Банкеръ Weekly

Съдби

КОЙ РЕДИ КАРТИТЕ ВЪВ ФУТБОЛА

Историята тръгва от едно доста необичайно място: скромния футболен стадион на също толкова скромното градче Сент-Тройден, на петдесетина километра от белгийската столица Брюксел. Денят е 29 октомври 2005-а, а местният отбор играе срещу Ла Лувиер в мач от белгийския шампионат. Ако поради някаква вродена извратеност се интересувате от долната половина на таблицата в белгийската лига, вероятно ще ви изненада резултатът от този мач - в него Сент-Тройден, който преди седмица е разбил далеч по-силен съперник с 5:1, губи с 1:3 от Ла Лувиер - не само убедително последен в класирането, но в момента и без треньор.
Ето и още едно необичайно място: хотелска стая в брюкселския Хилтън, в която две дами, очевидно неприятно изненадани от прекалената настървеност на кавалерите си, викат полиция. На мястото служителите на реда заварват двете ядосани жени, един футболен мениджър с доста мътно минало, бивш футболист от белгийската лига и в добавка - китайския бизнесмен Жиюн Йе, за когото се знае само, че е около 40-те, май живее във Франция и освен това кара Порше. Полицаите разпитват и петимата, след това конфискуват лаптопа на Жиюн и освобождават участниците в тази относително невинна на пръв поглед сценка.
И накрая - малко неочаквани факти. По статистика залаганията за един нормален мач от белгийския шампионат
рядко надхвърлят 40 хиляди евро
За мача Сент-Тройден - Ла Лувиер са заложени 400 хил., при това 95 на сто от тях - за победа на гостите. Седмица по-късно залозите за единица в двубоя Серкл Брюж - Сент-Тройден достигат 230 хил. евро. Сент Тройден услужливо губи с 1:2.
Още няколко мача от местното първенство рязко се отличават със съчетанието на огромен обем направени залози и неочакван резултат. Властите в Брюксел водят разследване по всички от тях.
На практика обаче те нямат за какво да се хванат. Склонността на Сент-Тройден например винаги да губи, когато много пари са заложени тъкмо за това, отдавна е надхвърлила рамките на обикновеното подозрение. Но няма никакви доказателства. Президентът на клуба Ролан Дюшатле (който сам има акции в малка букмейкърска къща и съответно е двойно губещ от евентуални уговорени резултати) признава, че провел старателно разследване и не установил нищо. Той разговарял с всички служители на клуба, но никой не бил забелязал нещо подозрително; изгледал безброй видеозаписи на съмнителните мачове, но не видял следи от симулативна игра; накрая разпитвал дълго играчите, които обаче били категорични, че нищо нередно не се е случило.
Колкото до загадъчния китайски бизнесмен, неговите следи водят далеч извън Белгия. През миналото лято например Жиюн бил във Финландия, за да купи голям пакет от акциите на първодивизионния клуб Алианси, да назначи нов треньор и да доведе половин дузина нови футболисти. Само месец по-късно в един от първите си мачове за сезона финландският вицешампион Алианси загуби с 0:8 от ХаКа. Букмейкърите
отчетоха рекорден брой залози
и за точния резултат, и за резултата на полувремето (2:0). Сега от Алианси отчаяно се мъчат да развалят договора си с Жиюн, а като начало освободиха всички доведени от него футболисти.
Във Франция, където Жиюн живее, доста шум вдигна загубата на Мец от Лион с 0:4, след която президентът на Мец Карло Молинари се оплака в полицията, че на негови играчи е предлаган подкуп, за да нагласят резултата.
Сянката на уговорките обаче далеч не тегне само над Белгия или Франция. В Полша президентът на ГКС Катовице Пьотр Джурович си призна, че подкупите и уговорките били масова практика в местната лига и че той самият си е купил немалко победи. В резултат на това няколко полски футболни съдии бяха арестувани. В Португалия прословутата операция Златна свирка доведе до 16 арестувани рефери и футболни функционери. Над 200 души са разпитани до момента, но шансовете следствието да приключи скоро са минимални, признават властите в Лисабон.
Но защо някой би искал да наглася футболните резултати из Европа? Отговорът е очевиден - заради леките печалби. В това няма нищо ново - хазартът е може би третата най-древна професия след проституцията и шпионажа. При проституцията всичко се върти около парите, а в шпионажа става дума основно за информация. Уговарянето на футболни резултати е комбинация от двете - използваш информация, за да спечелиш пари. Ако предварително си знаел, че Ла Лувиер ще поднесе сензацията срещу Сент-Тройден, си можел спокойно да заложиш една лира при 5:1 и да прпибереш петачка (или да заложиш 100 000 и да вземеш половин милион). А коефициентът за точния резултат между Алианси и ХаКа бе 8787:1, тоест сто евро, заложени там, биха ви позволили
да си купите луксозен апартамент в Париж
или възможно най-скъпата спортна кола. Да не говорим, че ако знаете предварително резултатите не от един, а от няколко мача, можете да ги комбинирате и да направите наистина голям удар.
Естествено, този бизнес си има и доста сериозни изисквания. Всичко трябва да мине незабелязано - затова по принцип се избират по-скромни първенства и най-често се залага не на сензационни резултати като 8:0, а на точен резултат на полувремето и в края.
За да можеш да уреждаш мачове, първо се нуждаеш от контакти - или със съдии, или с играчи. Ако хванеш вратаря, централния защитник и опорния халф на определен отбор да играят за загуба, резултатът ти е в кърпа вързан. Със съдиите работата е по-несигурна и по-рискована, но пък доста по-икономична от гледна точка на средства и усилия. В края на краищата тогава подкупваш само един човек, който в повечето случаи е по-зле платен от футболистите и съответно ще се продаде за по-малко. Ето впрочем и още една причина да се уреждат мачове предимно във второстепенните европейски първенства. В белгийската лига, където средният годишен доход на футболист е 75 хил. евро, или в полската, където е наполовина,
няколко хилядарки в пликче ще свършат чудеса
Докато за някоя звезда от Висшата лига на Англия, която печели по 100 хил. евро на седмица, те не биха били никаква примамка.
И накрая има едно последно, най-важно изискване - да не допускаш да се спипат. Точно него не изпълни нашумелият германски съдия Роберт Хойцер. Привлечен да работи за хърватските братя Милан, Филип и Анте Шапина, Хойцер уреди немалко мачове, но накрая опитът да спечели и други колеги за каузата доведе до разобличаването му и в крайна сметка го прати зад решетките. Обискът в кафенето на братята Шапина откри квитанции за направени залози на обща стойност 2.4 млн. евро. Подсъдим по делото бе и
бившият играч на софийския Локомотив
Щефен Карл, но той се отърва с кратка условна присъда.
Случаят Хойцер хвърли сянка върху германския футбол и потвърди високата репутация на германското правосъдие, но покрай това един важен факт остана сякаш незабелязан - че в по-голямата част от събраните 300 страници следствен материал по делото изобщо не ставаше дума за Германия. Следователите установиха, че братята Шапина са участвали в уреждането на поне 50 футболни резултата в шест различни страни, включително и на двубоя за Купата на УЕФА Паниониос - Динамо (Тбилиси). По тези разкрития се водят допълнителни следствия в Чехия, Австрия и Турция. Нещо повече - със сигурност бе установено, че приятел на Анте Шапина (фигуриращ в мобилния му телефон като Крис) на два пъти е пътувал до Манчестър и Лондон през 2004-а, за да направи залози, донесли обща печалба над 800 хил. евро. Засега никой не е успял да обясни защо хърватският мошеник, живеещ в Германия, е трябвало да залага чак в Обединеното кралство. Но няма съмнение, че причината е била убедителна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във