Банкеръ Weekly

Съдби

КОРЕНИТЕ НА АНГЛИЙСКОТО ЧЕРНОГЛЕДСТВО

Ще заздравее ли навреме счупената костица в крака на Уейн Рууни? Ще успее ли мълчаливият швед Свен-Горан Ериксон да сплоти своите изнервени, егоистични звезди в един компактен отбор? Ще издържи ли Мелани Слейд, 17-годишната приятелка на 17-годишния национал Тео Уолкът, на ежедневните безжалостни дисекции, които пресата прави на фигурата и на вкуса й към облеклото?
Подобни въпроси тормозят всички в националния отбор на Англия преди световното първенство, което започва на 9 юни и чийто изход или ще повдигне, или ще доунищожи и крехкото самочувствие на нацията.
Под маската на сапунената опера, каквато е футболът на Острова - с големите звезди, още по-големите чекове, светския блясък, контузиите, скандалите и очакванията - се крие всъщност един отрезвяващ факт: при цялото си самохвалство Англия е печелила световната титла само веднъж, през 1966-а. Това бе преди 40 години, когато Харолд Уилсън бе министър-председател, в магазините се пазаруваше с шилинги, а мачовете се предаваха по черно-бялата телевизия.
От онзи знаменит ден на Уембли насам английските запалянковци многократно бяха принуждавани да понижават очакванията си и да подхождат към всяко световно първенство с крехката надежда на често разочаровани хора. Те винаги измислят нови аргументи, с които да се убедят сами, че този път наистина можем да спечелим - независимо че формата на отбора и логиката ясно сочат противното, коментира Джон Карлин, един от най-известните спортни журналисти на Острова. За да подчертае значението, което отдават на футбола англичаните, Карлин цитира прочутите думи на покойния треньор на Ливърпул Бил Шенкли: Някои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Много съм разочарован от подобно отношение. Мога да ви уверя, че той е нещо много повече от това.
Общо взето, в навечерието на всяка световна купа в главата на английския запалянко витаят две противоречащи си мисли. Първата: този път Англия най-после ще реализира големия си потенциал и ще спечели. И втората: Англия никога не печели.
Сега традиционното британско черногледство се подсилва от още два факта. Този път световното е в Германия, стария враг, от който англичаните са понесли най-болезнените си поражения. През 1990-а походът на островитяните към титлата бе спрян тъкмо от Бундестима в инфарктен полуфинал, решен след изпълнение на дузпи. Сега англичаните отчаяно биха желали да върнат услугата, но споменът за старите рани едва ли може да се заличи лесно.
Вторият проблем е стъпалото на Уейн Рууни. Това грубовато момче от ливърпулските бедняшки предградия е най-големият футболен талант на Англия. Но месец преди световното талантът счупи метатарсална кост на крака си и сега цялата нация следи със затаен дъх лекарските бюлетини. Мениджърът на Манчестър Юнайтед Алекс Фъргюсън нарече лудост и безумна мечта надеждите, че Рууни ще се оправи навреме, за да играе поне един мач на Мондиала.
Самочувствието на отбора едва ли се подсилва и от съзнанието, че веднага след първенството селекционерът Ериксон ще напусне. Макар да е очевидно безобиден, дори скучен, шведът вече пет години е предпочитаната жертва на британската жълта преса. Той е доста по-прочут с интимния си живот (връзката със загадъчната Нанси Дел'Олио и още няколко други жени, преливащи от готовност да споделят преживелиците си с таблоидите), отколкото с мениджърските си умения. При това сянката на пресата падна и върху мъчителния процес на търсенето на негов заместник. Първият избор на Футболната асоциация бе Луис Фелипе Сколари, но бразилецът сам оттегли кандидатурата си през април. Големия Фил призна, че силно се изнервял от гледката на двайсетина британски журналисти, окупирали двора на къщата му в Лисабон и звънящи непрекъснато на входната му врата, докато той вечеря със семейството си. Това може и да е просто нормална част от една друга култура, но със сигурност тази култура не е моята. Не обичам напрежението, така че категорично няма да стана треньор на Англия, обяви Сколари. Дали това е цялата истина за отказа му, не е ясно - в края на краищата, както писа Саймън Хатънстоун в Гардиън, пресата още дори не беше се захванала сериозно с него. Но в едно отношение Сколари имаше пълно право - на Острова пресата е напълно обсебена от личния живот на футболистите. За таблоидите никой детайл не е твърде дребен, твърде обикновен или твърде личен - като се почне от предполагаемата афера между Бекъм и личната му асистентка (тя сама разказа историята срещу няколкостотин хиляди долара хонорар), мине се през облеклото и наличието или отсъствието на целулит у половинките на футболистите и се приключи със забавленията им, като например партито, което Бекъм и жена му Виктория дадоха в своя дом, наричан от печата Бекингамския дворец. Макар да го бяха планирали с месеци и да бяха наели най-скъпата охрана в света, те така и не успяха да попречат на репортерите да нахлуят и да напишат серия язвителни статийки за неврастеничната Пош Спайс.
В опит някак да озапти медийното безумие Стив Макларън, който в крайна сметка бе избран за наследник на Ериксон, сам призна на едно неделно издание, че имал краткотрайна връзка със секретарката си. Макларън предпочете самопризнанието пред неминуемия тормоз на жълтите репортери. Защото, колкото и дълбоко да е скрита някоя неудобна тайна, те винаги я откриват. Така стана преди години със злополучното празненство за рождения ден на Колийн Маклафлин, приятелката на Рууни, на което роднини на двамата влюбени стигнаха до ожесточено сбиване помежду си. Сега Рууни и Колийн имат кратка почивка, защото вниманието на медиите е фокусирано върху последната изгряла звезда - Тео Уолкът.
Самият Ериксон се стреми да показва оптимизъм. Според мен ще спечелим Световната купа, повтаря той, а Обзървър веднага прави паралел между тези думи и непоклатимата увереност на Алф Рамзи през 1966-а, че играчите му ще станат шампиони. Хората постоянно повтарят, че ние сме вечните губещи, но така съвсем не ни правят услуга - подчертава и звездата Майкъл Оуен. - Защо вместо това не си представят колко хубаво ще бъде наистина да спечелим титлата?. Тогава поне таблоидите ще има с какво да се занимават и нещастната Мелани може да прекара една нормална лятна ваканция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във