Банкеръ Weekly

Съдби

КОЙ ЩЕ СПАСИ ДЕЦАТА НА ТРЕТИЯ СВЯТ ОТ ТЕХНИТЕ СПАСИТЕЛИ?

В насилия срещу деца и секс с непълнолетни обвинява хуманитарните мисии в Третия свят организацията Спасете децата (Save the Children). Нейният годишен доклад е категоричен - виновниците по правило остават ненаказани.
Документът започва с разказ на 15-годишна хаитянка. В центъра на столицата Порт-о-пренс тя и нейна приятелка са спрени от двама служители на хуманитарна мисия. Без много церемонии чужденците разкопчават дюкяните и ги подканят за орален секс. В замяна им предлагат три долара и блокче шоколад. На няколко страници по-нататък момче от Хаити обяснява как служител на ООН е отмъкнал пред очите му бездомно момиченце и го е изнасилил, отплащайки се с един долар. Юноша на 14 години от Брега на слоновата кост твърди, че срещу заплащане е водил на сините каски местни момичета. Единственото условие било да са най-много на неговата възраст.
Нямаме основания да смятаме тези показания за недостоверни - казва Доминик Нът, говорител на Спасете децата. - Твърде дълго действаме в такива райони, за да не знаем, че подобни неща наистина се случват.
Организацията е събрала описанията на 250 случая на сексуална експлоатация на малолетни от служители на мирни мисии. Всъщност в доклада няма нищо изненадващо. Скандали като описаните се регистрират вече петнайсетина години. Нова е констатацията - още много време мисиите в Третия свят ще изглеждат по същия начин.
Бан Ки Мун, генералният секретар на Обединените нации, е потресен от съдържанието на документа и обеща, че ООН ще накаже виновниците. Проблемът обаче е там, че същата политика се води вече няколко години, но рецидивите продължават.
Не може да се упреква ООН в липса на добра воля - отбелязва Доминик Нът. - Така или иначе никоя институция не е в състояние да следи всяка стъпка на служителите си. Иронията се състои в това, че докладът на Спасете децата предлага различни мерки за решаване на проблема, но дори самият Нът признава, че това е по принцип нереално: Работим в държави, в които бушуват войни, а жизненото равнище е изключително ниско. Изключено е при местните условия да създадем система за защита на човешките права по западните стандарти. Не можем да се надяваме, че децата от Демократична република Конго, Судан или Хаити, сами или с подкрепата на родителите си, ще започнат масово да заявяват случаите на сексуален тормоз.
Причините за безизходицата са много. Родителите не го правят, защото местните власти, които нямат никакво влияние над хуманитарните мисии, не им обръщат внимание. Освен това се страхуват, че ще опозорят децата си, което ще е сериозна пречка, когато дойде време за задомяването им. Много от жертвите са сираци. Някои от тях се издържат от сексуални услуги и нямат друга алтернатива, освен да продължат да ги предлагат.
Кажи-речи, единственото, което могат да направят хуманитарните организации, е да въведат по-строг подбор на служителите си и да приемат по-рестриктивен морален кодекс. В последните години бяха създадени шест институции за контрол над хуманитарните и миротворческите мисии. И въпреки това проституцията процъфтява.
Когато през 2002 г. излезе аналогичен доклад на Спасете децата, ООН съобщи, че проведените от нея следствени действия не са потвърдили тезата за множество случаи на неморално поведение на униформени умиротворители - припомня Асмита Наик, независим експерт по правата на човека. - Едва по-нататъшните афери накараха ООН да се заеме с проблема. Но ефектът не е голям.
Преди три години посланикът на Йордания в ООН подчерта, че след като сините каски са развратени до мозъка на костите си, нарушителите трябва да бъдат лишавани от възнаграждение и изправяни пред съда. Увериха го, че организацията ще следи изкъсо хората си. Наказването на престъпленията обаче бе оставено на властите в страната, в която са извършени.
На практика това означава, че служителите на международните организации са недосегаеми. Тези на Спасете децата - също - признава Доминик Нът. - Най-много да ги уволним дисциплинарно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във