Банкеръ Weekly

Съдби

КОРЕЙСКОТО ПРОКЛЯТИЕ

Западната демокрация може да вирее в Корея само с определени източни модификации, обичаше да повтаря Пак Чон Хи, най-дълго управлявалият президент в страната. Собствената му съдба убедително подчерта правотата му - след 17 години на власт архитектът на корейското икономическо чудо бе застрелян по време на официална вечеря от шефа на собствената си разузнавателна служба. Изобщо над корейските лидери сякаш отдавна тегне проклятие - предшественикът на Пак умря в изгнание, двама от наследниците му получиха смъртни присъди, трети бе разследван по обвинение, граничещо с национално предателство, а четвърти - подложен на импийчмънт от парламента. Колкото и да е парадоксално обаче, в символ на корумпирано и провалено управление се превърна не някой от тях, а Ким Йон Сам - дългогодишният дисидент, убеденият демократ, най-честният човек в корейската политика.
Цялата политическа кариера на Ким Йон Сам е всъщност низ от злощастни случайности и пропуснати възможности. Още като студент по философия, едва навършил 23, Ким е назначен за секретар на министър-председателя Чжан. На 27 е вече депутат в Националното събрание (където ще прекара общо девет мандата). Но стремителният му възход в политиката е принудително замразен от военния преврат през 1961-ва и идването на власт на генерал Пак. Все пак Ким постепенно се издига в редиците на опозицията и в края на 70-те е вече основният й лидер. През 1979-а го избират с почти пълно единодушие за председател на Новата демократическа партия. Само седмици по-късно обаче (на 26 октомври) президентът Пак е убит, а в страната е обявено военно положение. Надеждите за демократизация бързо са попарени от възхода на един друг военен - Чон До-хван. Слабоизвестният до този момент генерал се оказва с твърда хватка - протестните митинги на опозицията са разпръснати със сила (и немалко жертви), а на Ким Йон Сам и колегите му е
забранено да осъществяват политическа дейност
През следващите пет години демократът на два пъти бе поставян под домашен арест, като втория път успя да извоюва свободата си само с цената на 23-дневна гладна стачка.
Но жертвите и лишенията не бяха напразни - в средата на 80-те Ким и съименникът му Ким Те-чжун вече имаха световна известност като Мъчениците на корейската демокрация (израз на Нюзуик). Тяхното влияние, макар и потискано с всички средства, бе вече толкова голямо, че принуди президента Чон да отстъпи и да обяви референдум за нова конституция. В него деветдесет и три на сто от корейците гласуваха за демократизация и преки президентски избори. Това е най-голямата победа в живота ми, каза просълзен Ким в едно интервю за Би Би Си.
Но на победите понякога им трябва много малко, за да се превърнат в поражения. Ким Йон Сам и Ким Те-чжун, дългогодишните съратници и най-уважаваните хора в страната, скоро влязоха в сериозни противоречия.
Изходът се оказа фатален
- лидерите на опозицията решиха да се явят с отделни кандидатури на президентските избори. Дотогава успехът им изобщо не будеше съмнение: кандидатът на управляващата партия генерал Ро Де У се ползваше с толкова ниска популярност, че на някои предизборни митинги тълпата го замеряше с бутилки и със собствените му агитациони значки. При вота генералът спечели едва 37 на сто от гласовете. Те обаче се оказаха напълно достатъчни, защото 55-те процента демократичен вот бяха поделени поравно между двамата Ким и Ро Де У излезе начело. На другия ден на първите страници на всички сеулски вестници се появи платено съобщение: Не мога да скрия вината и дълбоко си разкаяние. Подпис: Ким Йон Сам.
След този горчив урок помъдрелият Ким започна да обмисля по-практични пътища към властта. Две години по-късно Корея бе в шок от новината, че Демократическата партия на Ким се слива... със стария си враг, управляващата формация на Ро Де У. След първоначалното смайване обаче наблюдателите бързо оцениха логиката на този ход. Генералът нямаше нито намерение, нито възможности да се кандидатира за нов мандат, а с неговата подкрепа Ким разчиташе да надделее над останалите кандидатури на демократите и да избегне повторение на фиаското от 1988-а. Така и стана - през декември 1992-ра Ким Йон Сам спечели убедително срещу Ким Те-чжун и основателя на концерна Хюндай Чон Чжу-йон и
стана първият цивилен президент
на страната от над три десетилетия.
За корейците, сменили за половин век шест републики и девет конституции, това бе исторически миг - миг на надежда, че призраците на миналото най-сетне са усмирени и погребани, писа в една тържествена уводна статия Кореа Хералд.
Първата работа на новия президент бе да отвори за обикновените хора квартала около Синия дворец, дългогодишен символ на недостъпността и авторитарността на корейската политика. В отговор на този жест трийсет хиляди души дойдоха за церемонията по встъпването му в длъжност. Злоупотребите и корупцията са най-страшните ни врагове, атакуващи самите основи на нашето общество - каза на множеството Ким - И затова първата задача на това правителство е да се бори с тях.
Скоро дори и приближените му се убедиха, че президентът не е давал празни обещания. Едно от първите му решения бе да въведе задължителна идентификация при финансовите транзакции, за да спре традиционната размяна на подкупи под масата. Под девиза Никой не бива да се бори за власт и за пари едновременно Ким изиска всички водещи фигури в управлението, политиката и армията да декларират публично доходите и имущественото си състояние. Няколко от собствените му министри бяха принудени да се оттеглят, щом обществото се запозна с имотните им декларации. Стигна се до сериозни чистки не само в партията на президента, но и в опозиционните формации, а също и в банките, университетите, пътната полиция - навсякъде, където хората от предишните администрации си бяха създали топли местенца.
Ким бе и първият държавен глава, започнал сериозно да работи за затопляне на отношенията със Северна Корея. Прочутата слънчева политика донесе на наследника му Ким Те-чжун Нобеловата награда за мир, но всъщност тя трябваше да се падне на Йон Сам, който още през 1994-а бе уредил разговори на най-високо ниво с Ким Ир Сен. И този път обаче се намеси лошият му късмет - севернокорейският лидер
почина само две седмици преди срещата
В икономиката първоначално Ким набра прилична инерция - неговият Стодневен план с краткосрочни мерки за съживяването й даде толкова добри резултати, че после кабинетът изготви и петгодишен план, без ни най-малко да се притеснява от аналогиите със съветските петилетки. Идеите на президента бяха насочени към поне частична дерегулация на икономиката и реформиране на южнокорейските промишлени конгломерати - прочутите чебол. Дали тези реформи имаха шанс да успеят, ще си остане загадка. Ким едва бе започнал прилагането им, когато дойде азиатската финансова криза, Южна Корея бе изправена на ръба на банкрута, а доста от споменатите чебол рухнаха безвъзвратно в пропастта. Тъкмо един от тях повлече със себе си и Ким Йон Сам.
В средата на 90-те корпорацията Ханбо (Hаnbo) бе аналогът на Пепеляшка в корейската икономика. Бившият дребен данъчен чиновник Чон Де Су я бе основал по съвета на една ясновидка. За броени години скромната компания се изстреля към върха и през 1995-а вече имаше годишен оборот от близо 6 млрд. долара, като разчиташе да го удвои след завършването на гигантския нов металургичен комбинат в Танчжин. През януари 1997 г. обаче внезапно корпорацията се сгромоляса и се разбра, че кулата е била построена от сламки. Ханбо остави след себе си
близо 6.2 млрд. щ. долара дългове
Оказа се, че конгломератът е взимал кредити безогледно и по крайно облекчени процедури. В хода на разследването изплува името на самия Ким Хен Чул, сина на корейския президент, наричан от пресата Принца. Прокуратурата се добра до доказателства, че Ким младши е прибрал над 3 млн. долара от втория човек в Ханбо Чон Бо Кюн и от шефове на няколко други компании, за да им издейства изгодни заеми. Първоначално той категорично отрече да познава Чон, но пресата набързо разкри, че двамата са близки приятели още от студентските години. Ким Йон Сам бе принуден в официално обръщение към нацията да се извини за лошото възпитание на сина си. Впоследствие Принцът бе глобен 1.5 млн. щ. долара и осъден на три години условно за корупция и укриване на данъци.
По онова време обаче кризата в Корея вече се бе задълбочила до такава степен, че никой не обърна особено внимание на действията на своенравния президентски син. Самият Ким Йон Сам имаше други проблеми - страната се спаси от банкрут само благодарение на заема от МВФ, а Ханбо се оказа само първата жертва на кризата, която скоро взе още по-внушителни скалпове - Киа Моторс, Деу... За да спаси поне част от големите корпорации, правителството прибегна към отчаяни мерки - опрости условията за освобождаване на работници, усложни тези за пенсиониране и удължи работния ден. Стотици хиляди души излязоха по улиците да протестират срещу този робски закон.
Ясно бе, че при подобни обстоятелства президентът няма бъдеще в политиката. Следващите избори бяха спечелени с огромна преднина от дългогодишния му съперник Ким Те-чжун, а за Йон Сам остана неприятното задължение да отговаря на въпросите на Сметната палата. Тя бе натоварена от новия държавен глава
да открие виновниците за кризата
(или жертвените козли , както писаха опозиционните вестници). Директни обвинения срещу Ким Йон Сам не бяха издигнати - следователите прецениха, че той не си е давал сметка за сериозността на проблемите и е бил подведен от бившия финансов министър Кан Гьон Сик и икономическия си съветник Ким Ин Хо. Бившият президент обаче застана зад колегите си и в последното си официално обръщение към нацията обяви, че цялата отговорност за кризата пада изключително върху него самия и че той е трябвало по-внимателно да следи за икономическото положение в страната.
Оттогава Ким си живее спокойно, посветил се на две основни занимания - да пише мемоарите си (вече публикува два тома с общо 1500 страници) и да наблюдава падението на наследниците си. Старият му враг Ким Те-чжун се наслаждаваше на голяма популярност, докато не напусна властта и не се разбра, че Нобеловата му награда е била откупена с цената на 100 млн. долара, платени тайно на режима в Пхенян в замяна на подкрепа за Слънчевата политика. Неговият приемник Но Му Хен, уважаван правозащитник, пък бе подложен на импийчмънт още в първата година на мандата си по обвинения в изборни злоупотреби и некомпетентност. Той все пак успя да се пребори и се върна на власт, но кипящият политически котел в Сеул тепърва му готви нови изненади. Очевидно проклятието все така тегне над корейските президенти. Ким Йон Сам обаче вече му се е изплъзнал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във