Банкеръ Daily

Съдби

Куба - една слънчева мечта

На днешния ден през 1492 г. Христофор Колумб открива остров Куба. Днес Република Куба (на испански: Cuba или Republica de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Това е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона - над 11 000 000 души.

Столицата й Хавана (на испански: La Habana, произнася се Ла Абана), в миналото известна като Сан Кристобал де ла Абана (San Cristobal de la Habana), е и най-голям град в страната и на Карибите с население от 3 710 100 души, от тях 3 073 000 са бели. Градът е една от четиринадесетте провинции в Република Куба, наричана Сиудад де ла Абана (Ciudad de La Habana - Град Хавана).
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените щати.

Христофор Колумб пристига на острова през 1492 година. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова - Каобана, което на езика им означава "център".

Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там - Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 година.

Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развитият град в региона.

Христофор Колумб (на италиански: Cristoforo Colombo, на испански: Cristobal Colon, на португалски: Cristovao Colombo, на английски: Christopher Columbus) е генуезки мореплавател и търговец, прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка на 12 октомври 1492 г. под флага на Кастилия. Той вярвал, че Земята е сравнително малка сфера и твърдял, че може да достигне Далечния Изток, като пътува от Европа само на запад.
Куба е 1260 км дълъг и 191 км широк в (най-широката си част) остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови, повечето от тях незаселени.

Развитието на туризма допълнително подсилва икономиката и увеличава ролята на Куба в Карибския регион. Този отрасъл генерира печалби от над 2.1 млрд. щ.долара.

Най-използваният е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладински. Свещениците на религия "сантерия" използват езика йоруба като богослужебен език.

Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции, с осезаемо латиноамериканско влияние. Кубинските музикални и танцови изкуства са лесноразпознаваеми по цял свят. Преобладаващият стил в музиката е Сон кубано, появил се през 1930-те години, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят. Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото.

Центърът за съвременно изкуство "Вилфредо Лам" е на катедралния площад в палат от XVIII век, някога резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията безспорно си заслужава да се видят, но гвоздеят в туристическите обиколки е Музеят на революцията. Той се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени – те са на легендарната американска бижутерска компания "Тифани".

В стъклен павилион зад сградата, наречен "Мемориал Гранма", пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември 1956 г. пристигат от Мексико и начеват партизанска война в планината Сиера Маестра. Няма как да бъде подминат и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, която указва най-високата точка на града - 138 м над морското равнище.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във