Банкеръ Weekly

Съдби

ЖИВОТЪТ И ЗАГАДЪЧНАТА СМЪРТ НА ЕДУАР МИШЛЕН

Новината за гибелта на Едуар Мишлен потресе неотдавна цяла Франция. Концернът Мишлен (Michelin), който той оглавяваше, е един от символите на страната и всеки негов шеф неизбежно влиза в списъка на най-прочутите французи, нареждайки се до Наполеон Бонапарт и Шарл де Гол.
И досега не мога да повярвам, че е загинал. Когато чух новината по телевизията, си помислих, че е станала някаква грешка - казва пенсионерката Аниез Петросели, жителка на Клермон-Феран, в който са разположени централният офис и основният завод на концернаМишлен. - Господин Едуар-младши беше сърцето на този град и той ще ни липсва.
Смъртта на един от най-големите френски предприемачи предизвика реакциите на едва ли не всички водещи политици, а президентът Ширак нарече смъртта му трагедия за страната и разбира се за компанията, която заемаше и заема специално място в сърцето на всеки французин.
Вестта за гибелта на 43-годишния Едуар Мишлен беше разпространена на 26 март. Предприемачът отишъл заедно със семейството си за уикенда в Бретан. Той обичаше тези места и често ги посещаваше с близките си, твърди един от жителите на малкото островче Ил дьо Сен, разположено в западната част на Бретан. Там Мишлен имал постоянен партньор в риболова - президента на местния риболовен профсъюз Гийом Норман. Тъкмо с неговото 7-метрово корабче Едуар Мишлен излязъл в морето. По-късно тялото на шефа на една от най-големите френски компании било намерено сред клетките, в които местните жители отглеждат омари. А след още няколко часа информацията за случилото се обиколи целия свят. На борсата в Париж настъпи паника, журналистите започнаха да тиражират най-невероятни версии за причините за трагедията, а приятелите, деловите партньори и дори конкурентите на Мишлен - да говорят колко стойностен човек е бил покойният.
Наследникът
Едуар Мишлен е роден в Клермон-Феран през 1963 година. Бил е петото дете в семейството на Франсоа Мишлен, но от ранно детство подготвяли тъкмо него да оглави семейния бизнес. Най-големият брат на Едуар - Етиен, категорично отказал да се занимава с производството на автомобилни гуми, защото го привличало богословието. Бащата пък смятал другите си двама синове за напълно непригодни да ръководят фирмата. Така че Едуар, който носел името на прадядо си, един от основателите на предприятието, бил определен за наследник.
Франсоа Мишлен нито веднъж не съжалил, че е избрал Едуар за свой приемник. Най-малкият от синовете харесвал всичко, свързано с бъдещата му роля. Макар че като дете мечтаел да стане ревизор - таен проверяващ на ресторантите, на които компанията Мишлен присъждала прочутите си звезди в своите пътеводители.
Едуар получил диплома за инженер от елитното учебно заведение Екол Сантрал (Ecole Centrale) в Париж. През 1985-а постъпил като работник в монтажния цех на завода в Клермон-Феран. Той дойде под чуждо име, но всички знаехме кой е всъщност!, спомня си един от ветераните на концерна. Впрочем Едуар се задържал в цеха за кратко - овладяването на тънкостите на семейния бизнес предполагало честа смяна на заниманията му. Преместили го в счетоводството, след това в отдела за продажби и така нататък. Последната обикновена длъжност на Мишлен била стажант в главния изследователски център на компанията, разположен в американския град Грийнвил. Преди обаче да успее да свикне със САЩ, получил призовка за военна служба, която отбил в елитно подразделение на борда на атомна подводница.
След уволнението си през 1989 г. се върнал към предишните си занимания, но вече не като обикновен стажант, а като управител на една от фабриките във Франция.
Собственикът
Длъжността на директор на завод изобщо не отговаряла на положението на Едуар във фирмата и през 1991-ва той отново заминал за Съединените щати, вече като президент и главен управляващ на североамериканското й подразделение - Мишлен Норт Америка (Michelin North America).
Времето, прекарано в САЩ, се оказало сложно. Компанията, която някога контролирала почти половината американски пазар на автомобилни гуми, губела позиции, отстъпвайки на конкурентите си - на американците от Гудиър (Goodyear) и на японците от Бриджстоун (Bridgestone). Две години по-късно Едуар Мишлен бил извикан във Франция, където станал пълноправен съуправител заедно с баща си и неговия делови партньор Рене Зинграф. От този момент нататък ролята му непрекъснато нараствала - бащата постепенно прехвърлял върху плещите на сина си всичките си задължения. Това продължило до 1999-а, когато Франсоа Мишлен се оттеглил официално в пенсия, а Едуар Мишлен оглавил семейната компания.
Първите му действия на новия пост предизвикали гнева на тогавашното френско правителство на социалистите. На фона на растящите печалби на Мишлен Едуар обявил съкращение на 12 хил. работни места в целия свят. Премиер-министърът Лионел Жоспен изпаднал в ярост. Но неговите призиви към работниците да се борят за правата си останали глас в пустиня. И то не само защото на уволнените били предоставяни прекрасни в сравнение с другите фирми социални гаранции. Отношението на всички французи към концерна, умело поддържано от новото му ръководство, също изиграло своята роля. Мисълта, внушавана на французите, била съвсем проста: Мишлен е нещо, с което Франция може да се гордее, Мишлен е отговорът на Франция на американския натиск, Мишлен е компания, която е била, е и ще си остане френска, дори заради това, че е семейно предприятие.
Любопитното е, че на другите пазари представителите на Мишлен правели точно обратното, стараейки се да представят компанията не само като френска. В Европа тя била рекламирана като общоевропейска, в Азия и Латинска Америка я представяли като глобална, а в САЩ Мишлен се определяла като американска.
След първата конфронтация с кабинета, завършила с безусловна победа за концерна, Едуар Мишлен се оказва един от малкото френски предприемачи, които подкрепили правителствените планове за преминаване към 35-часова работна седмица. През 2001-ва той подновил и участието на компанията в състезанията от Формула 1, а когато се изпокарал с нейните ръководители (в края на 2005 г.), превърнал и това в успех. Ние разбрахме, че спортната философия, подкрепяна от Мишлен, влиза в противоречие с управленската практика на регулаторните органи на Формула 1, подчертал тогава Едуар Мишлен.
Тайната
Когато първият шок след известието за смъртта на Едуар Мишлен отмина, обществеността започна оживено да обсъжда обстоятелствата около случилото се. Някои дори заговориха за проклятието на рода Мишлен. Причината е, че много от членовете на семейството, ръководили пряко компанията, са загинали. През 1932-ра на 34 години в самолетна катастрофа умира прадядото на Едуар - Етиен Мишлен, а пет години по-късно, на същата възраст загива братът на Етиен - Пиер.
Съвпаденията са си съвпадения, но обстоятелствата около гибелта на шефа на концерна Мишлен наистина изглеждали странни. В онова утро морето било съвършено спокойно. Имало гъста мъгла, но това едва ли би могло да е пречка за опитен рибар, какъвто безусловно бил Гийом Норман. Той познавал тези места като петте си пръста. Подозрително изглеждало и че освен тялото на Мишлен отначало спасителите не успели да открият абсолютно нищо друго - нито корабчето, нито останките на Норман. Чак два дни по-късно подводен робот, снабден с камера, успял да намери на морското дъно корабчето Либерте. По него нямало външни повреди, а тялото на Гийом Норман все още не е открито.
Властите нямат основания да се съмняват, че Мишлен и Норман са загинали при нещастен случай. В този район морето е твърде опасно - казва един местен полицай. - Времето може да се промени много рязко. Най-вероятно корабчето е станало жертва на торнадо.
Подобни обяснения биха задоволили всички, с изключение на любителите на заговорите. А във Франция, както и в цял свят, те не са никак малко. Което означава, че трагичната смърт на един от най-известните френски предприемачи ще попълни списъка на смъртните случаи при загадъчни обстоятелства, чието изясняване тепърва предстои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във