати и внесени незаконно в страната. Президентската лимузина, купена за 81 хил. долара, се оказала една от тях.
Най-високопоставената жертва на похитителите на коли е чешкият президент Вацлав Клаус. През април тази година служебният му автомобил бил откраднат по вина на шофьора, който забравил да го заключи. След известно време обаче колата се намерила. Смятам, че в случая са изиграли роля няколко фактора. Например че инцидентът веднага получи гласност, както и фактът, че автомобилът, макар и президентски, все пак е използван за работни пътувания, а не за представителни цели. Очевидно крадците са решили да не рискуват свободата си за една Шкода, макар и скъпа, смята чешки полицай.
Най-дългото преследване на автокрадци се случило в Япония през 2002 година. Юдзи Такеда откраднал автомобил направо пред очите на полицейския патрул. Пазителите на реда, разбира се, незабавно го подгонили. Преследването завършило след цели 28 часа. През това време престъпникът на няколко пъти успявал да се откъсне от полицаите, прехвърляйки се шест пъти от автомобил в автомобил. В операцията по залавянето на Такеда участвали 40 полицаи и няколко хеликоптера. Както по-късно заявил самият крадец, накрая той просто се уморил и единственото му желание било да се наспи. Тази възможност му била предоставена в полицейски участък, отдалечен на стотици километри от мястото на кражбата на първия автомобил.
А най-огорчителното за притежателите на автомобили постижение на крадците е, че във всички развити страни на собствениците се връщат не повече от половината от откраднатите коли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във