Банкеръ Weekly

Съдби

Краси Балъков: ЕВРОПЕЕЦЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ

Странно е, че тъкмо този скромен, тих човек от търновското селце Беляковец се оказа най-широко скроеният и отворен към света български футболист. Красимир Балъков, който скочи в големия футбол направо от порутените съблекални на стадион Ивайло, всъщност се справи много по-добре на Запад от много други, минали през грандовете ЦСКА и Левски и натрупали самочувствие като звезди. Петнайсет години по-късно първият му договор като старши-треньор (с швейцарския гранд Грасхопър) за пореден път доказа, че Балъков е успял в онова, към което всички останали българи тепърва мъчително ще се стремят - да стане европеец не само в чисто географския смисъл на думата.
В Португалия отдавна вече го смятат за португалец; германците му засвидетелстваха такова уважение в бенефисния му мач, на каквото не се радват дори собствените им звезди като Хеслер или Фьолер. За разлика от много други асове, репутацията на Балъков далеч не се гради само върху футболния му талант. Още от първите си години като играч той разви друго рядко за този спорт умение - първо
да премисля онова, което иска да каже,
вместо обратното. За две десетилетия в професионалния футбол Балъков преживя немалко конфликти, но никога не си позволи необмислени изказвания, обвинения и обиди. След световното в САЩ влошените му отношения със Стоичков не бяха тайна за никого, но Балъков нито веднъж не изрече и дума срещу своя съотборник. В Щутгарт след упадъка на клуба Краси неведнъж попадна на откровено некомпетентни и враждебно настроени треньори, но и с тях се справи по присъщия си начин - с труд, мълчание и търпение. Разводът с първата му съпруга Таня мина дотолкова цивилизовано и спокойно, че дори вездесъщите германски булевардни издания не намериха за какво да се хванат.
Европейското у Балъков си личи и от неговите начинания извън футбола. Докато мнозинството от колегите му бяха заети да правят фолкдискотеки и месарници, Балъков инвестира в гигантите на германската икономика (като Даймлер) и в една престижна художествена галерия в Лисабон. Вместо да дарява стари фланелки и бутонки за съмнителни благотворителни търгове, Краси се ангажира директно с детските селища СОС-Киндердорф и не само осигури стотици хиляди марки за сираците в Трявна и Дрен, но и спечели за каузата личности като Франц Бекенбауер и Егидиус Браун.
Още нещо отличава съществено бившия плеймейкър на България от повечето му колеги. Балъков никога не направи компромис с футболната си репутация. При изумителната му физическа форма той
можеше спокойно да играе и до ден-днешен,
да прибира добри пари в арабските страни, Япония, САЩ или някоя друга екзотична футболна дестинация. Но Краси не си и помисли да го стори. Дори самото му оттегляне от Щутгарт изуми много специалисти - в края на краищата през 2003-а българинът имаше валиден и едва ли не вечен договор, беше в отлична кондиция и в прекрасно разбирателство с треньора Магат, на клуба предстоеше дебют в Шампионската лига, а на националния отбор - участие на европейското първенство в Португалия. Ако беше избрал да остане, Краси по нищо нямаше да се различава от стотици други световни звезди, бавно и мъчително спускали се от върха, за да се оттеглят без слава и със скромна част от някогашния си ореол. Вместо това бавно спускане Балъков предпочете да скочи направо от върха. И бе стократно възнаграден дори само от бенефиса си. Даже Платини и Марадона не бяха изпратени по такъв начин - пред 45 000 просълзени зрители, с фантастично шоу, ангажирало 1500 души и 145 автомобила, и с участието на звезди като Клинсман, Дунга, Бебето, Просинечки, Хеслер...
Балъков е фантастичен играч, истински бразилец.
За мен бе чест да дойда тук, сподели след мача Бебето.
Колкото до България, името на Балъков никога не е било скандирано с ожесточението, с което се скандираха имена като Стоичков и Сираков например. Но същевременно той си остава единствената фигура в нашия футбол, обичана и от сини, и от червени, в София и в провинцията, от най-вманиачените запалянковци и от хората, рядко виждали топка в живота си. Вероятно част от обяснението е във факта, че Краси така и не игра за Левски или ЦСКА. Но само част. В действителност този факт в началото дори пречеше на талантливия халф. В националния отбор Краси дълго бе в сянката на сини и червени любимци като Искренов, Стоичков, Сираков, Пенев, Йорданов. Нужни бяха доста години, доста силни игри и ефектни голове, преди Балъков да бъде приет за един от лидерите в отбора. Дори в митичния мач на Парк де Пренс Краси остана някак на заден план - макар да пробяга поне 100 километра (по думите на Франк Созе), той рядко бе споменаван редом с героя Костадинов, с Пенев, който му подал паса, с Кременлиев, който пък подал на Пенев, и т.н.
В Америка обаче звездата на Балъков изгря с пълна сила. На мондиала, към който бяха вперени погледите на всички големи специалисти, лидерът в българската полузащита не можеше да не бъде забелязан. Дори Йохан Кройф, който след победата ни над Гърция обвини българите в пълен хаос и тактическа неграмотност, специално похвали този неуморим номер 10. А после дойде и онзи епичен четвъртфинал с Германия, в който Стоичков и Лечков отбелязаха головете, но Балъков имаше не по-малка заслуга от тях за сензационната победа. Старите кучета Хеслер, Бухвалд и Мьолер изведнъж се видяха в чудо срещу този българин, който умееше еднакво добре да финтира, да шутира (удар в гредата през първото полувреме), да пресича пасове и да помага в защита. Дълго след края на мача огорчените колеги от тв-канала ARD показваха невероятните спринтове на Краси в последните минути, когато трябаше да опазим преднината си,
и се дивяха на този германски дух
у плеймейкъра на Спортинг.
Балъков съвсем логично попадна в идеалния отбор на световното (изместил играчи като Донадони, Мазиньо и Рийкард), след което вече бе сигурно, че лисабонският клуб няма как да задържи най-добрия си играч. В наддаването за Балъков най-активен се оказа Щутгарт. Измъкнал се най-сетне от затънтения португалски шампионат, Краси за броени седмици събра очите на футболните наблюдатели в Европа. Българският плеймейкър преобрази Щутгарт още от първия си сезон, в който бе избиран в отбора на кръга рекордните 9 пъти. Покрай него израснаха и две от младите надежди на тима, Джоване Елбер и Фреди Бобич, а зажаднялата за нови имена германска преса веднага ги прекръсти на Магическото трио и им посвети хиляди страници с възторжени хвалебствия.
Всичко вървеше по вода и Щутгарт дори бе много близо до нова шампионска титла, когато клубът бе разтърсен от поредната финансова криза. Това наложи продажбата на Елбер, после и на Бобич, както и на още няколко важни играчи. Именно тогава бе и повратният момент за Краси. Президентът на клуба Майер-Форфелдер, разтревожен да не би отборът да потъне, реши да вложи всичките свободни средства за задържането на най-важния си футболист - Балъков. На българина бе предложен договор, който и
до днес е без аналог в световния футбол.
Той можеше да бъде прекратен единствено по желание на Краси, в противен случай клубът можеше да държи плеймейкъра десетилетия, и то с възнаграждение, което за дълго го превърна в най-високоплатения футболист в Бундеслигата - 6 милиона марки годишно.
И Балъков подписа този договор. Вероятно първата и последна грешка в живота му, защото по същото време той имаше оферти от Милан, Барселона и Байерн. В Мюнхен бяха готови на какво ли не, за да вземат българина, но Форфелдер попари амбициите им с цената - 70 милиона марки (тогава световният рекорд за трансфер - на Роналдо - едва надхвърляше 50 милиона). Какво ли щеше да стане, ако Балъков бе преминал в някой истински европейски гранд? Можеше ли България да има вече двама носители на Златната топка? Излишно е да гадаем.
За да остане в Щутгарт, Краси бе получил уверенията на шефовете, че клубът има високи цели. Но после Майер-Форфелдер напусна, за да поеме Германския футболен съюз, финансовата криза се задълбочи, последваха години на неразумни решения и в селекцията, и при избора на треньорите. Единственият кратък миг на слава бе през 1997, когато едва ли не сам Балъков класира отбора на финал за КНК. Минималната загуба от Челси го лиши от мечтания европейски трофей.
Постепенно положението ставаше все по-лошо и от претендент за титли тимът се превърна в борец за оцеляване в елита. Борба, която бе възможна единствено благодарение на головете и играта на Красимир Балъков. Без Краси щяхме да изпаднем, това е сигурно, призна Феликс Магат, повикан спешно да спасява кораба. Някогашният германски национал установи отлично разбирателство с българина и двамата се заеха заедно да сглобят нов отбор от група двайсетинагодишни футболисти. Предричаха им провал и сигурно изпадане. Вместо това 10 месеца по-късно Щутгарт финишира сезона като вицешампион на Германия. Но провъзгласяването на тима за новото явление в немския футбол се оказа прибързано - без Балъков Щутгарт бързо се върна обратно в инертната златна среда на Бундеслигата. Междувременно Краси изкара една година стаж като помощник на Магат, после още една - в екипа на Матиас Замер, и миналата пролет всички в Германия бяха убедени, че тъкмо той ще е новият старши треньор. Изненадващо обаче шефовете на клуба предпочетоха 66-годишния Джовани Трапатони, а
Краси остана без работа за седем месеца.
Смятах, че името ми ще е достатъчно, за да ме потърсят силните отбори, но явно излишно съм се ласкаел, признава с усмивка Балъков. Впрочем принудителната пауза си имаше и добра страна - остави на българина достатъчно време за любимия му голф. Краси ог години е член на прочутия клуб Хетценхоф и се хвали, че е достигнал хендикап 15. В същия клуб членува и бившият президент на Щутгарт Манфред Хаас. Навремето така и не посмях да спечеля срещу него. Но вече няма никакви пречки за това, смее се Бала.
Сега стиковете отново ще се озоват в килера, защото българинът има доста сериозна задача - да върне Грасхопър на върха в швейцарския футбол. В сравнение с Щутгарт това назначение изглежда стъпка надолу, но всъщност Балъков е първият българин, ставал треньор на толкова реномиран западноевропейски отбор. Преди него на скамейката в Цюрих са седели
величия като Отмар Хицфелд, Лео Беенхакер,
Кристиян Грос и Рой Ходжсън. Грасхопър е и най-добрият трамплин към германското първенство, както доказа и последният треньор на тима Ханспетер Латур, поел преди две седмици Кьолн. Колкото до класата, Грасхопър може и да изостава от Базел и Тун в последните години, но си остава най-успешният швейцарски клуб, с 27 титли, два европейски полуфинала и две участия в Шампионската лига зад гърба си. Тъкмо Шампионската лига е всъщност голямата цел на Бала тази пролет - тимът му е само на 4 точки от второто място. Естествено, борбата няма да е лека - Грасхопър минава през тежък от финансова гледна точка период, бюджетът на клуба намаля от 25 до 9.5 млн. швейцарски франка за последните две години. Но пък в Цюрих има прекрасна детско-юношеска школа, което съвпада и с голямата амбиция на Краси - сам да подготвя футболистите си, вместо да разчита на купени наготово играчи. Имах и други предложения, но философията на шефовете на Грасхопър напълно се покрива с моята, затова съм тук - обясни Балъков при представянето си в Цюрих. - Колкото до парите, те отдавна вече не са от първостепенно значение за мен. Познавам добре Балъков - коментира Матиас Замер, който завърши едновременно с българина прочутата Кьолнска школа. - Грасхопър направи отличен ход, защото той винаги постига онова, което си е наумил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във