Банкеръ Weekly

Съдби

КОНКУРСИТЕ ЗА ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА НОВИ РАДИА И ТЕЛЕВИЗИИ: ПРИЯТЕЛСКИТЕ КРЪГОВЕ ЗАСТАНАХА ПРЕД БАРИКАДАТА

За първи път откакто в страната съществуват частни медии, кабелни телевизии обединяват програмите си, за да излъчат наживо едно и също събитие. Между 19.30 и 21.00 часа във вторник (18 април) каналите ТВ 7, Би Би Ти, Европа и Диема 2 показаха дискусия под наслов Правилата на играта, която бе посветена изцяло на предстоящите конкурси за лицензиране на нови радио- и телевизионни оператори. Разговорите се въртяха основно около предложените от най-голямата асоциация на съдружници и акционери в частни електронни медии - АБРО - промени в Закона за радио и телевизия. Спорът бе дали предложенията на собствениците ще помогнат за провеждането на справедливи процедури.
През зимата ръководството на асоциацията предложи фирмите, които ползват радио или тв честота, без да са спечелили конкурс, и в момента излъчват с временното позволение на Народното събрание, да бъдат разделени на три групи. В първите две трябва да попаднат изрядните към държавата ползватели на ефирни честоти. Идеята на АБРО е те да бъдат освободени от задължение да участват в предстоящите лицензионни процедури. Асоциацията предлага Съветът за електронни медии (СЕМ), който по закон трябва да организира и проведе процедурите, автоматично да им връчи лиценз за ползване на честотата, която досега са заемали. Законопроектът на АБРО предвижда на пресяване да се явят само фирмите, които не успеят да докажат, че през годините са били изрядни към различните условия и процедури, които държавата е обявявала.
Очаква се СЕМ да даде старт на конкурсите най-късно в края на юни, както се предвижда в приетата от миналото Народно събрание стратегия за развитие на сектора до 2009 година. До началото на седмицата са получени близо 800 писма с намерение за участие в конкурси за национални или регионални честоти, съобщи по време на дискусията членът на Комисията за регулиране на съобщенията Валентин Хараламбов. По закон неговото ведомство има задължението да обяви колко и как са разположени ефирните радио- и телевизионни честоти, за които има възможност да се организира състезание.
Безпрецедентният дебат, излъчен в ефира на четири телевизии, подсказва за пореден път, че апетитът към все още незаетия ефирен ресурс в страната е огромен. И то не толкова заради броя на записалите се претенденти, а по-скоро затова, че неколцина от тях са хора с много възможности и силни позиции, включително и сред политиците. Техният единствен проблем е в това, че всички искат нещо, от което няма да има за мнозина. Борбата за надмощие вече започна и тя обещава да се води с всички сили и средства. Изводът се налага от само себе си, след като се видя с каква лекота няколко телевизии се лишиха от аудитория и от постъпленията си от реклами, тъй като разговорът бе изключително професионален и в продължение на час и половина яростно критикуваха нещо, което още не е видяло бял свят.
Засега най-сериозни противници на идеята на АБРО голяма част от ефирните честоти да останат в ръцете на тези, които ги ползват в момента, се очертават собствениците на някои от най-старите и най-известни кабелни телевизии. Като например тези, които организираха и излъчиха дебата във вторник - собственикът на Би Би Ти Петър Манджуков, бившият председател на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов, считан за силния човек в сянка във ТВ 7, собственикът на телевизиите от групата на Диема вижън Емил Славчев, чиито интереси слуховете свързват с тези на небеизвестния генерал от средите на БСП Любен Гоцев, съсобственикът на Телевизия Европа и брат на бившия държавен глава Петър Стоянов - Емил Стоянов. С изключение на Славчев, чиито телевизии Диема + и Диема 2 се развиват повече от добре, общият проблем на останалите босове е, че медиите им се развиват по-бавно от техните амбиции. Нещо, което може да се промени само ако те в обозримо бъдеще спечелят конкурси за ефирни телевизии и се появят пред по-многобройна публика. Както е известно, Би Би Ти и Европа вече подадоха документи за участие в конкурс за четвърта национална ефирна телевизия. Отделно телевизията на Петър Манджуков внесе документи и за регионалните честоти в най-големите градове на страната. Говори се, че в неговия лагер е и известният журналист Кеворк Кеворкян.
От другата страна на барикадата са тези, на които предложението на АБРО върши добра работа. От една страна, става дума за собствениците на повече от сто регионални радиостанции и ефирни телевизии, на които законопроектът обещава да спести нерви и усилия да участват в конкурси, явявайки се срещу мощните фирми и лобита, за които вече стана дума. Освен на тях предложенията на асоциацията обаче със сигурност се струват добри и на други играчи, които са от доста по-солиден калибър в сравнение с шефовете на регионалните медии. Както БАНКЕРЪ вече писа, през март ефирът в 27 града на страната бе зает от една нова телевизия - CTN. След като новата медия започна работа, Комисията за регулиране на съобщенията съобщи, че временните й лицензи са издадени на името на фирма Техностийл, която преди време бе собственост на Химимпорт и която слуховете и до момента свързват с известната икономическа групировка ТИМ.
Горе-долу по същото време в ефира над София започна работа и още една телевизия - ТВ 2. Тя се излъчва на честотата, на която до юли 2003 г. работеше Нова телевизия, когато медията все още бе регионална програма с право за разпространение само в столицата. Макар че от ръководството на Нова вече заявиха, че след получаването на националния лиценз фирмата, лицензирана за района на София, е била продадена на британска компания, в медийните среди битува и друга версия. Смята се, че договорът между въпросната британска фирма и българо-шведската ТВ 2, с чийто програмен лиценз тръгна новият канал, е всъщност алианс между собствениците на Нова телевизия Кириаку и небеизвестния шеф на рекламна агенция Крез Красимир Гергов. Неотдавна Гергов стана консултант (а според слуховете и собственик в сянка) на още една софийска ефирна телевизия - GTV. И за него, а и за всички, успели да създадат ефирни програми в последните няколко месеца, ще бъде истински дюшеш, ако в близко бъдеще Народното събрание предприеме такива законодателни промени, които стабилизират временните им лицензи и ги направят трайни.
В момента изглежда, че освен част от най-известните имена в българския медиен и рекламен бранш от двете страни на барикадата са и иначе коалиционните партньори НДСВ и БСП. Не е тайна за никого, че царската партия стои зад законопроекта на АБРО. Преди дни неколцина жълти депутати внесоха в Народното събрание вариант, който дава още повече права на досегашните ползватели на ефирните честоти. Категорично срещу това обаче са представителите на БСП. Както стана известно по време на дискусията във вторник, преди около седмица народни представители от най-голямата парламентарна група са дали законопроекта на НДСВ за разглеждане в Комисията по корупция към парламента.
От всичко най-лошото е, че и досега не се знае какво мислят двата органа, които по закон трябва да организират и проведат конкурсите - Комисията за регулиране на съобщенията и преди всичко Съветът за електронни медии. Информацията, която идва оттам, е повече от оскъдна. Засега комисията и съветът се задоволяват единствено да дават изявления, че са готови стриктно да прилагат действащото законодателство. То в момента казва всички желаещи да се готвят за конкурси, ако имат намерение да печелят честоти. Нито СЕМ, нито КРС обаче не издумват и дума за организацията и философията на предстоящите конкурси за това, какви видове радиа и телевизии ще предпочетат да лицензират. Съветът използва за оправдание това, че две независими агенции - Маркет Тест и Галъп - са натоварени със задачата да направят проучвания за нагласите на зрителите, въз основа на които ще се напише експертен доклад за нуждите на радио-телевизионната среда. От средите на социолозите обаче вече се чува, че техните замервания се използват като параван и че членове на съвета са ги натискали резултатите да се представят по по-различен начин от получения.

В СЕМ ДУМАТА ВЕЧЕ ИМА ПРЕЗИДЕНТЪТ
Професор Людмил Стайков и членът на управителния съвет на държавната телевизия Милен Вълков бяха назначени за нови членове на Съвета за електронни медии (СЕМ). В понеделник (17 април) президентът Георги Първанов е подписал указ за това, съобщиха от пресслужбата му. С тях представителите на държавния глава в СЕМ стават трима. В него Стайков и Вълков заменят отпадналите след жребий през ноември миналата година. Тома Иванов и Юлиана Тончева, които влязоха там през 2001 г. по предложение на бившия президент Петър Стоянов. Първият си човек Първанов вкара в медийния надзор преди три години. През 2003 г., при първата ротация на членове, писателят Марко Семов замени сегашния председател на Българската медийна коалиция Георги Лозанов, който също бе посочен от Стоянов.
Така сегашният президент става човекът с най-много доверени хора в медийния надзор. Както е известно, от останалите шестима членове един е избран по предложение на НДСВ - Райна Николова, и един на ДПС - действащият председател Райчо Райков. С един представител - композитора Стефан Димитров, е и споменатият вече бивш държавен глава Стоянов. Останалите трима съветници - доцент Лилия Райчева, Мария Стефанова и Маргарита Пешева - бяха избрани в СЕМ при предишното Народно събрание и се смятат за избор на бившия началник на кабинета на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски - Стоян Ганев. Преди седмица Пешева, която през ноември миналата година също отпадна от списъка на членовете на съвета при ротация, се върна там след гласуване в Народното събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във