Банкеръ Weekly

Съдби

КРЪСТНИКЪТ НА ИНТЕРНЕТ

Франк Куатроне (Куатрун в английската му транскрипция) - най-известният банкер в Силиконовата долина по време на технологичния бум през 90-те години на ХХ век, спечели третата си голяма правна битка. Това стана на 1 юни, когато Националната асоциация на дилърите на ценни книжа в САЩ оттегли всичките си обвинения към него. Решението се появи само два месеца след като Федералният апелативен съд отхвърли присъдата му за възпрепятстване на правосъдието, а щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси ревизира забраната си банкерът да не може да работи в търговията с ценни книжа до края на живота си. Ако прокуратурата се откаже от нов съдебен процес срещу Куатрун, той може да се върне на работа в долината, където помогна на много компании да пуснат първоначални публични емисии на борсата.
Решението на Националната асоциация на дилърите на ценни книжа (НАДЦК), която надзирава брокерския сектор, да се откаже от собствените си обвинения срещу банкера (че незаконно е продавал търсени емисии от ценни книжа на корпоративни клиенти в замяна на допълнителен бизнес) е изключително важно, защото именно върху тях прокуратурата по-късно изгради криминалния процес. Нещо повече, бившият работодател на обвиняемия - тогава това бе Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), а днес вече е само Креди Суис, плати през 2002 г. 100 млн. щ. долара, за да уреди извън съда същите претенции на НАДЦК срещу нея.
В момента правните експерти са разделени в становищата си дали прокуратурата ще повдигне отново обвинения срещу Куатрун. От една страна, нейните доказателства вече не струват. От друга - ако правителството не направи такъв ход, това би било тотално отстъпление.
В Пало Алто и Менлоу Парк горещо се обсъжда вероятността Куатрун да се завърне във финансовия свят. До голяма степен той си остана любимец на много компании и колеги, на които е помогнал в бизнеса. И ако прокуратурата реши да не внася нов съдебен иск срещу него, в някои среди той ще бъде смятан за герой. Куатрун никога няма да може да се върне на работа в голяма структура на Уолстрийт, но би могъл да основе собствена фирма или да опита късмета си в инвестиционния бранш.

Името на легендарния гангстер Алфонс Капоне през тази пролет не слиза от страниците на американските вестници. Всички знаят, че основателят на чикагската организирана престъпност през 1931 г. отиде в затвора заради най-малкия от греховете си - неплатени данъци. По същия сценарий сега се развива съдебното шоу с участието на борсовия играч Франк Куатроне (Куатрун в английския вариант на името му).
Основната разлика между Капоне и Куатроне е в това, че първият печелел от незаконни доставки на алкохол, а вторият търгувал с акции, лавирайки на ръба на борсовото законодателство. Прокурорите смятат, че бившият топмениджър на банка Креди Суис Фърст Бостън (CSFB) е създател на криминална мрежа, която в края на 90-те години на ХХ век и началото на ХХI век е спечелила милиарди долари на електронните борси. Първият процес срещу Кръстника на ИНТЕРНЕТ се състоя през октомври 2003-а, но представителите на обвинението Дейв Андерс и Стивън Пайкън не успяха да убедят съдебните заседатели във вината на Куатроне. Двамата млади и много честолюбиви прокурори обаче решили да не отстъпват и да не се предават. Те получили шанс да затворят банкера с италиански произход поне за година и половина за възпрепятстване на следствието. В ръцете им попаднали носители с електронната преписка между Куатроне и неговите подчинени. В разгара на разследването срещу CSFB той дал заповед да се изчистят тези файлове, което много приличало на унищожаване на улики.
През тази година Франк Куатроне навърши 50 години. Внук на италиански емигрант, той израснал в беден квартал на Филаделфия. Франк бил най-голямото дете в семейството и успял да получи висше образование. Близките вложили в обучението му всичките си средства. От ранно детство Куатроне свикнал да работи до скъсване и да разчита само на себе си.
През 1981-ва, след като получил магистърска степен от Станфордския университет, Франк постъпил в инвестиционната компания Морган Стенли (Morgan Stanley). За 15 години работа придобил репутация на блестящ борсов анализатор. А след като авторитетът му нараснал, преминал на работа в Дойче Морган Гренфел (Deutsche Morgan Grenfell) - инвестиционно подразделение на Дойче Банк (Deutsche Bank), но скоро го примамили в швейцарската CSFB.
Амбициозният Куатроне
Немската банка не могла да осигури на родения в бедното гето парите и статута, за които претендирал. Швейцарците предложили на Куатроне да създаде и оглави подразделение, което да се занимава с акции на високотехнологичните компании, като му обещали автономност на звеното. Така пред специалиста се открила умопомрачителната перспектива да обедини под личния си контрол емисиите и анализа на ценните книжа на този стремително развиващ се пазар. Тези направления би трябвало да са строго разделени, за да няма възможност за манипулиране на анализите и завишаване на показателите на фирмите клиенти.
Началото на дейността на отдела на Куатроне през 1998 г. по странен начин съвпаднало с ИНТЕРНЕТ бума. В средата на 90-те години фирмите, предлагащи услуги на базата на високите технологии, се размножавали с плашещи темпове. Инвеститорите проявявали голям интерес към тази индустрия, но не знаели как точно да се ориентират в нея. Да се оцени пазарната стойност на предприятия, чийто главен актив са творческият потенциал и научните знания на служителите им, било невъзможно по традиционните начини. Външно те си приличали като еднояйчни близнаци - малък офис под наем, персоналът - довчерашни студенти с горящи очи, в баланса - само дългове.
В отрасъла една след друга започнали да навлизат инвестиционните банки, които подготвяли млади фирми за първоначални публични емисии на акциите им на борсата и давали авторитетни заключения за тяхната стойност. По петите им тръгнали тълпи от инвеститори и спекуланти.
Куатроне пръв уловил тенденцията на времето и успял да събере екип от няколкостотин висококвалифицирани специалисти от бранша. А това, че анализаторската група от CSFB също му била подчинена, давало възможност на швейцарската банка да е на гребена на вълната. Куатроне осъществил първично предлагане на акциите на практически всички днешни гиганти на ИНТЕРНЕТ индустрията: Амазон.ком, Нетскейп къмюникейшънс, Сиско систъмс, Интюит и на още 180 други фирми. Изключителното му положение на пазара на инвестиционните консултации гарантирало на емитентите успешно пласиране на акциите, а на купувачите - постоянен ръст на техните котировки.
Постепенно швейцарският банкер от италиански произход се превърнал в култова фигура на фондовата борса, а личният му годишен доход достигнал 120 млн. долара. Според прокуратурата формулата на невероятния му успех била твърде проста. Шефовете на CSFB, съблюдавайки условията по договора за наемането на Куатроне, практически не контролирали работата на неговото подразделение. Това откривало пред него широки възможности за манипулации при оценката на акциите на компаниите емитенти.
Куатроне можел по лична инициатива да подобри или влоши резултатите на своите клиенти. За да се чувстват сигурни на борсата, високотехнологичните фирми се стремели да поддържат приятелски отношения с Франк и се престаравали да му правят услуги. Така възникнал своеобразният затворен клуб на приятелите на Франк Куатроне. В него участвали практически всички значими фигури от Силиконовата долина. Приятелите, чийто брой само за една година (от 1999-а до 2000-а) нараснал от 26 до 160 човека, купували акции на младите ИНТЕРНЕТ фирми, които CSFB представяла на пазара. Това осигурявало голямо търсене на ценните книжа в деня на първичното предлагане на борсата. Бумът на тържището продължавал и цените на акциите непрекъснато растели. По данни на следствието доходите на членовете на клуба от спекулациите достигали до 150 млн. долара годишно.
Жертвата Франк
През март 2000 г пазарът прегрял и цените на акциите на ИНТЕРНЕТ компаниите тръгнали стремително надолу. Малките борсови играчи започнали панически да продават ценни книжа. В този период отношенията между Куатроне и неговите партньори от Силиконовата долина се влошили, но отлив от Клуба на приятелите на Франк не се забелязвал. Обратното, членството в него им давал единствения шанс да оцелеят въпреки крушението на индустрията на високите технологии. Куатроне продължавал да завишава данните при оценката на пазарните показатели на своите клиенти, което позволявало да държи акциите им на повърхността. В условията на спад операциите с тях им носели още по-голям доход отпреди и се създавало впечатлението, че препоръчваните от Куатроне фирми са недосегаеми за колебанията на пазарната конюнктура.
По това време приятелството с Франк станало още по-ценно - сега всеки член на затворения клуб, получаващ акции по фиксирани цени, бил длъжен да плаща на борсовия посредник на CSFB не обичайните 5 цента на брой, а до 65% от дохода, получаван от сделката. През есента на 2002-ра обаче един от купувачите отказал да се раздели с парите си, подал граждански иск срещу банката и задвижил цялата следствена машина.
Разследване срещу Креди Суис Фърст Бостън започнали Националната асоциация на дилърите на ценни книжа и Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ. От тях станало ясно, че CSFB извършвала пряк обмен на акции срещу услуги с клиенти. След като контролните органи предали своите изводи в прокуратурата CSFB им изплатила глоба от 100 млн. долара. Прокурорите обаче, които също започнали разследване, се нуждаели от конкретно физическо лице, което да носи отговорност за машинациите. И тогава шефовете на Креди Суис Фърст Бостън, притеснени от продължаващите проверки, предали Куатроне и го посочили като пряк виновник за всички съмнителни сделки.
Виртуози на казуистиката
През октомври 2003-а банкерът е оправдан, тъй като прокуратурата не разполагала с преки улики, потвърждаващи виновността му в борсови машинации. Тогава било подготвено ново обвинение за възпрепятстване на правосъдието на база на цитираното по-горе едно-единствено електронно писмо. През 2004-а съдът на Южен Манхатън го признал за виновен и го осъдил на 18 месеца затвор. Само че адвокатите му незабавно обжалвали решението, намирайки великолепен повод да обвинят съдията Ричард Оуен в пристрастност.
Възрастният, скромен и твърде притеснен откъм средства съдия, който всеки ден идвал за процеса с обществения транспорт, изразил публично в съдебната зала изумлението си, когато обвинителят назовал сумата на годишните доходи на обвиняемия - 120 млн. долара. Освен това според закона Оуен трябвало да разясни на съдебните заседатели, че могат да осъдят Куатроне само ако намерят в неговите действия елементи на углавно наказуемо деяние. Но кой знае защо той забравил да го направи. Тази му постъпка била преценена от адвокатите на Куатроне като опит за оказване на влияние върху съдебните заседатели и апелативният съд ги подкрепил в края на март тази година.
Самият банкер продължава, както и преди, да посещава любимите си турнири по голф и да живее в една от многобройните си вили. Вярно, че все пак му се наложи да предаде задграничния си паспорт и да обещае да не напуска САЩ, докато не приключи разследването. Мнозина обаче вече се питат дали то изобщо ще приключи някога?

Facebook logo
Бъдете с нас и във