Банкеръ Weekly

Съдби

КОГАТО ГДБОП УДАРИ, КАК ЕХОТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАГЛЪХВА

Извършените през април - началото на май мащабни проверки от Националната служба за борба с организираната престъпност (сега Главна дирекция) под девиза Да спрем ИНТЕРНЕТ- пиратството станаха повод средностатистическият потребител на информация и коментарии да бъде удавен от технически, правни и прочие термини, вплетени в канавата на взаимнопротиворечащи си експертни становища. Малцина обаче си дадоха труда да разгледат проблема извън онова, което става в кибер- и ИНТЕРНЕТ-пространството. Да не се задоволят само с техническата гледна точка, но да преценят проблема и от гледна точка на нормативната база и преди всичко на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), както и на редица международни документи, ратифицирани от Република България след 1993 година. Те следва да бъдат спазвани стриктно, особено от правоприлагащите органи в навечерието на дългоочакваната дата - 1 януари 2007 година.
Шумотевицата върна към далечната 1994 г., когато ръководеният от мен току-що създаден отдел Авторско право (сега - дирекция) към Министерството на културата предприе първите масирани акции в Пловдив, Сливен, Ловеч и Бургас. И тогава всемогъщите пирати инспирираха контраатака в медиите срещу отдела - с приблизително същите аргументи, както и днес. Срещу служители на отдела прокуратурата повдигна обвинение по чл.282 от Наказателния кодекс за злоупотреба със служебно положение, лавина от жалби засипа министъра на културата проф. Знеполски, изпратиха се изложения до посолството на САЩ и до международни организации, получавахме заплахи и шантажи. Цялата тази добре синхронизирана канонада целеше дискредитация на закона и на контролните органи. Обвиненията за неправомерни действия на инспекторите бяха, че държавата отнема достъпа на бедния български потребител на пиратски видео- и аудио касети, на компактдискове и го принуждава да купува прекомерно скъп софтуер в името на чужди интереси. Това се правело умишлено, за да му се отнеме достъпът до световната музикална и филмова култура - чрез закриване на нелегалните студиа и поточни линии за компактдискове. Защото новоизлюпените нелегални студиа и пласьори всъщност изпълнявали важна икономическа и просветна мисия. Порнографските видеокасети, които изземвахме масово, били необходим коректив на липсата на системно полово възпитание на подрастващите (?!) Адвокати поддържаха тази теза в наказателно производство срещу видеопират, тиражирал без договори със задграничните продуценти на филмите над 150 видеозаглавия. Според друга популярна теза пък не трябвало да се плаща прескъпо на милиардера Бил Гейтс за софтуера, защото това било лукс за бедните български прохождащи бизнесмени. От екрана на телевизията поискаха евтини касети от Уолд Дисни с Мики Маус и многолюдния му антураж. А това, че иззехме от пазара книги от Чандлър и Стивън Кинг, каквито двамата автори никога не са написвали, не развълнува никого. Освен анонимния издател, който очакваше удар на пазара.
Такова беше времето на златната пиратска вършитба, ерата на емблематичнияУнисон, на държавния ДЗУ-Стара Загора, на десетките студиа, неплащащи данъци и авторски права, зад които стояха силови групировки. Сега не е 1994 г. и не сме на трето място след Китай по производство и експорт на пиратска продукция. Но пък сме се изкачили доста напред на новото технологично ниво - софтуер и ИНТЕРНЕТ. Анализирайте аргументите срещу последната кампания на ГДБОП и тогавашните аргументи и трудно ще откриете принципни разлики в подхода към задължението ни като държава да внесем порядък в голямото авторско правно безредие, царящо и днес. Е, има новости все пак - статия в столичен всекидневник подкрепи унижощителен материал с терминологически справочник под линия. Пъстри бяха и заглавията и подзаглавията: Ламерска работа, Показните полицейски акции започнаха да омръзват, Полиция удря и кабеларките, Всеки (?!) рискува до пет години затвор, ако тегли нелицензиран софтуер, Сайтът Арена прикрива СИК, Софтуер следи чиновници за порно, Конкуренти предали ИНТЕРНЕТ-пиратите и т.н.
Но да спрем дотук. Акцията на антимафиотите неслучайно бе синхронизирана по време с предстоящия майски доклад на еврокомисията и, още по-неслучайно - със стартиралия в Русе фестивал за защита на интелектуалната собственост под патронажа и в присъствието на двамата министри - на културата Стефан Данаилов и на евроинтеграцията Меглена Кунева.
В същото време в доклада на специалния икономически съветник на президента на САЩ от 28 април тази година Списък 301) България едва избегна квалификацията приоритетно наблюдавана страна заради недостатъчно ефективната защита на интелектуалната собственост през календарната 2005 г. и дори авторско-правното събитие в Русе с международно авторитетно участие няма шанс да прикрие спорадичността и кампанийността, с която се провеждат антипиратските акции от 12 години насам, обикновено съвпадащи с увеличен международен натиск върху България.
Палиативните опити за решения на един тревожен проблем са факт. Между редовете в нашия печат от време на време срамежливо надничат стряскащи данни, свързани с последната акция на ГДБОП. Явно не става дума за безобидни забавления на тийнейджъри. Близо 70 000 пъти е краден филмът Откраднати очи. Проверките уличиха столичанин, успял да качи 17.05 и съответно - да свали 8.22 терабайта нелицензирано съдържание чрез ИНТЕРНЕТ. В компютъра на друг герой на нашето време, засечен в работен режим върху хард-диска, бяха открити 500 гигабайта продукция, както и допълнително 350 DVD и CD с над 15 терабайта нелицензирани софтуер, игрални филми и музикални произведения. Трети прагматичен нашенец само за 57 седмици след регистрацията си е качил 14.5 терабайта незаконна информация в сайт. Как да характеризираме, освен като престъпление по чл. 172а от Наказателния кодекс, подвигът на сърфиращия волно в мрежата под псевдонима Кевин, от когото е иззета система с 80 гигабайта върху харддиск, 160 компактдиска със записи на компютърни програми, игрални филми, музика, както и флаш-памет с 512 килобайта, съдържащи музика и филми за мобилен телефон във формат МР-З. Безобидна ли е, според главния прокурор, играта на тийнейджър, който вместо да заляга на уроците пише инструкция за терористи и предлага рецепти за нелегално производство на оръжия?
Питам се как един-единствен журналист, експерт, финансист не се опита да изчисли, макар и грубо, каква е стойността на този откраднат и неправомерно ползван, според правото на цивилизования свят, интелектуален продукт?
Струва ми се, че онези, които грабнаха перото и наводниха пресата и електронните медии с първосигнални реакции, нямаше да сбъркат, ако бяха погледнали и Закона. Да бяха се позаинтересували какви ангажименти е поела страната ни, подписвайки ТРИПС (третиращо търговските аспекти на интелектуалната собственост), Римската конвенция от 1961 г., Женевската конвенция от 1971 г. - и двете ратифицирани от парламента ни през 1995 г., Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Какви са ангажиментите ни към Световната търговска организация, защо ни критикуват по темата защита на интелектуалната собственост САЩ и Евросъюза?
Защото всъщност говорим за кражби от най-вулгарен тип. В документ от зората на Великата Френска революция 1789 г. е записано , че частната собственост е свещена, но най-свещена от всички собствености е продуктът на човешкия дух. Къде сме ние век и половина по-късно, дори ако не ни пришпорва амбицията за пълноправно членство в Евросъюза?
Не мога да подмина дълбоко уважавания от мен писател Георги Данаилов, който от своето творческо уединение в с. Ковачевица излезе със смущаващо интервю във в.24 часа (09.05.2005 г.) под заглавие Европа ще ни разбере за домашния пират. Не, няма да ни разбере, макар и там да има пиратство. Безпаричието не е аргумент и оправдание на интелектуални кражби за задоволяване на глад за култура през XX век, което в България е всекидневие в драстични мащаби, плачещо за Крумово законодателство. Бедността не е оправдание да крадем чужда интелектуална собственост 12 години след влизането в сила на ЗАПСП. Защото по действащия закон никой няма да санкционира еднократно сваляне дори на нелицензиран продукт от мрежата и това би следвало да го знаят апологетите на безотговорността именно заради жадното за музика подрастващо поколение. В чл.26 от ЗАПСП е регламентирана възможността съгласно световната практика да бъде презаписан един продукт с индиректно възмездяване на носителя на правото при индивидуалното му ползване, а не с комерсиална цел.
Без да коментирам, предлагам на интересуващите се почитатели на авторскоправното безредие да прочетат чл.71, чл.38, чл. 97,чл.102 от ЗАПСП, както и чл.172 и 172а от Наказателния кодекс. Написани са разбираемо и за хора без юридическо образование.

Facebook logo
Бъдете с нас и във