Банкеръ Weekly

Съдби

КОН ДО КОНЯ, МИЛА МОЯ МАЙНОЛЬО…

От Варна пристигна новината, че специално жури е одобрило четири проекта за конен паметник на цар Калоян, който трябва да се издигне на площад Независимост. При участието в конкурса на 14 колектива от скулптори, архитекти и художници до заключителния етап са допуснати Александър Хайтов, Борис Борисов, Валентин Гондов и Драгол Пенчев и ръководените от тях екипи. Окончателните разработки трябва да бъдат предадени през ноември, а по предварителни разчети паметникът ще бъде открит на 24 май 2007 година. Инициативата е на граждански комитет, оглавяван от адмирал Христо Контров, а като подготовка за конкурса през март тази година бе проведена конференцията Цар Калоян - личност и владетел от европейска величина.
Почти по същото време и от Пловдив пристигна подобна новина - там ще се издигне паметник на хан Крум. Защото, аргументират се някои, първият законодател на България все още няма монумент в страната, а и той ще прави добра компания на вече вдигнатия и предизвикал шумно неодобрение паметник на Филип Македонски. Каменни и бронзови конници започнаха да се появяват и по други краища и всички те препращат към далечното ни минало. Та и отвъд него, когато хан Аспарух все още не е роден, а в онгъла баща му и не мисли за територии отвъд Дунава.
Оживеното ровене в историята на Първото и Второто българско царства и монументалното овековечаване на владетелите им създава проблем, който носи всички белези на незрял манталитет. Интересно е да се отбележи, че през по-голямата част на ХХ век българското общество и държавата се занимават главно с настоящето си, а визуалното препращане към миналото е свързано с по-близки събития: Априлското въстание и Руско-турската война. Към древните исторически сюжети масирано се прибегна от писателите, които в навечерието на 1300-годишнината от създаването на българската държавност издадоха цели камари от романи и романизирани биографии на ханове и царе. Колкото по-наближаваше сакралната 1981-ва, толкова по-разгърнато изкуството ни се вторачваше в подобни тематични източници. Киното последва литературата и произведе серия от епични филмови разкази за битки, подвизи и дворцови интриги, които трябваше да припомнят величието на историята ни. На свой ред избрани скулптори и архитекти вдигнаха гигантски мемориални комплекси около старите столици Плиска и Преслав, та сега се чудим как да ги опазим от набезите на рушителите, главно по-мургави българи. Почти не останаха владетели от рода на хан Кубрат и другите династии, които да не са издялани от камък или излети от бронз. И все на коне, защото е известно, че прабългарите са конно племе.
Никой още не е изследвал интересната взаимовръзка между този взрив на патриотичен патос, иницииран и финансиран от държавата, и последвалия срамен възродителен процес. А той е многозначителен. Дори само с факта, че подновеният интерес към древната ни история, която тегли още по-назад в дохристиянски времена (траките), подсказва бягство от актуалните проблеми на съвремието. И препраща обществената енергия в обратна посока. Без колебание може да се каже, че цялата тази манипулация - съзнателна или не - подсказва остарелия рефлекс в трудни изпитания да гледаме назад, а не с делови усилия да подготвяме бъдещето си.
Помните ли? Само допреди няколко десетилетия България бе осеяна с паметници и мемориални знаци на партизани, бунтовници от 1923-а, бюстове на вождове. Сега ги събаряме, за да строим нови монументи - вече на по-устойчиви към обществената оценка личности и събития. В същото време София вече прелива от възпоменателни плочи по фасадите на кооперации и къщи, без дистанцията на поне няколко десетилетия за потвърждение на значимостта на тези българи. В Лондон, добавяме за информация, този акт е съпроводен от задължителния 30-годишен срок след одобрението на общинските власти, за да се монтира възпоменателна плоча, бюст или барелеф. Защото времето е безжалостно към житейската ни суета и незрялост на оценките, направени приживе. И е единственото мерило за трайно присъствие в историята на един народ. Тази проста и проверена от векове истина, уви, не е докоснала мисленето на съвременния българин. Поради което и конкурсът на БНТ Великите българи трябва да се увенчае с паметник на избрания чрез SMS-и наш сънародник. Кон до коня, мила моя майнольо, юнак до юнака.
За останалото ще мисли и действа Европейският съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във