Банкеръ Weekly

Съдби

Жуниньо: НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ДУБЛЬОРЪТ НА КАКА

В швейцарското градче Вегис бразилските асове тренират усилено изпълнения на преки свободни удари. В ролята на стената са пет човечета, боядисани в яркожълт цвят. Ако е бяха от метал, вероятно щяха да пребледняват при всеки удар на Роберто Карлос, защото когато снарядите на левия защитник ги улучат, неизменно се разхвърчат гайки и винтчета. Но когато зад топката застава Жуниньо Пернамбукано, няма основания за тревога. Изстреляните от звездата на Лион топки с неизменно изящество се оплитат в горните ъгли на вратата. В това се убеди и вратарят на Люцерн в последната контрола на селесао.
Повечето познавачи ви смятат за най-добрия изпълнител на фаулове в света...
- Не съм се замислял дали съм най-добрият, или не. Знам само, че моите фаулове могат да носят точки и победи на Лион, затова и много работя върху тях в тренировките. Но дори и да си отработил до съвършенство някой удар на тренировка, на мача срещу теб е жива стена, която започва да се приближава още преди съдийския сигнал. Такива неща изнервят. Затова при фауловете значение имат не само краката, но и главата - за една секунда да прецениш колко се е преместила стената, как се държи вратарят и да решиш къде да насочиш топката.
Вярно ли е, че кариерата ви е започнала в отбора по минифутбол на Ресифе?
- Да, и смятам, че това много ми помогна. Научих се да мисля по-бързо на игрището, да подавам с едно докосване и без да гледам, да пазя топката с тяло. Минифутболът е добра школа.
Как се отнасяше семейството ви към решението ви да станете професионален играч?
- Татко искаше да уча, да завърша икономика, но в крайна сметка се примири. Не ме е срам да призная, че от тогавашните ми приятели мнозина изглеждаха много по-обещаващи футболисти от мен. Но успях именно аз.
Как си го обяснявате?
- Може би все пак имам и някакъв талант (смее се). Но най-важното е, че баща ми ме научи да уважавам труда и непрекъснато да се стремя да се усъвършенствам. Освен това исках да приличам на своя идол Зико, затова тренирах неуморно. Мисля, че Зико е оставил ярка следа в умовете на всички момчета по света, родени от 1970 до 1975 година.
В националния отбор обаче попаднахте сравнително късно.
- В Бразилия има много талантливи играчи и всъщност съм щастлив, че изобщо попаднах в отбора. Благодарен съм на Вандерлей Люксембурго, който пръв ме повика през 1999-а. А после Сколари не ме взе на световното през 2002-ра.
Това ли е най-голямото ви разочарование?
- Не. Най-голямото бе през 1998-а, когато навръх стогодишнината на Вашку да Гама загубихме Междуконтиненталната купа от Реал.
Според вас заслужено ли Барселона спечели Шампионската лига този сезон?
- Във футбола няма незаслужени победи. За да спечелиш, значи все нещо си направил както трябва. Аз лично уважавам Барселона, навремето много се възхищавах на отбора на Йохан Кройф. Както и на Милан с Малдини, Барези, Албертини и Ван Бастен. Дори тайничко си мечтаех един ден да играя там, но попаднах в Лион, и сега не съжалявам.
Бразилският селекционер Карлос Алберто Парейра намекна, че ви вижда като дубльор на Кака. Устройва ли ви подобна перспектива?
- Ясно е, че всеки би искал да попадне в титулярния състав. Чисто математически това е невъзможно, така че няма нищо страшно, ако треньорът ме слага сред резервите. Само че не съм съгласен, че моята позиция на терена се дублира с тази на Кака. По-скоро се виждам като алтернатива на Зе Роберто или Емерсон, защото предпочитам да действам от по-задни позиции.
Всички смятат Бразилия за фаворита на това световно. Съгласен ли сте, че отборът е непобедим?
- В никакъв случай. Често се е случвало някой да е фаворит на хартия, но да отиде на първенството в не най-добрата си форма. Повечето играчи имат тежък сезон зад гърба си и много зависи от това, в кой национален отбор ще успеят най-добре да възстановят своите. Ние наистина сме фаворити, но това значи само, че всички ще играят с удвоена енергия срещу нас - в края на краищата да победиш Бразилия на световно е нещо, за което може да разказваш на внуците си. Играхме финал на последните три световни, но никой досега не е успявал да го стори на четири. Така че в никакъв случай няма да ни е леко. Но вярвам, че можем да спечелим.
Кои ще са основните ви съперници?
- В никакъв случай не бих изключил от сметките Германия, която е домакин. В контролата с Италия германците играха слабо, но това още нищо не значи. Самата Италия също е сред фаворитите, още повече че отдавна не е печелила нищо. Още по-голям апетит би трябвало да имат англичаните, не бива също да забравяме Холандия и Аржентина. Ето ви и целия кръг на претендентите за медали.
Кой би могъл да стане откритието на това първенство?
- Гана или Кот Д'Ивоар.
А сред футболистите?
- Бих заложил на Дидие Дрогба или на бившия ми съотборник от Лион Есиен. Много харесвам и Тиери Анри. А в нашия отбор голямата звезда ще бъде Кака. Тъкмо затова не искам да му бъда дубльор - ако е така, може и изобщо да не играя на световното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във