Банкеръ Weekly

Съдби

ИЗКУСТВОТО ДА МАМИШ НА РЪБА НА ЗАКОНА

Космически архитектурни решения, лепнати на калкан до сгради с архитектура, типична за началото на миналия век. Кичозни строителни изпълнения, захлупили паметници на културата. Градоустройствени промени, които ликвидираха парковете и градинките на столицата и ги превърнаха в нови жилищни комплекси - това са все щрихи от пейзажа на презастроена София. Може би еклектиката на стиловете отразява само част от урбанистичните възгледи на бившия главен архитект на София - Стоян Янев. Или кой знае чии. Каквито и да са причините, столичният град се превърна в парадоксална недомислица. Има столици по света, в които каквито и модерни и новаторски проекти да бъдат предлагани, те винаги са подчинени на една обща визия, част от цялостно решение за града. При гениалния размах, с който Янев е издавал строителни разрешения обаче, подобни ограничения в мисленето не важат. Още повече когато нещата се правят
по схемата бързай, днес му е времето
И ако влечението към еклектиката оправдава одобряването на проекти с атрактивни решения, едва ли същото може да се каже за други строителни разрешителни, които лишиха града от зелените му площи. Въпреки наложения мораториум върху строителството на жилищни кооперации в териториите за озеленяване на столицата през последните месеци все още на някои уж забранени места строежите продължават. Хватката на предишни градоначалници и на обслужващите ги корифеи на архитектурната мисъл не се е разхлабила. И няма как да е друго. Капаните са заложени отдавна. Така че измъкване няма.
Южният парк е едно от местата, където схемата се прилага безкомпромисно. От години жителите в бл.27 и 28 на квартала водят титанични битки за запазване на територията на парка. Пишат молби и водят съдебни дела срещу строежа на няколко жилищни кооперации. Печелят ги! Но това не спира ентусиазма на строителите.
Историята на придобиване на имота
е между тези, за които се говори от години. Както и при други подобни случаи, връзката между лицата, погрижили се парковете да бъдат реституирани, кметовете, които са ги легализирали решенията, и, от трета страна, босовете от архитектурата, които са издали необходимите разрешителни на подходящия строител, е изключително здрава.
На 5 октомври 2001 г. единадесет бивши собственици на земя в Южния парк се сдобиват с три нотариални акта за ливадите на дедите си на базата на представени писмени доказателства. Общата квадратура на имотите е 3228 кв. метра. Очевидно наследниците са имали перфектен съветник, защото предприемат светкавични действия за уреждане на регулацията и отново в един и същи ден - на 12 ноември, се сдобиват с нови три нотариални акта (основанието за тях е утвърден регулационен план от община Триадица), които ги правят собственици на още 88 кв. м земя от парка на цена около 43 лева за кв. метър, за да се оформи окончателно теренът за строеж. Цялата иначе непосилна за българския чиновник експедитивност на операциите по оформянето на този имот със сигурност е била осъществена
под диригентската палка
на заинтересован инвеститор.
Справка от Службата по вписванията сочи нещо доста интересно. Само няколко месеца след оформянето на този доста приличен терен за строителство - на 11 февруари 2002 г., същите наследници на имота учредяват договорни ипотеки върху земите в парка към един кредитодател - фирма Амбиц - Лозенец ООД. Отново на една и съща дата - 26 март 2002 г., кредитодателят финализира операцията, като изповядва три сделки и става едноличен притежател на терена. С бившите му собственици работата приключва дотук.
Идва ред на строителството. Веднага управляващият дружеството Милчо Трендафилов стартира съответната процедура. Фирмата подава молба в дирекция Архитектура и благоустройство за промяна на градоустройствения план. В края на ноември същата година със заповед на главния архитект на София (по това време Стоян Янев) е одобрен план за застрояване и регулация на квартал 8 в местността Лозенец. Дотук добре, но се намират неблагоразположени съседи, които смятат, че е безумство да се строи в самия парк. Те обжалват заповедта на главния архитект и по случая е образувано дело в Софийския градски съд. В хода на процеса
идват парадоксите
Убедителните инвеститори се сдобиват със съдебно удостоверение от председателя на Административното отделение на Софийския градски съд с № 3576 от 2003 година. Никъде по него не са ясно написани имената на подписалите го. Този документ твърди буквално: в жалбата (б.а. има се предвид жалбата на съседите) не е поискано спиране на изпълнението на обжалвания акт и съгласно чл.217, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) жалбите и протестите не спират изпълнението на решения и заповеди за одобряване на подробни устройствени планове. Въоръжен с така издаденото съдебно удостоверение, инвеститорът Трендафилов вече не среща пречки да се сдобие с разрешителните за строителство. И ги получава невероятно бързо. Именно този документ става основание дирекция Архитектура и благоустройство да пусне въртележката издаване на разрешения за строеж. Междувременно
одисеята с жалбите
на съседите продължава. По тяхна молба СГС издава обезпечителна заповед, с която спира изпълнението на заповедта на Янев. Амбиц веднага обжалва това определение и то е отменено от състав на ВАС. С решение от 8 октомври 2003 г. СГС уважава жалбата на съседите и отменя заповедта на главния архитект за одобряване на плана като незаконосъобразна. Върховният административен съд е категоричен и оставя без разглеждане жалбата на строителите срещу решението на СГС и прекратява производството по делото.
Въпреки че първият документ, на базата на който започва едно строителство, е незаконен, възползвайки се от дългите съдебни процедури, още през март 2003 г. между две съдебни дела отново арх. Янев одобрява инвестиционен проект и издава разрешение за строеж. То също е обжалвано пред РДНСК и ДНСК. Но инвеститорите са намерили тук сговорчиви чиновници, които са изтълкували казуса по следния начин: щом са налице строителни книжа, строителният обект не може да бъде незаконен. С този аргумент те прекратяват образуваното производство по жалбата. Системата на издаване на разрешения, независимо от съдебните дела, се оказва добро попадение и удобна дупка в полузаконността на мероприятието и се използва докрай. Веднага след като номерът минава веднъж, на 22 април 2003 г. е съставен протокол за откриване на строителна линия, съгласуван от главния инженер на район Триадица. Така стартът на строителството е даден.
По същата схема и независимо че все
още текат съдебни дела
следва одобрение за следващия инвестиционен проект и разрешение за строеж от 3 юли 2003 г. (отново от Янев) за втора сграда. Междувременно обаче и ВАС се е произнесъл по незаконосъобразността на първата му заповед. Това, разбира се, не впечатлява много главния архитект на столицата. Той издава още една заповед на 15 април 2003 година. С нея отменя старата и незаконна заповед, като само заличава текста откриване на улица и определя нов план за същото място. Целта е да се избяга от контрола на живеещите наоколо граждани. Заповедта е обявена по реда на чл.130 от Закона за устройство на територията. Тъй като тя вече не засяга съседите, а само собствениците, не е и необходимо да бъде обявявана публично. Поради което никой не внася възражения срещу нея. На тази база на 5 декември 2005 г. съответно и главният архитект на район Триадица издава последното строително разрешение за третата сграда. И както можем да се досетим, те вече са построени. Пък какво от това, че има влезли в сила съдебни решения.
Какво ще се случи оттук нататък?
С този въпрос се обърнахме към директора на дирекция Контрол по строителството на Столичната община арх. Влади Калинов. За в. БАНКЕРЪ той каза: Този случай не е просто парадокс, той показва как пропуските в законодателството помагат незаконното да стане законно. Всички институции са намерили вратичките, за да отворят фронт за действие на строителя. Де факто днес сме в смешната ситуация, при която няма градоустройство, но затова пък има куп строителни разрешения. Няма действащ устройствен план, но има почти завършен строеж. И най-смешното е, че може би ще се наложи и да го узаконим, след като всички инстанции, с изключение на съда, смятат, че няма основание това строителство да се определи като незаконно. Явно е, че някой много се е постарал да направи нещата такива, каквито са те към ден-днешен.
Кои ли са силите, които са успели да легализират това
промъкване между законното и незаконното...
Случайно попаднахме на едно писмо, адресирано до бившия кмет на столицата Стефан Софиянски, касаещо въпросния случай. Подателят е председателят на Търговската камара на Израел-България Нир Барух. В писмото той цитира свой разговор с кмета Софиянски, в който бившият кмет е заявил, че построените до този момент две сгради ще получат разрешение за ползване, а по отношение на свободната част на терена процедурата ще бъде завършена, ако има законно основание за това. Датата на писмото е 3 февруари 2005 година. Интересно защо Барух лобира пред Софиянски за застрояването на този терен? Може би близките отношения с един от собствениците на строителната компания Арие Самуелов са били достатъчно основание за това? Дали този разговор не е оказал необходимото въздействие и вратичките са намерени?
В момента завършва и последният етап на строителството. Независимо от протестите съдебните решения и всичко останало.
Потърсихме за коментар по случая и строителя. Господин Милчо Трендафилов заяви за в. БАНКЕРЪ: Това е междусъседска свада и не знам защо се занимавате с нея. Имам всички разрешения за строеж и ще завърша кооперациите.
И сигурно е прав. Занапред каквото и да се случи, сградите ще бъдат легализирани, макар и на ръба на закона. А това, че паркът малко е понамалял - не е важно. Да не би да е единственият случай...? Съседите, които не са престанали да се жалват от арогантността на случващото се през последните години, в писмо до днешния кмет Бойко Борисов и до главния прокурор Борис Велчев твърдят, че една любопитна подробност дава яснота по казуса - целият партерен етаж на едната кооперация представлява фитнес център, собственост на самия Стоян Янев.
Разбира се, верността на това твърдение не можахме да установим по документи, но такъв факт едва ли ще остане скрит дълго. Много странно обаче е, че в Службата по вписванията не намерихме изповядани сделки за продажба на готови апартаменти от въпросния имот. Доста странно е в днешно време строител да си позволява да завърши кооперации, без да е продал поне един апартамент на зелено...?
Когато човек няма какво да каже, обикновено прибягва до мъдрости и крилати фрази. Така ще завършим с един древен постулат: Има изкуство, което, за нещастие, става общо - изкуството да се мами така, че да бъде невъзможно да изобличиш измамата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във