Банкеръ Weekly

Съдби

КРУМ РАШКОВ: ЖИВОТ ЗАРАДИ СПОРТА И КОНЕТЕ

Наближава Тодоровден и в над 50-те клуба, които отглеждат състезателни коне, кипи трескава подготовка за празника. По традиция денят на Свети Теодор Тирон се чества с конни надбягвания състезания, или т.нар. кушии, които се правят на все повече места в страната и привличат все повече зрители. Ние не се намесваме и не правим общо надпреварване по случай Тодоровден - обяснява генералният секретар на Българската федерация Конен спорт Крум Рашков. - Насърчаваме всяко село и всеки град да имат своя кушия и да почита празника. Изключително много се радвам, че традицията се възражда и от година на година надбягванията все повече се утвърждават и очакват от хората.
В българския спорт няма друг случай, в който един човек в продължение на 25 години и без ден прекъсване да е останал начело на национална федерация. Навръх 1 март Крум Рашков ще отбележи четвърт век, откакто ръководи една от най-старите спортни организации в държавата. Започнах на 36, а сега наближавам 61 години - усмихва се той. - Вече се замислям какво сторихме дотук. Едно от хубавите неща е, че предпазихме федерацията от революциите, които преди години пометоха други спортни организации и ги сринаха до основи. Въпреки трудностите ние запазихме приемствеността, не залитнахме към пълно отричане на постигнатото и не се наложи да започваме от нулата. Другото нещо, над което все повече се замислям, е дали успях да обуча добре младите, които скоро ще поемат нещата в свои ръце?
Крум Рашков със сигурност трябва да бъде причислен към хората, към които съдбата е била благосклонна, показвайки им от най-ранно детство техния път в живота. Бащата на пловдивчанина - Генко Рашков, е един от най-изявените състезатели в историята на българския конен спорт. Срещу името му е записано и върховото пето място на Олимпиадата в Стокхолм през 1956 година. Баща ми бе кавалерийски офицер и целият му живот бе отдаден на конете - разказва по-младият Рашков. - Най-ценното му качество като състезател бе, че сугестираше доверие в животните. Често ми повтаряше, че когато реши да се качи на кон, човек трябва да остави нервите си на закачалката. Никога не го видях да удря животно. Конете го обичаха толкова много, че бяха готови да скочат от ей този прозорец, ако го поискаше. На състезания съумяваше да изстиска максимума от възможностите им. Това, както и желязната му психика бяха качествата, с които превъзхождаше останалите.
Ако някой човек иска да има собствен кон, който да живее и да бъде обучаван на конната база Хан Аспарух в София, ще му струва около 300-400 лв. на месец, изчислява Рашков: Част от парите той може да си върне, като пуска коня за т.нар любителска езда. Сред деловите хора, а и не само сред тях, тя все повече започва да се цени. Друго е да отидеш някъде в Европа и да покажеш, че можеш да се държиш стабилно в седлото. Но независимо от засиления интерес и възможностите за страничен доход издръжката на собствено животно продължава да е скъпо удоволствие.
Според генералния секретар на федерацията, конният спорт у нас ще се развива успешно, ако клубовете ни следват модела на развитите държави. Вярно е, че те трудно ще стъпят стабилно на пазарите в Западна Европа, но биха могли успешно да се конкурират в Гърция, Турция, Русия. Специално искам да отбележа сериозната работа и вече нелошите резултати на добре известните братя Георги и Тодор Гергови - отбелязва Рашков. - Преди време те инвестираха около 700 хил. евро в няколко коня, които после предоставиха на националния отбор. В момента животните се намират в най-известната конюшня в света - на бившия олимпийски шампион Паул Шокемюлер в Германия, където са и част от състезателите ни. Животните се развиват изключително добре и цената им се е повишила неколкократно. В този смисъл отглеждането на коне може да бъде изключително сериозен бизнес, ако човек има усет към него. И е напълно възможно да се прави с български състезатели, което първи разбра швейцарецът Сезар Виктор Люти. През 90-те години той бе основен спонсор на националните ни отбори. Благодарение на Люти нашите ездачи и особено натурализираната новозеландка Саманта Макинтош постигнаха големи успехи в серия турнири. Сезар Люти пък купи два коня, чиито качества разви с наша помощ. Единия продаде за 4 млн. марки, а другия, с който Макинтош се състезаваше до Олимпиадата в Атина - за три милиона евро.
Рашков не пропусна да спомене и за най-добрия кон, стъпвал някога в наша конюшня - Раце Пуц. Смята го за абсолютен продукт на българската школа, защото е пристигнал у нас много млад и е развил качествата си благодарение на българските треньори и състезатели. С него Саманта Макинтош трябваше да се яви на олимпиадата преди две години. В навечерието й обаче вестниците съобщиха за инцидент, който е завършил с контузия на коня и е поставил под съмнение по-нататъшната му кариерата. Случката попречи и на най-перспективната ни състезателка да се яви в Атина. Всичко стана, докато Раце Пуц заплождаше една кобила - споделя Крум Рашков. - Гледачите не преценили риска и го пуснали директно при женската, което не е позволено за коне с такива качества. За да не се рискува здравето им, обикновено се прилага изкуствено осеменяване. Сега нищо друго не ни остава, освен да изчакаме дали конят ще се възстанови и дали ще може отново да се състезава. В противен случай Раце Пуц ще е голямата ни надежда за разплод, тъй като има наистина уникални качества. Той бе купен за 40 хил. евро, а преди контузията цената му достигаше около 1 млн. евро.
Рашков признава, че не храни надежди дъщерите му да тръгнат по неговия и на дядо им път. Голямата никога не се е качвала върху седло, а по-малката се е състезавала известно време, преди да избере да живее и да учи в Рим. За сметка на това съпругата му обожава ездата и заедно със своя приятелка притежават собствен жребец.

Българската федерация Конен спорт води организирана дейност от 1914 г. и членува в Международната федерация по конен спорт от 1928-а. Развива дисциплините: прескачане на препятствия, обездка и всестранна езда. С отбори по всестранна езда взема участие в Олимпийските игри през 1924, 1928, 1932, 1952, 1956, 1960, 1972, 1980, 1992 и 2000 година.
Най-добрите индивидуални постижения са 5-о място на Олимпиадата през 1956-а на Генко Рашков и 5-о място на игрите през 1980 г. на Цветан Дончев. Върховото отборно постижение е сребърният медал от Олимпийските игри през 1980-а в дисциплината обездка. През 2000 г. в Сидни Росен Райчев заема 20-о място в дисциплината прескачане на препятствия.
В БФ Конен спорт днес членуват 57 клуба. Картотекирани са 425 коне и 350 състезатели.

БИОГРАФИЯТА НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР
Крум Генков Рашков е роден на 16 май 1945 г. в Пловдив. Занимава се със спорт от 1959-а. Активната му състезателна дейност преминава в клубовете ЦСКА, Левски и Шумен. Бил е многократен първенец и призьор в републиканските шампионати. Между 1963 и 1971-а е участник в националния отбор по прескачане на препятствия в състезанията за Световни купи и в Балканските игри. Между 1973 и 1981-а е ветеринарен лекар на конната база Хан Аспарух и на националните отбори. От 1979 г. е член на УС на БФ Конен спорт. От 1981-ва е генерален секретар на федерацията. От 2002-ра е международен съдия в дисциплината Прескачане на препятствия.

ИСТОРИЯТА НА МОМЕНТ
Жребецът­ Момент е чистокръвен арабски кон и засега държи рекорда за цена у нас. В България попада през 1984 г. от Съветския съюз заради двустранната спогодба за развитие на земеделието. Държавата плаща 20 хил. преводни рубли за него. Интересното е, че баща му Асуан е подарен на Леонид Брежнев от египетската държава в знак на благодарност за построяването на Асуанския язовир. Използван е за разплод и оставя след себе си голяма родословие, но единственият мъжкар е Момент. Съветският съюз си го иска обратно и за известно време е върнат там. Холандски коневъд се съгласява да плати за Момент 500 хил. щ. долара. После го продава за 1.5 млн. щ. долара в Съединените щати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във