Банкеръ Weekly

Съдби

ЖЕНАТА, КОЯТО ПРЕПИТВА АМЕРИКАНСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ

Вашингтон, четвъртък, пет и половина сутринта. В кафене Старбъкс, недалеч от Белия дом, влиза възрастна жена, натоварена със свитъци вестници. Сяда на една от масите и в продължение на няколко часа чете. Едва след тази подготовка тя се насочва към залата за пресконференции в Белия дом.
Хелън Томас е на 86 години и отразява работата на американските президенти вече 46 години. Първият, когото тя засипва с въпроси, е Кенеди. После идват Джонсън, Никсън, Форд, Картър, Рейгън, Буш-старши и Клинтън.
Хелън е родена в семейството на ливански земеделци, които се заселват в Кентъки. През 1944-а, по време на англо-американския десант в Нормандия, 22-годишното момиче работи в централата на телеграфната агенция ЮПиАй във Вашингтон. Оттогава насам тя е влюбена в американската и световната политика, преживявайки какви ли не драматични събития. Вестта за убийството на Кенеди например я заварва на дежурство. Броени минути по-късно тя вече пътува към летището, за да хване самолета за Далас.
Хелън има дългогодишна връзка с Дъглъс Корнъл от конкурентната Асошиейтид прес. По тази причина двамата се венчават едва през 1971-ва, когато Корнъл излиза в пенсия. Новината е съобщена в залата за пресконференции на Белия дом от съпругата на президента Никсън. Най-накрая и аз да направя обществено достояние нещо, преди за него да е съобщила Томас, пошегувала се тя.
Хелън овдовява през 1982 година. Това само я кара да увеличи още повече темпото на работата. И така - до днес.
За нея Джон Кенеди казва: Тя можеше да е съвсем приятно момиче, ако се бе отказала от писалката и бележника.
Според Джерълд Форд Хелън Томас практикува елегантна смесица от журналистика и акупунктура.
Бил Клинтън пък споделя, че не се безпокои, особено за съдбата на Америка, когато вижда, че г-жа Томас още се навърта около Белия дом.
Преди няколко години журналист от Ю.С. тудей пита Фидел Кастро каква е разликата между американската и кубинската демокрация. Не съм длъжен да отговарям на въпросите на Хелън Томас, реагира светкавично кубинският президент. На въпросите й обаче са принудени да отговарят всички президенти на Съединените щати. Изключението от правилото е Джордж Буш-младши. Той никак не харесва въпросите на Томас. В резултат на което през целия период от 2003-а до 2006-а не й дал думата нито веднъж. Освен това чиновниците му я прогонват от запазеното й място на първия ред чак в дъното на залата. Като повод е използван фактът, че Хелън вече не работи в агенция ЮПиАй, а е коментаторка в медийния концерн Хърст.
През март тази година президентът Буш най-накрая й позволи да му зададе въпрос и незабавно съжали. Между двамата избухна словесна престрелка, в която Хелън упорито настояваше държавният глава да каже истинските причини за войната в Ирак.
Разбира се, днес мнозина критикуват политиката на Буш. Но Хелън бе единствената, която го критикуваше още в седмиците и месеците след 11 септември, когато американците гледаха на него като на спасител. Още тогава тя изстрелваше тежки снаряди срещу диктаторските му забежки, срещу Патриотичния акт, ограничил гражданските права на американците, срещу нечовешкото третиране на пленниците от войната с тероризма... Тези позиции на Томас й струват много и сега. В разразилата се полемика много от десните коментатори твърде скоро преминаха към лични нападки заради арабския й произход. Ан Коултър, звездата на дясното токшоу на радиотелевизионния канал Фокс нюз, дори изказа недоумението си, че чиновниците в Белия дом позволяват на една стара арабка да стои само на няколко метра от президента.
Според Хелън всички американски президенти мразят пресата, макар и в различна степен. По тази причина те и техните служители се стремят да скрият действията си зад стената на секретността, която е вредна не само за журналистите, но и за демокрацията. Другата обща черта на стопаните на Белия дом е тяхното гигантско самомнение. Но журналистката е склонна да приема това като необходимо качество за всеки политик. Никой не може да стане президент, ако амбициите му не са с размерите на земното кълбо, заключава тя. И със сигурност има право след шестте десетилетия, прекарани от нея в кулоарите на властта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във