Банкеръ Weekly

Съдби

КАТАСТРОФА НА КРАЧКА ОТ ТРИУМФА

След един сезон, през по-голямата част от който лондонският Арсенал флиртуваше отблизо със славата, изглежда направо невероятно, че лятната пауза може да се окаже за Арсен Венгер време за разочарования и за старт почти от нулата.
Отборът му толкова дълго бе пред останалите - и като класиране, и като игра, че в един момент всички очакваха именно Арсенал да спечели титлата в Англия и Шапионската лига. Вместо това умората, контузиите и липсата на дълбочина в състава превърнаха 2008 г. в поредния провален сезон без спечелен трофей. А сега, вместо да подсили малко изграденото през последната година и да се готви за атака на титлите догодина, Венгер може да се окаже принуден да сглобява нов отбор направо от основите.
Разпадането на състава вече започна с отпътуването на Матийо Фламини, несъмнено най-важния играч на Арсенал през този сезон, за Милан. Доскоро очакванията бяха най-много за раздяла с ненужния вратар Йенс Леман и поостарелия бразилец Жилберто Силва. Но френският полузащитник бе смятан за незаменим в плановете на Венгер и ръководството направи всичко възможно да го закотви на Емирейтс за дълго. Само че
това всичко възможно се оказа доста по-скромно
от 80-те хиляди евро седмично, предложени на Фламини на Сан Сиро.
Беларусинът Александър Хлеб, ухажван най-безсрамно от Интер, също изглежда обречен на трансфер, като по този начин ще лиши мениджъра на Арсенал от втори ключов компонент в схемата. Във Франция се заговори, че и Уилям Гала бил готов да напусне Лондон, а Реал (Мадрид), току-що спечелил титлата в Испания, не се отказва от амбицията да отмъкне и Сеск Фабрегас. Сеск е испанец, а една от моите основни цели е да направя Реал по-испански отбор, каза наскоро президентът на мадридския клуб Рамон Калдерон. Разбира се, Фабрегас има договор с Арсенал до 2014-а и няма лесно да се изплъзне от опеката на Венгер. И все пак неговите най-близки приятели в състава са именно Фламини и Хлеб.
Привържениците на Арсенал надали са очаквали толкова деморализиращи вести в края на сезона, но самият Венгер вероятно е подозирал, че подобно нещо може да се случи. Още през декември мениджърът строго упрекна сънародника си Ласана Диара, който се оплакваше, че не получава шанс за изява. Кажете ми един друг клуб в света от нашия мащаб, който да дава толкова шанс на младите играчи. При нас за младежите е истински рай, отсече Венгер. Но Диара не се трогна и отиде в Портсмут, който може и да не е от същия мащаб, но го направи твърд титуляр. В случая с Фламини стимулът е друг - по-висока заплата и по-добри изгледи за спечелване на трофеи. Но крайният резултат е същият.
Впрочем
Венгер има богат опит в губенето
на изградени многообещаващи отбори. Още в Монако през 1992-ра късметът му обърна гръб: преследването на тогавашната суперсила във Франция Олимпик се опропасти в самия край на сезона; тимът му достигна финала за КНК само за да загуби от грубоватия Вердер; а достигането до финала за Купата на Франция бе помрачено от трагедията на стадиона в Бастия, където загинаха 17 зрители. Заради това нещастие финалът, за който Монако се бе класирал, изобщо не се игра. След тази нещастна развръзка блестящият състав се разпадна - Джордж Уеа бе продаден на Пари Сен Жермен, Жерал Паси отиде в Сент Етиен, а самият Венгер така и не спечели друг трофей за тима от княжеството. Разпадането на онзи отбор започна с мача срещу Вердер - спомня си Клод Пюел, ключова фигура от онова време и настоящ треньор на Лил. - Два кръга преди края на първенството бяхме с равни точки с Олимпик и ни предстояха финали за КНК и Купата на Франция. Накрая се оказа, че не сме спечелили нищо.
Разбира се, след пристигането си в Англия АРсен Венгер успя да надживее тази репутация на почти победител и спечели немалко трофеи за Арсенал. За 12-те си години там французинът успя да изгради цели три забележителни отбора и бе свидетел на разпадането на първите два от тях.
Но третият, сегашният, е нещо друго. Тази група от предимно млади играчи бе първият състав, който той сглоби
изцяло според своята футболна философия
- без да се съобразява с наследени играчи и с чужди авторитети. Венгер вложи огромен труд в създаването на този блестящ колектив и разчиташе да бере плодовете от това поне няколко години. Нещо повече - той виждаше в това си дело най-убедителното доказателство, че именно неговите виждания, а не пръсканите от Челси и Манчестър Юнайтед стотици милиони за селекция са правилният подход във футбола. Дори и след като стана ясно, че съставът му не е достатъчно силен да издържи в битката на два фронта, французинът продължи да твърди, че политиката на Арсенал си остава да подготвя млади играчи и да ги интегрира постепенно, вместо да купува опитни и скъпи звезди, готови веднага за място в основния състав. Но сега тази идеология може и да бъде преразгледана. Арсенал не може да си позволи още един сезон без отличия, а времето просто няма да стигне на Венгер, за да създаде новите Хлеб, Адебайор, Фабрегас и Фламини.

ТРИТЕ ВЪРХА НА ВЕНГЕР
За 12-те си години в Арсенал Арсен Венгер успя да изгради три различни много силни формации.
1997-2000: С идването си в Лондон французинът наследи желязната защитна четворка от английския национален отбор (Адамс, Киоун, Диксън и Уинтърбърн), добави към нея бързия Марк Овермарс и изгряващите френски звезди Виейра, Анелка и Анри. През 1998-а тимът спечели дубъл - титлата и Купата на Англия, а през 2000-ата достигна финала за Купата на УЕФА (загубен с дузпи от Галатасарай).
2001-2004: Ветераните в отбраната си отидоха, заменени от Сол Кембъл и Коло Туре. Робер Пирес и Фреди Люнгберг преобразиха крилата, Денис Бергкамп осигури приемствеността и опита. Последва нов дубъл през 2002-ра и още една титла през 2004-а, когато тимът не допусна нито една загуба във Висшата лига.
2005-2008: След като загуби злощастно финала в Шампионската лига от Барселона, Венгер започна промените. Виейра, Пирес и Ашли Коул си отидоха, накрая и Тиери Анри бе продаден. Новият състав, изграден около Фламини, Фабрегас, Хлеб, Едуардо и Адебайор, игра феноменално в първите две трети от сезона, увенчани с елиминирането на Милан насред самия Сан Сиро. Но после контузиите и умората дръпнаха тима надолу.

Facebook logo
Бъдете с нас и във