Банкеръ Weekly

Съдби

КАПИТУЛАЦИЯ В АВАНС

Ако един диригент обясни на директора на операта, че оркестърът не може да свири вярно, вероятно ще му посочат вратата още преди антракта.
Ако един инженер окачестви резултата от собствения си труд като позор, ще му е доста трудно да си намери работа след това.
Ако обаче националният треньор на България по футбол загуби приятелска среща с 1:6 (с две спасени дузпи и две греди на противника) и после обяви, че в никакъв случай няма да изпълни поставената цел - класиране на световното - това не значи нищо.
След фиаското срещу Сърбия, което показа не само несъстоятелността на Марков като тактик и селекционер, но и все по-влощаващия се морал в отбора, всеки нормален човек би очаквал подадени оставки. Всъщност нормалният човек би ги очаквал още след злополучния мач с Грузия, но това е отделен въпрос.
Треньорът обаче няма никакво намерение да се оттегля сам. Коментарът му след мача се ограничи до вече познатия рефрен: Ако продължаваме с тази безлична и слаба игра, нямаме никакъв шанс да се класираме на световното. Очевидно Марков смята, че
отговорността за безличната и слаба игра е на някой друг
а на себе си гледа като на някакъв настойник, когото неблагодарните хлапета не искат да слушат. Впрочем мотивите на специалиста от Севлиево са сравнително разбираеми - ако сам се оттегли, той ще се откаже от полагащите се до края на договора му заплати. Докато ако принуди БФС да го уволни, ще получи обезщетение.
Също толкова разбираеми са и мотивите на БФС да не изиска тази оставка (Няма причини за извънреден изпълком, Марков няма да бъде сменян, обяви на връщане от унижението в Белград Борислав Михайлов). До изборния конгрес на централата остават два месеца и би било безумие в тях сегашните управници да влязат
в открит конфликт с Иван Вуцов, патрона на Марков
Не е тайна, че тъкмо преминаването на Вуцов от единия в другия лагер осигури избирането на Михайлов срещу Иван Славков на предишния конгрес. А за шефовете на БФС несъмнено е несравнимо по-важно да осигурят преизбирането си, отколкото да класират националния отбор на световно първенство. Последното би донесло завидни приходи, разбира се, но и без тях Българският футболен съюз не е бедна организация. Така че най-вероятно въпросът със следващия национален селекционер ще бъде отложен за напролет.
Но този въпрос е жизненоважен. Оправданието с ограничените възможности на българския футбол се повтаря неуморно от всички, и, разбира се, до голяма степен е правдиво. Но това не променя факта, че в момента дори и ограниченият потенциал на отбора се използва крайно непълноценно.
Ако анализираме най-бегло последните изяви на националите, става дума за отбор, който който почти не създава голови положения (от трите попадения тази есен две са на Благой Георгиев от фаул) и става все по-некоординиран в защитна фаза (централната ни двойка Тунчев - Илиев имаше много лош ден, особено Илиев, коментира иначе предпазливият Краси Балъков след Белград). Всъщност трудно ще се намери друг отбор в света, който да играе с двама дефанзивни халфове - Ст. Петров и Янков - и в същото време да позволи да му се създават положения с елементарен двоен пас през центъра, при който на практика двама сърби надиграват напълно четирима българи. Последните мачове пробудиха у наблюдателите носталгия по съвсем средното ниво, което осигуряваше натурализираният хърватин Игор Томашич. А при изявите на Валентин Илиев решението на Марков да се откаже сам от младия Иван Иванов буди искрено изумление.
Разбира се, в хора от негативни коментари след мача тези аспекти рядко се споменаваха. В ролята на гръмоотвода пак влезе
единственият достатъчно висок, че да го лови гръм - Димитър Бербатов
Капитанът бе посочен като главен виновник с мотива, че не се стараел достатъчно. Но истината е, че Бербатов играе в националния отбор със същия стил, с който го прави и за Манчестър Юнайтед, и причината да е несравнимо по-малко полезен е в обкръжението му, не в него.
Срещу Сърбия капитанът започна от по-задни позиции, очевидно с идеята да създава положения за Димитър Рангелов (и правилно, защото не се видя кой друг би могъл да го стори). За 29-те си минути на терена той си свърши работата с един прекрасен дълъг извеждащ пас към Рангелов, който би във вратаря (не че имаше друга възможност, защото предвидените да му партнират Велизар Димитров и Благой Георгиев си останаха двайсетина метра назад). След това един прочут с компетентността си коментатор упрекна Бербатов, че... не се включил в атаката. Разбира се, ако можеше да подаде 40-метров извеждащ пас сам на себе си, Митко вероятно щеше да е критикуван по-малко. Но явно не може.
В същото време никой не обърна внимание на явната безполезност на цялата халфова линия (в която Янков се лута като сляпа баба, а Велизар Димитров ни припомня онази романтична епоха във футбола отпреди 40 години, когато се смяташе за недостойно защитникът да атакува нападателя, а трябваше да изчака да стане обратното).
Не е чудно, че при такова обкръжение разочарованието на амбициозния Бербатов става все по-видимо. Агентът му Емил Данчев обаче едва ли помага с неясните заплахи, че клиентът му можело да напусне националния - нещо, което самият Бербатов никога не е намеквал. Впрочем дори да се бе стигнало дотам, нямаше да е прецедент. Да си спомним само двете отказвания на Стоичков - едно емоционално, след приятелски мач, и едно по-късно като демонстрация срещу идването на Христо Бонев. За което впрочем по-късно Стоичков трябваше да носи букети на Зума и да го моли за прошка.
Между другото Бербатов бе защитен и от Станимир Стоилов, с когото имаха открит конфликт преди мачовете с Беларус миналата година. Не приемам Бербатов да бъде обвиняван. В Белград неговата позиция бе перфектна.. Трябват колективни действия, които да дадат възможност да изпъкне класата на Бербатов, заяви Мъри. Разбира се, за
Стоилов, който има зле прикрити амбиции за поста
на Марков, е важно да затопли отношенията с най-важния играч в отбора. Но все пак няма съмнение, че мнението му е обективно. Между другото споменатият спор между двамата в Минск бе последван от едно от най-силните представяния на Митко с националния екип.
Впрочем ясно е, че списъкът с потенциалните наследници на Марков не се изчерпва със Станимир Стоилов. В сметките са и Балъков - последният от Златното поколение с неопетнена репутация, Петър Хубчев, Димитър Пенев, няколко чужденци... В него, при определено развитие на конгреса, биха могли да попаднат дори Димитър Димитров - Херо или Велислав Вуцов. Но когото и да избере БФС, когато и да го избере, първото условие трябва да е край на оправданията с ограничените ресурси. Абсурдно е треньорът да обяснява, че работата, за която е назначен, не може да бъде свършена. А всъщност има и немалко варианти ресурсите да се поразширят. Убеждаването на Томашич и Лусио Вагнер да се върнат, възстановяването на Иван Иванов в първия състав биха дали повече възможности в отбрана. Същото важи за напълно
пренебрегнатия от сегашния треньор Димитър Телкийски
- един малко непостоянен халф, който обаче играе на сравнително високо ниво (в един от трите най-големи клуба на Израел) и е несравнимо по-модерен тип футболист от Велизар Димитров и Благой Георгиев. Възстановяването на Светослав Тодоров би дало повече опции и физическа мощ и в атака, и дори в центъра на терена. Скоро там би трябвало да се върне и Станислав Ангелов. А с Валери Божинов отчаяният Бербатов най-сетне би намерил с кого да комбинира.
И все пак нека не забравяме, че това са само временни решения. Те биха могли да позапълнят дупките за няколко мача, за един квалификационен цикъл. Но след това се очертава пропаст. И би било добре ръководителите на българския футбол, вместо да се вълнуват само за меките си столове и да оценяват играчите от позицията на странични наблюдатели, да се замислят малко върху думите на стария си другар Балъков. Футболните ни клубове в момента не създават и не развиват футболисти - подчерта Краси пред 7 дни спорт. - Ние тук чакаме отнякъде да се пръкне талантлив играч, сам да се научи на футбол и да почне да вкарва голове. Според Балъков са необходими не само спешни мерки, но и голямо търпение, защото промените биха дошли мъчително бавно. От друга страна, биха казали от БФС, ако няма мерки, няма да трябва и търпение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във