Банкеръ Weekly

Съдби

Жълтата гостенка порази и интернет

Ако случайно попаднете на класация на най-посещаваните български сайтове, ще забележите, че на първите места неизменно присъстват клюкарски онлайн издания. Пожълтяването на медиите у нас се пренесе и в световната мрежа. Днес на читателя му е все по-трудно да отличи истинската новина от клюката, измислицата и клеветата, които заливат интернет.


Жълтите новини притежават някаква магия, която е неразгадаема за медийните специалисти, психолозите и нормалната аудитория. Трудно е да се обясни, как писания от рода на Лили Иванова се състари и изглежда зле (нищо, че певицата е на преклонна възраст) или пък Баби гледат порно, могат да предизвикат нечий интерес. Независимо от това обаче подобни новини очевидно имат публика, и то съвсем немалка, която чете жълтите сайтове и потрива ръце в някакво инфантилно задоволство, поставяйки себе си до Иванова и другите баби.


Освен за евтино забавление на читателите си жълтите сайтове в България се използват за черни кампании и разпространяване на клевети срещу политици, бизнесмени и интелектуалци. Използват ги играчите на политическата сцена, бизнес конкуренти, откровени и прикрити престъпници за разчистване на сметки и създаване на определено обществено мнение. Черният PR и клеветите са и единственото обяснение как без да имат приходи, подобни медии съществуват отдавна, а някои дори си купиха и себеподобни.


Няколко са съществените разлики между българските жълти сайтове и чуждестранните. В нормалните общества авторите на жълти новини плащат, за да се доберат до скандални факти. В България е обратното - плащаш на автора, за да се разправи с някого. Нашите жълти издания по принцип не дават пари за достоверна информация. Тайните им собственици сами си създават новините, измислят, нагласят и ползват подхвърлени сюжети. Отделна тема е търговията и изнудването с унизителни истории.


Изработката и пускането на легален новинарски сайт излиза над 10 000 лв., а месечната издръжка на екип от шест-седем журналисти, офис и подпомагащ персонал от четири души е над 20 000 лева. Клюкарските сайтове обаче си спестяват тези разходи, тъй като повечето от тях са анонимни. Те нямат редакция, екип от репортери и дори е трудно да се открие собственикът на домейна. За да се замажат следите, се ползват чужди сървъри, където като притежатели на изданието се посочват произволни имена. По този начин засегнатите не могат да си потърсят правата в съда, а междувременно жълтениите масово се копират в други сайтове и социални мрежи и се индексират в кешовете на търсачката Google.


Българските жълти сайтове се използват и за пране на информация и официализиране на измислени слухове, твърдят специалисти по онлайн маркетинг. През последните години у нас се забелязва симбиоза между жълти вестници и онлайн издания. Те се преписват един друг, разпространяват непроверени новини, в огромната си част са близки до властта и откровено й пиарстват. Техни публикации се препечатват в сайтовете. Преди години собственик на онлайн издание създаде анонимен сайт. В него бяха публикувани клевети и откровени лъжи за първите мъже в държавата. След което те бяха копирани в другия сайт с оправданието, че са препечатки от интернет.


Ако все пак има нещо хубаво в цялата тази миризлива мръсотия, то е, че никой не взема насериозно българските жълти издания и те нямат и няма да имат в обозримо бъдеще авторитета, да речем, на английските.


Ангел Дамянов

Facebook logo
Бъдете с нас и във