Банкеръ Weekly

Съдби

КОЛОСЪТ С ГЛИНЕНИТЕ КРАКА

Когато преди седмица бразилският ас на Манчестър Сити Робиньо предложи на началниците си през зимата да подсилят отбора с Роналдо, мнозина изтълкуваха това просто като знак, че той отдавна не е виждал сънародника си. Ако се съди по последната публична изява на Роналдо - 23-минутно участие в благотворителен мач в Мароко миналия месец, в момента физиката му повече напомня на тази на Бени Хил, отколкото на професионален футболист.
Но истинският проблем далеч не е в наднорменото тегло на Феномена или в пословичния му апетит. Роналдо многократно е доказвал в миналото способността си светкавично да сваля килограми. Нито пък съмненията се пораждат от възрастта. Бразилският голмайстор е едва на 32 - една съвсем умерена възраст в днешния футбол, в който Паоло Малдини е способен да играе на най-високо ниво и на 40. Проблемът е, че от тези 32 години цели 17 са били посветени на активна кариера, в която изиграните над 550 мача в елитния футбол са оставили своето отражение върху тялото на Роналдо. И по-точно върху коленете му. Две тежки контузии на дясното коляно, една на лявото плюс около дузина по-дребни проблеми - това недвусмислено показва, че днес бразилската суперзвезда е нещо като колос върху глинени крака.
Всъщност коленете създаваха затруднения на Роналдо още докато беше тийнейджър и правеше първите си стъпки в Европа с екипа на ПСВ Айндховен. И именно поредната травма в коляното сложи край на последния му договор с Милан през февруари. След това загубилите търпение италианци го освободиха и го пратиха в Рио де Жанейро да се възстановява и да обмисля бъдещето си.
Вероятно докато е обмислял това бъдеще и е чакал позвъняването на телефона, Роналдо неведнъж се е връщал и назад в миналото. А това минало включва блясък и скандали в степен, с каквато малко други професионални спортисти биха могли да се похвалят.
Роналдо Луис Назариу де Лима започна да привлича погледите още като дете, но бе отхвърлен от любимия си клуб Фламенго,
защото просто нямал пари за автобусния билет
с който да отиде на уговорените проби. Впрочем парите винаги са били проблем за това хлапе с разведени родители, от които майката е сервитьорка в пицария, а бащата - техник в телефонна компания.
Затова Роналдо се примири и отиде да играе в Сау Кристовау, един от по-скромните клубове в Рио. Тъкмо там го забеляза Жаирзиньо, митичното ляво крило на Бразилия от шампионския състав през 1970 г., и го препоръча горещо на своя клуб Крузейро. Едва навършил 17, Роналдо вече бележеше гол след гол за Крузейро, стигна до националния отбор и дори попадна в състава за Мондиал '94 (макар да не изигра и една секунда там).
След това вече преместването му в Европа бе въпрос на седмици. Холандският ПСВ Айндховен, който преди това бе представил пред Стария континент самия Ромарио, спечели наддаването и два сезона се наслаждаваше на разцъфтяващия талант на Роналдо. След това в битката се намесиха големите акули и още ненавършилият 20 бразилец се озова в Барселона, купен по изричното настояване на Боби Робсън. Нещата потръгнаха отлично - Роналдо спокойно преживя традиционните шеги с новобранците на Ноу камп (Христо
Стоичков го бе пратил да тренира в 6 сутринта
навръх местен празник), светкавично усвои стила на Барса и вкара смайващите 47 гола в 49 мача. За този период отборът спечели три купи, включително КНК, но въпреки това в края на сезона бразилецът втрещи всички с молбата да го продадат на Интер. Отначало не разбирах защо иска да се мести - спомня си Боби Робсън. - Той ми обясни, че агентите му казали така: ти си тук да играеш футбол, но ние сме тук да правим пари. На това нямах какво да отговоря. И между другото още тогава старата лисица Робсън предупреждаваше, че Роналдо може да бъде най-великият в света, стига само да се предпазва от претоварвания и контузии.
Думите му много скоро се оказаха пророчески. Феномена прекара три от петте си години в Интер в лечение на контузии, включително една, получена на седмата минута след завръщането му на терена и шокирала цяла Италия. Нападателят се оправи напълно едва за световното през 2002-ра, когато тъкмо неговите голове дадоха титлата на Бразилия и заличиха кошмара от онзи загадъчно загубен финал през 1998-а. Веднага след това Роналдо
възнагради Интер за търпението, като избяга в Реал
(Мадрид).
По това време той вече бе започнал да наддава килограми. Първият му треньор в Сау Кристовау си спомняше как на обяд давали на момчетата парче хляб и сирене. Роналдо винаги искаше втори път, а обикновено - и трети... Не знам къде побираше всичко това.
Но когато прехвърли 30-те, и Феномена подобно на обикновените смъртни разбра, че всичко това не може да изчезне безследно. Публиката на Реал, разочарована от непрофесионалното му отношение, го кръсти Дебелака. Но той все още можеше да бъде блестящ. Всеки, който си спомня играта му в онзи знаменит четвъртфинал в Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Реал, ще го потвърди. Тогава публиката на Олд Трафорд го изпрати със специални аплодисменти.
Играта му тъкмо тръгваше нагоре, когато дойдоха промяната в Реал и скъсването с галактическата политика на Флорентино Перес. Роналдо бе сред първите жертви на новия режим и през януали 2007-а се отправи към Милан. Там точка на първоначалната му серия силни мачове сложи поредната контузия.
Възстановяването в Бразилия също не потръгна гладко, особено след като през април местната полиция обяви, че разследва опит за изнудване срещу него. Подробностите се оказаха доста деликатни - оказа се, че Роналдо
качил в колата си трима травестити
смятайки ги за конвенционални проститутки
Всъщност личният живот на голмайстора - който е разведен с Милене Домингеш, майката на единствения му син - винаги е изглеждал пълна каша. Боби Робсън, който все още го смята за страхотно момче, с което да работиш, постоянно го упрекваше, че не подбира добре съветниците си. Стив Макманаман, който игра заедно с Роналдо в Реал, разказваше, че в дома на бразилеца винаги било пълна лудница. Влизаш и се натъкваш на тълпи от хора, които той е събрал откъде ли не - от съдии и лекари до улични музиканти. Стив си спомня живо лудешките купони край басейна и десетките жени, с които Роналдо се обграждал.
Вероятно и този начин на живот наравно с контузиите е отговорен за факта, че Роналдо така и не изпълни прогнозата на Робсън да стане най-великият играч в света. Но въпреки това витрината му съдържа почти всяко от най-престижните индивидуални или отборни отличия - с изключение на Купата на европейските шампиони. И, разбира се, трофеите от английския шампионат, в който той не е играл никога.
Дали последното би могло да се промени? Роналдо сам признава, че си спомня с топлота за онази вълшебна нощ на Олд Трафорд, и вероятно перспективата да премине в богатия Манчестър Сити би му се сторила привлекателна. Амбиции да го вземе има и Пари Сен Жермен - а бразилецът
обожава Париж и дори си купи апартамент там
От друга страна, подходяща сцена за евентуалното му завръщане изглежда и родният Рио, където Роналдо тренира с любимия Фламенго. Или пък Феномена би могъл да последва примера на Пеле и да се пенсионира в САЩ. Тамошната Мейджър Лийг Сокър трескаво търси други звездни имена, с които да продължи поставените от Стоичков, Донадони и Бекъм основи.
След всички жертви, които направих, искам да приключа кариерата си по възходящ път и със стил - обяви самият Роналдо през септември. - Голямата ми мотивация е обичта ми към футбола. Но цялата тази битка, която водя с контузиите, би имала смисъл само ако се завърна. Ню-йоркският Ред Булс, който строи стадион в непосредствена близост до голямата бразилска колония в града, слуша внимателно.

ЗЛАТНОТО МОМЧЕ
- Роналдо има 62 гола в 97 мача за националния отбор на Бразилия, което го поставя на второ място след Пеле във вечната ранглиста.
- 15 от тези 62 гола са отбелязани във финалните фази на световни първенства, което го прави най-резултатния играч в историята на турнира, изпреварващ дори легенди като Жюст Фонтен и Герд Мюлер.
- Бразилецът е последният засега нападател, успял да отбележи повече от 30 гола за сезон в испанското първенство (през 1996-1997, когато вкара 34 гола в 37 мача за Барселона).
- Милан бе шестият и последен засега професионален клуб в кариерата му, започнала през август 1993-а в Крузейро. Междувременно той игра и за ПСВ Айндховен, Барселона, Интер и Реал (Мадрид).
- Общо трансферните суми, платени за него, надхвърлят 87 млн. евро.
- През 2002 г. Роналдо спечели втората си Златна топка на Франс футбол (след 1997-а). Освен това три пъти е избиран за играч на годината от ФИФА (1996, 1997 и 2002).

Facebook logo
Бъдете с нас и във