Банкеръ Weekly

Съдби

КЛАСАЦИЯТА НА ФАЙНЕНШЪЛ ТАЙМС ЗА НАЙ-СЛАБ ОТБОР: КРАЧКА НАПРЕД ЗА САУДИТЦИТЕ НА ЕВРОПА

Някой може и да оспори това твърдение, но наградата на Файненшъл Таймс за най-слаб отбор на световните финали вече е почти толкова престижна, колкото и тази, която ФИФА дава на шампиона. Съединените щати спечелиха първия ни приз през 1998-а, а четири години по-късно ги наследи Саудитска Арабия. И в двата случая имаше ожесточена надпревара със заслужени победители. На сегашното световно обаче много от нашите фаворити не оправдаха очакванията. Саудитците например, които през 2002-ра успяха да допуснат във вратата си цели 12 гола, без ни най-малко да се смутят, сега останаха далеч от това постижение.
За тяхна утеха трябва да признаем, че Саудитска Арабия бе най-слабият отбор от Азия на първенството - а това значи много. Изглежда обаче, че самите футболисти не бяха наясно с равнището си, защото често опитваха ходове, характерни за най-добрите отбори. Като например подавания с петичка... в собственото им наказателно поле. За съжаление на тази красива практика бе сложен край, когато при опит да повтори трика срещу Испания Халид Азиз се самоконтузи.
Така че Саудитска Арабия не печели наградата, но поне получава признанието за проявено постоянство в слабата игра. Ако и на следващото първенство те стигнат до това отличие, ще могат да си го отнесат завинаги - както стори Бразилия с купата Жул Риме пред 1970-а.
Украйна също започна обещаващо със загубата 0:4 от Испания, но не успя да задържи тази удивителна липса на игрови ритъм и в следващите мачове. Изобщо жалко е, че украинците, Тунис и Саудитска Арабия се оказаха в една и съща група, защото така до голяма степен си попречиха взаимно в преследването на приза.
Ако връчвахме награда за отбор, който струва по-малко от сбора на отделните си части, битката щеше да е между Англия и Франция. Но отбор, включващ Зидан и Тюрам, просто няма как да е достатъчно слаб, за да задоволи нашите критерии.
Того записа три загуби от три мача, а освен това впечатли и с пълния хаос в лагера си. Изисква се специален талант да изгониш треньора си три дни преди първия си мач на световно първенство. Но да изберем Того би било жестоко. Разбира се, нашите арбитри са избрани тъкмо заради пълната си безчовечност, но все пак това бе първо участие на финали за Того, така че на тях им липсва един задължителен според нас атрибут - доказана неспособност да се учат от грешките си. Освен това те съумяха да допуснат във вратата си само по два гола на мач. Очевидно не могат да се мерят със Саудитска Арабия.
Победата на Аржентина над Сърбия и Черна гора с 6:0 роди теорията, че аржентинците били блестящи. Също толкова убедително обаче звучи и другото обяснение - че сърбите са били ужасни. Тяхната Фантастична четворка в защита допусна десет гола на първенството - точно десет пъти повече, отколкото в целите квалификации.
Непоколебими в квалификациите, разделени на финала, сърбите последваха балканската традиция буква по буква. В самото навечерие на турнира референдум раздели Черна гора и Сърбия, но по-съществено за целите на нашата класация бе отпадането от тима на единствения полеви играч от черногорски произход. Мирко Вучинич се оттегли заради травма, а с него си отиде и единството. На празното място бе повикан Душан Петкович, синът на треньора. Белградските вестници реагираха толкова остро на това, че Петкович-младши се върна у дома с нервно разстройство, а Сърбия остана без резервен ляв защитник. Това видимо повлия в мача с Аржентина, защото Ивица Драгутинович бе контузен и Фантастичната четворка се разпадна.
Журито на Файненшъл Таймс високо цени и вътрешните вражди. Сърбия се изстреля напред по този показател още след първото сбиване на тренировка, а после скандалджиите Матея Кежман и Огньен Короман бяха принудени да се върнат у дома преди съотборниците си. Загубата в последния мач от Кот Д'Ивоар, след като имаха аванс от 2:0, показа и впечатляващата безгръбначност на сръбския тим. Те оглавиха и престижната класация за най-мръсна игра, като за три мача получиха 11 жълти картона и два червени.
Навремето националите на Югославия бяха известни като Бразилците на Европа. Играчите на Сърбия и Черна гора при единственото си участие под това име явно ще бъдат запомнени като саудитците на Европа. Впрочем разпадането на Югославия доведе до появата на още няколко посредствени отбора, като Хърватия например. В това отношение очакваме с нетърпение дебюта на Черна гора. Още няколко подобни сепарации (как ви звучи Република Югоизточен Ниш и Бензиностанцията?), и хегемонията на Саудитска Арабия може да свърши. Така че нашата награда категорично се пада на сърбите. Ако искат, могат да я откажат като западна конспирация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във