Банкеръ Weekly

Съдби

КАК СЕ ТОПЯТ МИЛИАРДНИ СЪСТОЯНИЯ

Хората обичат историите за бързо забогатяване. Всеки си мисли, че щом това е възможно по принцип, не е изключено някой ден и в неговите ръце да попадне гигантско състояние. Не по-малко интересни и поучителни обаче са обратните метаморфози, когато собствениците на милиардни състояния за броени дни се превръщат в скромни милионери.
Алберто Вилар се отличава от другите известни мошеници в сферата на високите технологии като Кенет Лей от Enron, или Бърнард Еберс от World-Com с това, че винаги се е интересувал не само от бизнес.
Увлеченията на естета
и поклонника на класическата музика в него мирно съжителствали със законите на джунглата, според които живее деловият свят.
Вилар обичал да бъде забелязван. В продължение на няколко години името му стоеше изписано с почти половин метрови бронзови букви в нюйоркската Метрополитен-опера, където за него бе отредено персонално кресло А-101. То можеше да се прочете и в програмите за концертите на Залцбургския музикален фестивал, както и най-известните оперни театри в света.
Алберто наследил любовта си към класическата музика от баба си по бащина линия. Той се родил в семейството на кубински бизнесмен в Ню Джърси. Баща му бил принуден да избяга от родината си след революцията от 1959 година. След като получил диплома за икономист от Washington Jefferson College, Алберто Вилар започнал кариерата си като инвеститор във фирмата Burnham Co, която по-късно се сляла с добре известната Drexel Burnham Lambert Inc.
През 1985 г. Вилар заедно с партньора си Хари Танака, регистрирал в Панама компанията Amerindo Investment Advisors. Отначало тя работела с пенсионни фондове. Но след стремителния ръст на стойността на акциите на високотехнологичните компании през 90-те години Алберто Вилар пренасочил дейността си към тях. През 1996 г. той регистрирал Amerindo Technology Fund. Само за три години активите на фонда на Вилар нараснали от 24 до 598 млн. долара. Така че броят на мераклиите да поверят парите си на Алберто растял непрекъснато. В един момент той управлявал над 8 млрд. долара.
Вилар инвестирал парите в акции на високотехнологични компании като Apple, Microsoft, Cisco, Intel и BroadVision. Заедно с цените на акциите растяло и богатството му. В края на 90-те години той попаднал в класациите на най-богатите американци, според списанията Forbes и Fortune, със състояние в размер на 950 млн. долара,
Алберто Вилар използвал милионите си като
пропуск в света на голямото изкуство
През 2000 г. сумата на пожертвованията, които непрекъснато правел, достигнала 225 млн. долара. На издръжка на Вилар били най-известните музикалните трупи като Метрополитън опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, Мариинският театър в Санкт Петербург и много други. Той подпомагал със средства и учебни заведения, най-вече на своята alma mater - Washington Jefferson College.
Алберто Вилар винаги дарявал парите си с много шум, изисквайки уважение и обич. Той се радвал като дете, когато го направили член на управата на Метрополитън опера и на други големи оперни театри. Алберто предложил да изпишат имената на спонсорите на малки табелки, които да бъдат прикрепени към облегалките на креслата в големите оперни зали. Според друга негова идея в края на спектакъла меценатите трябвало да бъдат извиквани на сцената, за да бъдат аплодирани.Тя обаче не срещнала разбиране. В знак на благодарност за дарение от няколко милиона долара дирекцията на Залцбургския фестивал поместила цветния му портрет в размер на цяла страница във всичките си програми. Друг разпространен вид благодарност било кръщаването на концертни зали, сцени и ресторанти на неговото име.
Вилар лесно се разделял с парите, но обещавал много повече, отколкото давал. Пожертвованията му значително намалели заради финансовата криза през 2000 г., от която така и не се съвзел. През същата година цената на акциите на фонда му паднали с 64.8%, през 2001г. - с още 50.8%, а през следващата - с 31 на сто.
През 2002 г. състоянието на Вилар се стопило най-малко десет пъти и той вече не можел да изпълнява поетите задължения. Самият Алберто обяснявал затрудненията с паричните преводи със здравословното си състояние. Той претърпял няколко сложни операции на гръбначния стълб, в резултат на което възникнали усложнения и поставили живота му в опасност.
Реакцията на онези, които до вчера били готови да го носят на ръце, последвала незабавно. Ако по-рано го включвали в управлението на оперите, сега започнал обратният процес. Малцина били приятелите, които не изоставили Алберто в трудния момент. Един от тях - Пласидо Доминго, художествен ръководител на оперния театър в Лос Анджелис, платил така и не получените пари от Вилар от собствения си джоб. През 2002 г. Лорин Маазел дал вместо Алберто 700 хил. долара за провеждането на конкурса Maazel/Vilar Conductors' Competition.
След три години спад на пазара на високите технологии започнал нов подем. През 2003 г. акциите на фонда тръгнали нагоре, което донесло на Amerindo Technology Fund печалба от 80%, а през следващата - 23.8 на сто. През 2005-а дошъл поредният спад и печалбите намалели със 17 процента. Дали след всичко това Алберто Вилар щеше да се изправил на крака, или не, вече няма как да се разбере. На 26 май 2005 г. Вилар се връщал от Лас Вегас, където участвал в конференция на инвеститорите. Той бил арестуван направо на летището в Нюарк по обвинение в мошеничество и кражба на пари от клиент.
На 20 юни 2002 г. един от акционерите в Amerindo Technology Fund помолил Вилар да инвестира 5 млн. долара в компания, занимаваща се с подкрепа на малкия бизнес. За целта след шест дни по сметката на Алберто в Chase Manhattan Bank постъпили около 1 млн. долара. Те били изразходвани за ремонт на апартамента му, за плащане на доставчиците на продукти и поправка на машината му за миене на съдове. Останалите пари Вилар превел отначало в една люксембургска банка, след което те били прехвърлени по сметките на Washington Jefferson College на Американската академия в Берлин и на други учреждения. Тоест меценатът извършил
благотворителна дейност за сметка на клиента си
На акционера пък Алберто през цялото време разправял, че парите си стоят непокътнати в Small Business Administration и му показвал фалшиви писма и банкови документи. Датата на съдебното дело срещу Вилар все още не е определена. В случай че бъде признат за виновен, той може да бъде осъден на 155 години затвор и глоба от 10 млн. долара.
Нетолкова отдавна най-богатият индиец на планетата не беше Лакшми Митал, нито братята Амбани, а
скромният брадатко с очила Санджив Сидху
Впрочем състоянието му дори в периода на най-голям разцвет не надвишавало 6.8 млрд. долара.
Санджив Сидху, който през миналата година отбеляза 50-ата си годишнина, бил сред първите в Индия, които отчели търговския потенциал на пазара за оптимизиране на разходите на предприятията и производството. Тъкмо от това Санджив спечелил милиарди, които после загубил.
Санджив Сидху е роден в индийския град Хайдарабад в семейство на преуспяващ химик. След училище младежът завършил химическия факултет на местния университет. После заминал за САЩ, където учил още две години в университета на Оклахома.
През 1982 г. обещаващият инженер от Индия започнал работа в лабораторията за изкуствен интелект на даласката фирма Texas Instruments. След шест години напуснал, за да обмисли началото на собствен бизнес. Още тогава той бил убеден в голямото бъдеще на програмното обезпечаване за оптимизиране на разходите на предприятията. Така че в малката си даласка квартира Санджив започнал да създава първата си програма.
През същата година Сидху заедно със своя приятел и съотечественик Кен Шарма, основал
фирмата i2 Technologies
Никой не знае откъде се е взело това странно име. Едни смятат, че това е първата буква на думата Intellection, други - на думата Internet. Шарма, един от авторите на странното име, умря през 1999 г. от мозъчен тумор и отнесе тайната в гроба. А Сидху непрекъснато се шегува, че i2 означава двама индийци.
Двамата приятели и партньори искали да оптимизират производствено-логистичните вериги на предприятия от най-различни отрасли на промишлеността. Първите продукти на младата компания - Factory Planner и Rhythm, се оказали ефективни. Те не само позволявали да се оптимизират потоците от суровини и материали на фабриките и заводите, но и доставките за клиентите. Скоро от тях се възползвали такива стълбове на световния бизнес като Coca-Cola, BestBuy, Dell Computer, General Motors, Home Depot, Whirlpool, Caterpillar, Ford Motor Company, DaimlerChrysler, PepsiCo, Arcelor, Intel, NEC, Motorola и други.
През март 1999 г. стойността на акциите на i2 нараснала до рекордните 223.50 долара, а пазарната капитализация достигнала 26 млрд. долара. Доходите на компанията нараснали от 38.5 млн. долара през 1995 г. до 571 млн. долара четири години по-късно. Печалбата за същия период се увеличила от 4 млн. долара до 23.5 млн., а броят на служителите от 330 на 5 хиляди.
Стремително растяло и състоянието на собственика, председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на i2. През 1996 г. списание Forbes оценило състоянието на едва 600 млн. долара. За четири години то нараснало над 11 пъти и достигнало 6.8 млрд. долара. По темпове на ръст на богатството си в Америка Сидху отстъпвал само на Лари Елисън, собственика на Oracle, впрочем основния конкурент на i2. През 2000 г. Санджив Сидху заемал последното място в деветката на най-богатите бизнесмени в сферата на високите технологии. Той бил по-богат от такива известни милиардери като Джордж Сорос и Кърк Къркорян. Колкото по-високо летиш, толкова по-лошо падаш.
В мъдростта на тази поговорка Сидху се убедил на свой гръб. След като балонът на високите технологии се спукал, той загубил ако не всичко, то поне много. Стойността на акциите паднала до 134 долара. Обстоятелството, че подобна участ е застигнала повечето фирми от сферата на високите технологии, е слаба утеха за Санджив Сидху. За щастие в навечерието на кризата той успял да продаде акции за 500 млн. долара. Днес делът на председателя на съвета на директорите на i2 е само 100 млн. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във